Към днешен ден едва ли някой ще се учуди на снимката на плоската Земя от космоса: астронавтите на МКС и различните сателити правят стотици подобни фотографии. Нещо повече, когато използваме интернет картите, понякога забравяме, че в тя има режим „Сателит“, а това са всъщност прилепени снимки на земната повърхност, заснета от сателитите. Но все пак има някои снимки на нашата планета, които ни карат да се замислим, колко далече стигнаха технологиите и колко е малка нашата синя синя планета дори и в мащабите на Слънчевата система.
Първата снимка на Земята от космоса
Която и височина официално да се счита за космос – 50 мили или 100 мили, първата снимка на нашата планета е получена на 24 октомври 1946 година:
До полета на първия изкуствен спътник остават 10 години, а до историческия полет на Гагарин – 15. За заснемането на тази фотография е използвана ракетата Фау-2, създадена от германския инженер Вернер фон Браун във времената на Втората световна война. Тя е използвана за бомбардирането на градовете, като например Лондон, преодолявайки разстояние до 320 км. След като Германия губи войната, чертежите и частите на недовършените ракети попадат и в САЩ, която решава да я използва за мирни цели. Ракетата е изстреляна не под наклон, а вертикално, като идеята е била да се достигне космоса. Получило се е: ракетата достигнала височина 105 километра, откъдето са направени няколко снимки, след което, разбира се е паднала, врязвайки се в Земята със скорост над 150 метра в секунда. Фотоапаратът в изцяло начупен, но лентата се е запазила и това са първите снимки на Земята от космоса.
Първата снимка на Земята от Луната
През 1966 година САЩ започва подготовката за полет до Луната. Именно за тази мисия НАСА извежда в космоса сондата Lunar Orbiter, която трябва да заснеме предполагаемите места за кацане на космически апарат с астронавти. Заедно със тези фотографии, сондата на 23 август 1966 година прави първата снимка на Земята от лунна орбита. Тази фотография не е обработвана по никакъв начин.
Снимката е направена от разстояние 380 000 км. Вижда се повърхността на Земята от Кейптаун до Истанбул и София.
Изгревът на Земята над хоризонта на Луната
Повечето жители на Земята, освен хората зад полярния кръг, много пъти са виждали изгрева на Луната. А изгрева на Земята от орбитата на луната са видели само десетина души. Разбира се, това са астронавтите от различните мисии на Аполо. Снимката показана по-долу е направена по време на мисията Аполо-8 на 24-ти декември 1968 година от лунна орбита. Разстоянието до Земята е 300 000 км.
Уви, снимка на изгрева на Земята от повърхността на Луната няма и не може да има по очевидни причини: спътникът на нашата планета винаги е обърнат към Земята от една и съща страна. Но теоретично би могла да се направи подобна снимка, понеже орбитата на Луната леко се колебае.
Снимка на Земята от кацащата капсула на Аполо-11 от лунна орбита
Това е една от най-добрите снимки от лунна орбита. Всъщност, тя е уникална и показва капсулата от мисията Аполо-11, в която Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се спускат на повърхността на Луната. Аполо 11 достига Луната на 19 юли 1969 година след 76 часа полет и след включване на двигателите преминава в окололунна орбита. След няколко обиколки на Луната астронавтите виждат предварително набелязания район за кацане в Морето на спокойствието.
Снимката е направена на 21-ви юли 1969 година от Майкъл Колинз – третият член на екипажа, който остава в орбита.
Първата снимка на Земята и Луната в един и същ кадър
В 20-ти век усвояването на космоса протича много бързо. Докато през 1946 година е направена първата снимка на Земята от космоса, само след 30 години, на 18-ти септември 1977 година сондата Вояджър успява да заснеме обща снимка на Земята и Луната от разстояние 11,66 милиона километра. Програмата Вояджър (voyager – пътешественик) включва двата автоматични космически апарата Вояджър 1 и Вояджър 2, изстреляни през 1977 година с цел изследване на външните планети-гиганти.
Това не е единствената подобна снимка, но е първата.
Снимка на Земята и Луната от Марс
Когато гледаме нощното небе, можем да забележим червена точка – планетата Марс. Но как ли изглеждат Земята и Луната от Марс? На този въпрос отговори марсоходът Кюриосити, който на 31-ви януари 2014 година засне следния кадър:
Снимката е направена от разстояние 16 милиона километра и едва ли без увеличение, от Червената планета може да бъде разгледана Синята планета. Луната въобще не се вижда от това разстояние. Кюриосити е част от Марсианския научен лабораторен проект на NASA, който има за цел да научи повече за миналото на планетата – време, през което се предполага, че Марс е имал атмосфера подобна на Земната и е можел да поддържа живот.
Снимка на Земята от орбитата на Сатурн
Благодарение на космическата сонда Касини научихме много за Сатурн и получихме цели 323 красиви снимки (за 2006 година това е много). Фотографията по-долу показва Сатурн със слънчева подсветка, като в един от най-външните пръстени в лявата страна на кадъра може да се забележи малка точка – нашата Земя.
Друго изображение, получено от налагането и обработката на над 140 снимки, също показва Земята, която се вижда между пръстените на гигантската планета.
Снимка на Земята от Меркурий
Сондата MESSENGER, която влезе в орбита около Меркурий през месец ноември 2010 година, направи няколко снимки, които на Земята бяха прилепени заедно и полученото изображение бе наречено „Семеен портрет“. Там са всичките планети на Слънчевата система. Виждат се даже Луната и спътниците на Юпитер, както и част от Млечния път.
Разстоянието до Земята е от порядъка на 163 милиона километра.
Най-далечната снимка на Земята от Космоса
Снимката показва малка бледосиня точка, заемаща едва 0,12 пиксела, понеже Земята е на разстояние 5,9 милиарда километра, откъдето е заснета от Вояджър-1. Светлината е изминала това разстояние за цели 5,5 часа.
Идеята за тези снимки е на Карл Сейгън – американски астроном и писател. Неговите думи по този повод са едно от важните неща, които е добре да не забравяме:
„Погледнете още веднъж тази точка. Ето тук. Това е нашият дом. Това сме ние. Всички, които обичате, всички, които познавате и всички, за които някога сте чували. Всички съществували някога хора са живели на нея. Много наши радости и страдания, хиляди самоуверени религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец, всеки герой и всеки страхливец, всяка влюбена двойка, всяка майка и всеки баща, всяко способно дете, изобретателите и пътешествениците, всеки преподавател по етика и всеки лъжлив политик, всяка „суперзвезда“, всеки „велик лидер“, всеки светец и всеки грешник в историята на нашия вид, са живели именно тук – на една малка сламка, окачена върху слънчев лъч.
Земята е една мъничка сцена в безбрежната космическа арена. Помислете си за реките кръв, пролети от всичките тези генерали и императори, за да могат в лъчите на славата и триумфа да станат краткотрайни стопани на част от тази малка песъчинка. Помислете си за безкрайните жестокости, извършвани от обитателите на единия район на тази точица върху едва различаващите се обитатели на друг район. За това, колко чести са разногласията между тях и как жадуват да се избият и колко гореща е тяхната омраза.
Нашето позьорство, нашата въображаема значимост, илюзията за нашия привилегирован статут във Вселената – всичко те са нищо пред тази точица бледосиня светлина. Нашата планета е само самотна песъчинка в космическата тъма. В тази грандиозна пустота няма и намек, че някой ще ни се притече на помощ, за да ни спаси от нас самите.
Засега Земята е единственият свят, способен да поддържа живота. Ние няма къде да отидем, поне в близкото бъдеще. Да посетим други светове – да. Но да се заселим на тях – още не. Дали ни харесва или не, Земята е нашият дом„.