Юпитер леко се е „смалил“: Сондата Juno уточни реалния размер на най-голямата планета в Слънчевата система

Благодарение на продължителната мисия на НАСА „Juno“ (Джуно) успя да изясни размера на най-голямата планета в Слънчевата система – Юпитер. Неотдавна беше публикувана статия, в която се представят нови данни за размера на тази планета. И въпреки че Юпитер се е „свил“ съвсем леко, за моделирането на процесите в ядрото и атмосферата, точното познаване на размерите на планетата играе съществена роля.

Всъщност екваториалният диаметър на газовия гигант е 142 976 километра, а разстоянието от полюс до полюс – 133 684 километра. Тези стойности са с около 8 и 24 километра по-ниски от предишните оценки, основани на данни от мисиите „Вояджър“ и „Пионер“ преди половин век.

По този начин бе установено, че Юпитер е малко по-сплескан в областта на полюсите, отколкото се очакваше. Новите данни са получени благодарение на обиколките на Юпитер, извършени от Juno.

Сондата през цялото това време поддържаше връзка със Земята, а промените в преминаването на сигнала през орбитата на апарата позволиха с по-голяма точност да се определят границите на атмосферата и ядрото на планетата. Грешката в измерванията беше намалена с няколко порядъка, ако се сравни с данните от първите мисии до системата на Юпитер.

Интересно е да се отбележи, че Юпитер е по-сплескан от Земята: и двете планети далеч не са сфери. Земята се различава от сферичната си форма с 0,33%, докато Юпитер вече се различава със 7%. Според новите данни планетата е още по-сплескана (но не и плоска).

По-точните измервания на размера на Юпитер са от съществено значение за разбирането на неговата вътрешна структура, динамиката на атмосферата и дори за еволюцията на цялата Слънчева система. Юпитер, който съдържа по-голямата част от масата на планетите в нашата система, очевидно е оказал значително влияние върху разпределението на материала в системата, размера на другите планети и доставката на летливи вещества (включително вода) на Земята – ключови съставки за атмосферата и живота.

Въпреки че разликата изглежда малка в космически мащаб, тя помага за разрешаването на дългогодишни несъответствия в моделите и измерванията, направени от по-ранни сонди. Учените отбелязват, че актуализираните параметри на Юпитер ще наложат корекции в моделите на газовия гигант, както и ще подобрят интерпретацията на всички бъдещи данни, събрани за планетата.