Един от моите любими анимационни персонажи е Лур, владетелят на планетата Омикрон Персей 8 на станалата вече култова Фтутрама. И въпреки че той не изглежда много привлекателно, неговата съпруга го намира за симпатичен. Но в края на краищата ние не възнамеряваме да обсъждаме външността на измислените извънземни персонажи. В тази история Лур е интересен с това, че повече от всичко на света обича да гледа земните телевизионни сериали. Но тъй като Омикрон Персей 8 се намира на разстояние хиляда светлинни години от Земята, телевизионният сигнал стига до тази планета когато земляните заедно празнуват 3000 година. Любимото шоу на управника на тази планета се оказва сериалът от 1990-те „Самотната жена адвокат“ (с най-късата пола в света), но предаването прекъсва заради пролята върху дистанционното бира. Това е причината жителите на Омикрон да нападнат нашата планета през 3000 година.
Интересен сюжет нали? Но нека да бъдем по-сериозни и да се замислим, дали е възможно наистина да се случи нещо подобно, което прилича на сюжета на Футурама? Нали нашата планета наистина излъчва мощни радиосигнали в открития космос, при това вече над 100 години? Нова научна работа показа, че нашите радиосигнали вече са достигнали 75 звездни системи. Може пък едно от многобройните земни шоута да се е харесало на някой от техните обитатели.
Чува ли ни някой?
Оглушителната космическа тишина плюс огромните разстояния, които дори не можем да си представим, могат да натъжат всеки мечтател. Но най-новите открития, направени с помощта на инструменти от ново поколение, точно обратното, въодушевяват всички. Може да се окаже, че между нас и някоя друга разумна цивилизация има стотици и милиони светлинни години, но ние все пак да можем да общуваме. И за това общуване не е необходимо да се познаваме близко.
Ако в наблюдаваната от нас част от Вселената има или някога е съществувал разумен живот, то той навярно е оставил нещо след себе си, както направихме и ние през 1977 година, когато изведохме в космоса космическите апарати Вояджър и Пайнер. Те и до днес прекосяват междузвездното пространство, и са единственото материално доказателство, че ние наистина съществуваме. Или сме съществували, зависи кой ще намери и чуе нашето послание.
Но дори никой никога да не намери записите на Вояджър и Пайнер (или ги намери, но не може да ги разшифрова), те не са единственото, което могат да разберат за нас обитателите на другите светове. Помните ли едно друго послание, което астрономите изпратиха от вече несъществуващата обсерватория Аресибо? Изграденият през 1963 година телескоп Аресибо се използваше за извършването на най-различни изследвания в областта на радиоастрономията, физиката на атмосферата и за радиолокационни наблюдения на обектите от Слънчевата система.
Да си припомним, че този телескоп на 16 ноември 1974 година изпрати мощен радиосигнал в направление към кълбовидния звезден куп М13 на съзвездие Херкулес (Messier 13), който се намира на разстояние 25 хиляди светлинни години от Земята. Навярно вече сте се досетили, че създателите на този шифрован сигнал са астрономите Франк Дрейк и Карл Сейгън.
Продължителността на изпратения радиосигнал е 169 секунди, а дължината на вълната е 12,6 см. Посланието на Аресибо се състои от 1679 цифри и започва с изброяването на числата от едно до десет в двоичната бройна система. Следват броятна протоните в атомите на азота, въглерода, водорода, кислорода и фосфора – основните елементи на въглеродния живот. Третата част на посланието описва строителните блокчета на ДНК – нуклеотидите. Четвъртата част на това описание представя спиралата на ДНК.
Така че, ако в звездния куп М13 има разумен живот, то той съвсем скоро ще разбере за нашето съществуване. Нека само да отбележим, че към днешен ден М13 не се намира на съвсем същото място, на което е бил през 1974 година, понеже се движи по собствена орбита около центъра на Млечния път. Но това движение е със съвсем ниска скорост и нашето послание би трябвало благополучно да пристигне където трябва.
Кои звездни системи могат да ни чуят?
Астрономите отдавна се опитват да разберат колко далече се разпространяват нашите радиосигнали – тези, които ние нарочно изпращаме в точно определено направление, както и радиосигналите, излъчвани от нашите радио и телевизионни предаватели. Астрономите от Корнелския университет пресметнаха какви са размерите на сферата, образувана от нашите радиосигнали, които са напуснали Земята, като в същото време приблизително преброиха звездите, които се намират вътре в тази сфера. Получените резултати показаха, че потенциалните обитатели на далечните светове би трябвало да могат да видят Земята, която се движи в орбита около Слънцето.
Авторите на новата научна работа, публикувана в Airxiv, което означава, че още не ѝ е направена експертна оценка, съставиха нова 3D карта, показваща звездите до които са достигнали нашите радиосигнали и които могат да виждат и слушат нашите предавания.
Новата звездна карта
Авторите на тази научна работа отбелязват, че съставянето на тази карта е станало възможно благодарение на каталога Gaia – новата 3D карта на нашата галактика, показваща разстоянията и движенията на над 100 милиона звезди. Данните са получени с помощта на космическия апарат Gaia на Европейската космическа агенция, който бе изведен в космоса през 2013 година и показва положението и движението на около 1 милиард астрономически обекта.
Тази карта дава на астрономите съвсем нов начин за изучаване на нашата галактична среда. Тъй като Gaia измерва как звездите се движат една спрямо друга, става възможно да се определи, колко дълго могат да ни виждат техните потенциални обитатели. Според астрономите, има 75 звездни системи, които могат да ни виждат или скоро ще ни видят, като те се намират в пределите на сфера с радиус 100 светлинни години. Вече има открити екзопланети в четири от тези звездни системи.
Тези звездни системи са сравнително добре изучени. Така например, звездната система Ross128 е на 13-то място по близост до Слънцето и е втората по близост с транзитна екзопланета с размер на Земята. А звездната система Трапист-1 има седем планети с размерите на Земята, четири от които се намират в обитаемата зона. И още, докато четете тази статия, нашите радиосигнали продължават да проникват все по-далече в космоса.
Популярното издание Discover Magazine пише, че авторите на тази научна работа специално са подбрали звездните системи, които ще могат да приемат нашите радиосигнали през следващите 200 години.
„Най-малко 1715 са звездите в пределите на 326 светлинни години, които са разположени по такъв начин, че могат да открият живота на Земята още от времената на ранната човешка цивилизация, като още 319 звезди ще имат същата възможност през следващите 5000 години“ – подчертават астрономите.
Скалистите екзопланети
Според наличните към днешен ден данни, около 25% от звездите имат скалисти екзопланети. А според казаното по-горе, в тази популация би трябвало да има поне 508 скалисти планети с добър изглед към Земята.
„Ограничението, наложено от разстоянието, което са изминали радиовълните – около 100 светлинни години, ни води до 29 потенциално обитаеми светове, които могат да забележат Земята, както и да приемат радиовълните от нашата планета“ – пишат авторите на новата научна работа.
Разбира се, засега няма никакъв начин да разберем, дали на тези светове съществува живот. Но следващото поколение космически телескопи ще даде възможност на астрономите да изучат тези светове много по-подробно, да определят какъв е съставът на техните атмосфери и може би дори и да видят техните континенти и океани.
Всъщност, за технически напредналите планети и извънземни очи Земята отдавна изглежда интересна мишена. Тук животът за първи път се е появил преди около 4 милиарда години и в крайна сметка е дал на нашата атмосфера богато съдържание на кислород и други биомаркери, като например метанът. Това може би ще бъде интересно за извънземните астрономи.