fbpx
5 C
София

Изследователи идентифицираха 24 свръхобитаеми екзопланети

Най-четени

Възможно е Земята да не е най-доброто място за поддържане на живота такъв, какъвто го познаваме. В публикация от 18 септември 2020 г. изследователи представят две дузини екзопланети, тоест планети извън Слънчевата система, които се считат за свръхобитаеми (по-подходящи за живот от Земята).

Изследването, публикувано в списание Astrobiology, е под ръководството на геобиолога Дирк Шулц Макуч от Вашингтонския държавен университет. В него той дава детайлни характеристики на т. нар. свръхобитаеми планети – основно планети, които са по-стари, по-топли, малко по-големи и по-богати на вода спрямо Земята.

Първенци в класацията са 24 екзопланети, като всички те се намират на разстояние над 100 светлинни години. Въпреки това Макуч смята, че те са ценни източници на информация за бъдещи наблюдения, като например тези, които космическия телескоп James Webb ще проведе след изстрелването си на 31 октомври 2021 г.

Космическия телескоп James Webb. Очаква се той да продължи „делото“ на една от най-мащабните космически обсерватории – телескопа Hubble. Основни негови цели ще бъдат изследване на Млечния път и конкретизиране на измерванията по отношение възрастта на Вселената. Освен това той ще направи революция в изследването на екзопланети, като с негова помощ за пръв път ще можем „надзърнем“ в атмосферите им. Чрез анализ на химичния им състав, той ще може да ни отговори на въпроса дали някоя от тях крие живот. Източник: NASA

„При изследвания с бъдещите космически телескопи е важно да подберем правилни цели за наблюдение“, споделя Макуч. „Трябва да се съсредоточим върху планетите, които имат най-обещаващи условия за поддържане на сложен живот. Трябва обаче да бъдем внимателни, за да не закъснем в търсенето на втора Земя, защото е възможно да съществуват планети, които вече са по-подходящи за живот от нашата.“

Скалисти планети в обитаемата зона

За целите на проучването Шулц Макуч работи в екип с астрономите Рене Хелър от Института за изследване на Слънчевата система „Макс Планк“ и Едуард Гуинан от Университета „Виланова“, за да определи критериите за свръхобитаемост.

За да открият най-добрите кандидати, изследователите избират звездни системи с наличие на планети от земен тип (скалисти планети), орбитиращи в обитаемата зона. Това е регион около звездата, в рамките на който водата може да съществува в течно агрегатно състояние на повърхността.

Обитаемата зона е регионът около звезда, където вода в течно агрегатно състояние може да се задържи на повърхността на планета. Ако една планета е твърде близо до звездата си, тя ще бъде твърде гореща и водата би се изпарила. Ако пък е твърде далеч – водата би замръзнала. Съществува голямо разнообразие от видове звезди. Обитаемата зона на по-малките и хладни звезди е по-близо до звездата, а на по-големите, по-горещи и по-масивни – по-далеч от звездата. Източник: NASA/Kepler Mission/Dana Berry

Друго основно условие за обитаемостна една планета е подходяща звезда, около която тя да орбитира. Слънцето, например, около което се е формирала нашата Слънчева система, има относително кратък живот – около 10 милиарда години. Оценено е, че сложният живот на планетата ни се е зародил почти 4 милиарда години след формирането на звездата ни. Поради това се смята, че е възможно звезди, подобни на нашето Слънце, тоест звезди от клас G, да останат без „гориво“ още преди сложният живот да е могъл да се развие.

Перфектната планета е малко по-стара от Земята

Поради това изследователите се фокусират върху по-хладни звезди, тоест такива, които имат по-дълъг живот. Това са основно звезди от тип оранжево джудже (или звезди от клас K), които са малко по-хладни, по-маломасивни и с по-ниска светимост от нашето Слънце. K звездите имат предимството на по-дълъг живот – между 20 до 70 милиарда години. Това би дало повече време за развитието на сложен живот на планета в орбита около такава звезда. За да бъдат обитаеми обаче, планетите не трябва да са толкова стари, че да са изчерпали геотермалната си топлина и да са изгубили своите защитни магнитни полета. Възрастта на Земята е около 4,5 милиарда години, но изследователите твърдят, че перфектното място за живот е планета на възраст между 5 и 8 милиарда години.

Артистична илюстрация на най-близката до нас планета, която се счита за обитаема – Proxima Centauri b. Разположена е на едва 4,2 светлинни години. Източник: ESO/M. Kornmesser

Размерът и масата на планетата също имат значение. Планета, която е с 10% по-голяма от Земята би се считала за по-обитаема от Земята. Ако масата ѝ е 1,5 пъти по-голяма от масата на нашата планета, то вътрешното нагряване на планетата вследствие на радиоактивен разпад би се запазило по-дълго. Освен това по-голямата маса би довела до по-силна гравитация, която ще запази атмосферата на планетата за по-дълъг период от време.

Повече вода и по-високи температури

Водата е ключова за живота – презумпцията е, че където сме открили вода, можем да открием и живот. Авторите на изследването твърдят, че ако на Земята имаше малко повече от нея, това би направило планетата ни по-обитаема. Тази допълнителна влажност, в комбинация с малко по-висока средна повърхностна температура с около 5 градуса по Целзий, също би била по-благоприятна за живота. Предразположеността на живота към топлина и влага се демонстрира на Земята с по-голямо биологично разнообразие в тропическите дъждовни гори, отколкото в по-студените и сухи райони.

„Понякога е трудно да се придържаме към принципа на свръхобитаемите планети, защото смятаме, че имаме най-добрата планета“, споделя Шулц Макуч. „Имаме голям брой сложни и разнообразни форми на живот и много, които могат да оцелеят в екстремни среди. Добре е да имаме адаптивен живот, но това не означава, че имаме най-доброто от всичко.“

Цялото изследване можете да намерите тук.

Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови
Отзиви
Всички коментари
Гошко
Гошко
1 година

Джеймс Уеб (James Webb Space Telescope)
Дата на изстрелване: 31 октомври 2021 г.

Нови ревюта

Подобни новини