Планетата, наречена TOI 700 e, е една от четирите известни планети, обикалящи около „хладна“ звезда, на разстояние около 100 светлинни години от нас. Вече беше известно, че в системата се намира една планета, наречена TOI 700 d, в обитаемата зона, но последните изследвания, които ще бъдат публикувани в Astrophysical Journal Letters, разкриват, че към нея се присъединява още една планета в орбитата ѝ. Другите две планети в системата, TOI 700 b и TOI 700 c, се движат в орбита по-близо до звездата и като такива вероятно имат по-високи температури, което ги поставя извън обитаемата зона.
Новата планета „се е сгушила там между планетите c и d, така че много съжалявам, че не са в азбучен ред“, пошегува се един от изследователите, Емили Гилбърт от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, на брифинг на срещата на Американското астрономическо общество във вторник, 10 януари. Планетите получават буквите си в зависимост от датата на откриването им, а не от позицията им в системата, така че може да има случаи като този, когато по-близко орбитиращите планети са открити по-късно от по-далечно орбитиращите.
Наскоро откритата планета TOI 700 e се намира в зона, определена като оптимистична обитаема зона, докато откритата по-рано планета TOI 700 d е в зона, наречена консервативна обитаема зона. Традиционното определение за обитаемата зона е област около звездата-приемник, в която температурите са такива, че на повърхността на планетата може да съществува течна вода. Тази дефиниция обаче е по-сложна за прилагане на практика, отколкото изглежда – ето защо тези изследователи използват термините „оптимистичен“ и „консервативен“.
Оптимистичната обитаема зона се отнася за зоната, в която би могло да има течна вода в определен момент от историята на планетата, докато консервативната обитаема зона е по-малка зона в рамките на тази, в която планетите биха останали обитаеми. Тези две зони се различават поради температурата на повърхността на планетата, а оттам и дали водата би могла да съществува в течна форма – и може да варира в широки граници въз основа на фактори като дебелината и състава на атмосферата на планетата с течение на времето.
Това разширяване на традиционната обитаема зона е „за да се отчете фактът, че смятаме, че Марс и Венера някога са имали течна вода на повърхността си“, обясни Гилбърт, позовавайки се на доказателствата, че на двете планети е имало вода преди милиарди години.
Изследването на планетите в тази оптимистична зона разширява броя на потенциално обитаемите планети, които астрономите биха могли да използват, за да разберат историята на собствената ни Слънчева система.
Астрономите могат също така да сравнят четирите планети в системата TOI 700 една с друга.
„Знаем, че тези планети са се образували при едни и същи начални условия – те са се образували около една и съща звезда, от един и същ диск, така че това ни дава възможност да изследваме как различните характеристики на планетите могат да повлияят на тяхната обитаемост“, каза Гилбърт, включително характеристики като размера на планетата или границите на обитаемата зона.
Тази система е една от малкото, за които знаем, че в нейната обитаема зона се намират множество планети с размерите на Земята, като се присъединява към известни системи като системата TRAPPIST. Съобщението за откритието дойде ден преди обявяването на LHS 475 b, друга скалиста планета с размерите на Земята и първата екзопланета, открита от космическия телескоп Джеймс Уеб. Тази планета обаче се намира много по-близо до звездата си и е извън обитаемата зона. Мисиите на двата телескопа на НАСА – TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite) и JWST (James Webb Space Telescope) работиха заедно за идентифицирането на тази нова екзопланета, тъй като първата индикация за потенциална екзопланета беше отбелязана от TESS, преди да бъде потвърдена от JWST.
Можем да очакваме още открития на екзопланети от двата телескопа в бъдеще, а изследователският екип на това откритие на TESS заяви, че ще продължи с последващи проучвания на системата TOI 700, за да научи повече за нейните екзопланети.