Най-впечатляващите снимки, направени от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ за 2023 година

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) на стойност 10 милиарда долара беше изстрелян на Коледа през 2021 година, след което за 30 дни достигна целта си в точката на Лагранж L2 – на 1,6 милиона километра от Земята. На телескопа му бяха необходими няколко месеца, за да пусне в действие оборудването си и да бъде инсталиран щитът, който го предпазва от слънчевата радиация. Тази година беше първата пълна работна година на „Джеймс Уеб“ и тя даде чудесни плодове: бяха заснети са хиляди изображения, които са повече от приятни за окото.

Снимките и данните показват на учените как се раждат и умират звездите, как се сблъскват и сливат галактиките, как се създават масивни галактически купове и защо някои звезди умират само за няколко хиляди години вместо за предполагаемите 10 милиарда.

„Джеймс Уеб“ е проектиран, построен и изстрелян, за да открива непознатото. Неговият коледен подарък за света можете да видите на снимките по-долу. Според изчисленията на създателите, телескопът трябва да работи около 20 години, което означава, че в бъдеще човечеството ще получи още десетки хиляди невероятни снимки на космоса, които имат както научна, така и естетическа стойност.

На разстояние от около 1500 светлинни години от Земята се намира двойката звезди близнаци Хербиг-Аро 46/47, показани на снимката по-долу, които са на възраст едва няколко хиляди години. Това е детска възраст по космическите стандарти, тъй като на звезда с размерите на Слънцето са необходими средно 50 милиона години, за да достигне „зрялата си възраст“. Младите звезди използват околните облаци от звезден прах и газ, за да растат. Когато поглъщането става твърде бързо, прахът и газът се изтръгват от двете страни на образуванието, което придава на двойката млади звезди деформиран вид.

Двойка ярки звездни формации на 1600 светлинни години от Земята – мъглявината Орион и клъстерът Трапец (на снимката по долу) са дом на 700 млади звезди в различни етапи на развитие. Четири от тях са лесни за наблюдение с обикновен любителски четириинчов телескоп. Най-значимата от тях е 20 000 пъти по-ярка от Слънцето.

Звездата Волф-Райе (по-долу) се намира на 15 000 светлинни години от Слънчевата система и е много рядък вид – в галактиката Млечен път, която има поне 100 милиарда звезди, има само 220 такива звезди. Волф-Райе гори горещо и бързо, като температурата ѝ е 20-40 пъти по-висока от тази на нашето Слънце, затова бързо губи водородната си обвивка и разкрива хелиевото си ядро, а само след няколкостотин хиляди години ще се разтвори в космически прах. За сравнение, „животът“ на Слънцето е около 10 милиарда години.

За разлика от звездата Волф-Райе, известната мъглявина Пръстен (по-долу), заснета от Джеймс Уеб на разстояние 2000 светлинни години от Земята угасва бавно и с достойнство. Мъглявината е открита през 1779 година от френския астроном Антоан Даркие дьо Пелепоа. Под външните слоеве от йонизиран газ има характерна синя вътрешност, съставена от водород и кислород, които все още не са отнесени от звездния вятър.

Галактиката джудже NGC 6822 (по-долу) отговаря на името си: в нея има само 10 милиона звезди в сравнение със 100 милиарда в Млечния път, но NGC 6822 компенсира малкия брой звезди с впечатляващата гледка, която ни показва космическият телескоп. Открита през 1884 година от американския астроном Е. Е. Барнард, NGC 6822 има огромна прашна опашка с диаметър 200 светлинни години. Нейният плътен звезден куп свети 100 000 пъти по-ярко от Слънцето.

Спиралната галактика М51, която се намира на 27 милиона светлинни години от Земята е с изящни „ръкави“ и компактна структура. М51 има галактика спътник, наречена NGC 5195. Двете галактики са въвлечени в нещо като гравитационна война, в която NGC 5195 печели. Постоянното гравитационно влияние на NGC 5195 обяснява плътно преплетената структура на ръкавите на М51 и приливните сили, които водят до създаването на нови звезди в ръкавите.

В долния ляв квадрант на мъглявината Орион, Джеймс Уеб се фокусира върху структура, известна като „Бар Орион“, наречена така заради диагоналната си форма, наподобяваща хребет. Този хребет се образува от мощното излъчване на заобикалящите го горещи млади звезди.

Звездният куп IC 348 е „дете“ по космическите стандарти, само на 5 милиона години и се намира на около 1000 светлинни години от Земята. Съставен от около 700 звезди, IC 348 има структура, която прилича на тънки завеси, създадени от космически прах, отразяващ светлината на звездите. Забележимата примка в дясната част на изображението вероятно е създадена от пориви на слънчевия вятър.

Гигантската галактика „Клъстер на Пандора“, официално известна като Abell 2744 е обединение на четири звездни купа. Галактиката се намира на 3,5 милиарда светлинни години от Земята и има зашеметяващия диаметър от 350 милиона светлинни години. Масивната комбинирана гравитация на купа огъва и увеличава светлината на обектите на преден план, което позволява на астрономите да го използват като гравитационна леща.

Джеймс Уеб е създаден основно за наблюдение на най-старите и най-отдалечените обекти във Вселената, които се намират на разстояние до 13,4 милиарда светлинни години от Слънчевата система, но това не пречи на телескопа от време на време да наднича в собствения си двор, както показва това зашеметяващо изображение (по-долу) на Сатурн и някои от неговите 146 спътника.