30 изумителни изображения на телескопа Hubble по повод 30 години от изстрелването му (галерия)

3
821
Mъглявинaтa ІС 418, извecтнa oщe ĸaтo мъглявинaтa Cпиpoгpaф, ce нaмиpa нa oĸoлo 2000 cвeтлинни гoдини oт Зeмятa в cъзвeздиeтo Зaeĸ. Πpoизxoдът нa нeoбичaйнaтa ѝ cтpyĸтypa oбaчe вce oщe e нeяceн. Изтoчниĸ: NАЅА/ЕЅА аnd Тhе Нubblе Неrіtаgе Теаm

Вчера се навършиха трийсет години откакто космическата совалка Discovery на NASA изстреля в орбита телескоп, който впоследствие се превърна в най-известния научен инструмент в света – космическия телескоп Hubble (Hubble Space Telescope – HST).

Агенцията отбеляза повода, като даде възможност на всеки любител на космическите пейзажи да разбере кой обект е заснел телескопът Hubble на рожденната му дата. Можете да проверите това тук.

По повод юбилея на голямото ни „око“ в космоса – Hubble, ви предлагаме да разгледате 30 от най-зашеметяващите изображения, създадени от него.

30. Кентавър А

Галактиката NGC 5128. Източник: NASA, ESA, and STScI

Галактиката NGC 5128, позната още като Кентавър А, е известна с драматичните си тъмни области от прах. При последни наблюдения с най-новата широкоъгълна камера Wide Field Camera 3 (WFC3) на телескопа Hubble са заснети най-подробните изображения на галактиката. Това композитно изображение, което комбинира видима, ултравиолетова и инфрачервена светлина, ни позволява да видим част от детайлите в галактиката, които иначе са затъмнени от прах.

29. Среща между две спирални галактики

Сблъсък на две спирални галактики. Източник: NASA/ESA and The Hubble Heritage Team (STScI)

По направление на съзвездието Голямо куче две спирални галактики се разминават като величествени кораби през нощта. Близкото преминаване е заснето от космическия телескоп Hubble с камерата Field Planetary Camera 2.

28. Мистичната планина

Мистичната планина. Източник: NASA, ESA, M. Livio and the Hubble 20th Anniversary Team (STScI)

Мистичната планина, е голяма сложна област в мъглявината Карина, съставена от ярки и тъмни участъци. Този динамичен регион е разположен в съзвездието Карина, което се намира в ръкава Стрелец на Млечния път. Мъглявината е разположена на приблизително 8 500 светлинни години от Земята. Изображението е публикувано по повод 20-тия юбилей от изстрелването на телескопа.

27. Мъглявината Орион

Мъглявината Орион. Източник: NASA, ESA, M. Robberto ( Space Telescope Science Institute/ESA) and the Hubble Space Telescope Orion Treasury Project Team

Мъглявината Орион се намира на 1 500 светлинни години от Земята и е най-близкият звездообразуващ регион до Земята. Благодарение на 520 изображения в общо пет цвята, направени от телескопа Hubble, астрономи успяха да съставят най-детайлното изображение на мъглявината.

26. Мъглявината Карина

Мъглявината Карина. Източник: NASA, ESA and the Hubble SM4 ERO Team

Съставен от газ и прах, изобразеният стълб се намира в бурна звездна „люпилня“, наречена мъглявината Карина. Разположен е на 7 500 светлинни години от Земята в южното съзвездие Карина. Широкоъгълната камера WFC3 на телескопа Hubble наблюдава мъглявината Карина между 24 юли и 30 юли 2009 г. Камерата WFC3 беше инсталирана на борда на Hubble през май 2009 г. по време на сервизна мисия.

25. Галактиката Андромеда

Галактиката Андромеда. Източник: NASA, ESA, J. Dalcanton (University of Washington, USA), B. F. Williams (University of Washington, USA), L. C. Johnson (University of Washington, USA), the PHAT team, and R. Gendler.

Това изображение, заснето с космическия телескоп Hubble, е най-голямото и най-детайлно изображение на галактиката Андромеда (М31), правено някога. Това е изрязана версия на цялото изображение и се сътои от 1,5 милиарда пиксела. Ще ви трябват повече от 600 телевизионни екрана с голяма разделителна способност, за да се види цялото изображение. Това е най-голямото изображение, произведено от Hubble за целия му период на работа. То показва над 100 милиона звезди и хиляди звездни клъстера.

24. Мъглявината M2-9

Мъглявината M2-9. Източник: ESA/Hubble & NASA

Мъглявината M2-9, известна като Пеперудата на Минковски, е ярък пример за биполярна планетарна мъглявина. Биполярните планетарни мъглявини се образуват, когато централният обект не е единична звезда, а бинарна система (двойна звезда). Изследванията показват, че размерът на мъглявината се увеличава с времето, а измерванията на скоростта на нарастване предполагат, че звездното избухване, образувало т. нар. „крила“, се е случило преди 1200 години.

23. Юпитер

Газовият гигант Юпитер. Източник: NASA, ESA, A. Simon (Goddard Space Flight Center), and M.H. Wong (University of California, Berkeley)

Космическият телескоп Hubble разкрива сложната красота на облаците на Юпитер в това ново изображение, направено на 27 юни 2019 г. То е заснето чрез камерата WFC3 в момент, когато планетата е на едва 644 милиона километра от Земята – най-близкото й разположение през тази година. Изображението включва прочутото Голямо червено петно и изобразява в по-интензивна цветова палитра облаците, завихрящи се в бурната атмосфера на планетата.

22. Arp-Madore 2026-424

Сблъсък на две спирални галактини. Системата е каталогизирана като Arp-Madore 2026-424. Източник: NASA, ESA, J. Dalcanton, B.F. Williams, and M. Durbin (University of Washington)

Това ново изображение, наподобяващо призрачно лице, всъщност представлява сблъсък на две галактики с приблизително еднакъв размер. Това наблюдение е направено с космическия телескоп Hubble на 19 юни 2019 г. във видимия спектър на светлината. Намираща се на 704 милиона светлинни години от Земята, тази система е каталогизирана като Arp-Madore 2026-424 в „Каталога на южните специфични галактики и асоциации„.

21. Квазарът 3C 273

Квазарът 3C 273. Източник: ESA/Hubble & NASA

Това изображение от камерата Wide Field and Planetary Camera 2 (WFPC2) на телескопа Hubble е най-доброто изображение на квазар, с което разполагаме. Казарът 3С 273 се намира в гигантска елиптична галактика в съзвездието Дева. Пътуването на  светлината от него до нас отнема около 2,5 милиарда години. Въпреки това голямо разстояние, той е един от най-близките квазари до нашата планета. Това е първият открит квазар, идентифициран в началото на 60-те години на миналия век от астронома Алън Сандаж.

20. Звезден куп NGC 1866

Звезден куп NGC 1866. Източник: ESA/Hubble & NASA

Звездните купове са често срещани структури във Вселената, като всеки такъв се състои от стотици хиляди звезди, свързани гравитационно. Това изображение, изпълнено със звезди, показва звездния куп NGC 1866. Обикновено звездните купове съдържат звезди на приблизително еднаква възраст. При NGC 1866 обаче не е така – при него различни поколения звезди съжителстват в рамките на клъстера. След като първото поколение звезди се е формирало, клъстерът най-вероятно се е сблъскал с гигантски газов облак, който е предизвикал нова вълна на звездообразуване. Това е подорило второ, по-младо поколение звезди. Това обяснява необичайната структура на клъстера.

19. Планерната мъглявина NGC 2022

Планерната мъглявина NGC 2022. Източник: ESA/Hubble & NASA, R. Wade

Въпреки че прилича повече на образувание, гледано през микроскоп, отколкото през телескоп, този закръглен обект, наречен NGC 2022, не е водорасло или малка мъглива медуза. Всъщност това е огромна кълбо от газ в космоса, изхвърлено от застаряваща звезда. Звездата се вижда в центъра на кълбото като свети през газовете, които преди е помествала в обема си. Този тип обекти се наричат планетарни мъглявини, макар да нямат нищо общо с планета – терминът произлиза от заоблената, подобна на планета външност.

18. Мъглявината NGC 1999

Мъглявината NGC 1999. Източник: NASA/ESA and the Hubble Heritage Team (STScI)

Само седмици след като астронавтите на NASA ремонтираха космическия телескоп Hubble през декември 1999 г., телескопът „щракна“ тази картина на NGC 1999 – мъглявина в съзвездието Орион. Астрономите използваха камерата WFPC2, за да получат това цветно изображение.

17. Галактичен куп Абел 2218

Галактичен куп Абел 2218. Източник: NASA, ESA, and Johan Richard (Caltech, USA)

Изображението показва галактичният куп Абел 2218, съставен от хиляди отделни галактики. Той се намира на около 2,1 милиарда светлинни години от Земята в северното съзвездие Дракон. Клъстерът позволява да надникнем в дълбокия космос, тъй като той се използва като мощна гравитационна леща за увеличаване на далечни галактики. Той обаче не само увеличава изображенията на скритите галактики, но и ги изкривява в дълги, тънки дъги. Няколко такива дъги от изображението могат да бъдат изучени подробно благодарение на острото „зрение“ на Hubble.

16. Мъглявината Пръстен

Мъглявината Пръстен. Източник: NASA, ESA, and C. Robert O’Dell (Vanderbilt University)

Това ново изображение показва драматичната форма и цвят на мъглявината Пръстен, каталогизирана като М57. Нови наблюдения, които комбинират съществуващи наземни данни с нови данни от космическия телескоп Hubble, показват, че мъглявината е оформена като изкривена поничка.

15. Плеядите

Междузвезден облак, опустошен от преминаването на звездата Меропа – една от най-ярките звезди от звездната група Плеяди. Източник: NASA/ESA and The Hubble Heritage Team (STScI/AURA), George Herbig and Theodore Simon (University of Hawaii)

Това изображение показва тъмен междузвезден облак, опустошен от преминаването на звездата Меропа – една от най-ярките звезди от звездната група Плеяди. Космическият телескоп Хъбъл успява да улови зловещите, мъгливи райони от тъмен междузвезден облак, унищожени от преминаването на звездата.

14. Спиралната галактика NGC 5866

Спиралната галактика NGC 5866. Източник: NASA, ESA, and The Hubble Heritage Team (STScI/AURA)

Това е уникално изображение на галактиката NGC 5866, направено чрез космическия телескоп Hubble. Изображението подчертава структурата на галактиката – фина, червеникава издутина, заобикаляща ярко ядро, син диск от звезди, вървящ успоредно на прашната ивица, и прозрачен външен ореол. Външният ореол е осеян с многобройни гравитационно свързани струпвания от близо милион звезди, известни като кълбовидни клъстери. Фоновите галактики, които са милиони до милиарди светлинни години по-далеч от NGC 5866, също се забелязват през ореола.

13. Галактиката NGC 7049

Галактиката NGC 7049. Източник: NASA, ESA and W. Harris (McMaster University, Ontario, Canada)

Космическият телескоп Hubble засне това изображение на галактиката NGC 7049 в съзвездието Индианец в южното небе. Семейство кълбовидни клъстери се появява като блестящи петна прах около галактиката. Астрономите изучават кълбовидните клъстери в NGC 7049, за да научат повече за формирането и еволюцията им. Праховите платна, които се появяват като дантелена мрежа, са драматично осветени от милионите звезди в ореола на NGC 7049.

12. Спиралната галактика NGC 2841

Спиралната галактика NGC 2841. Източник: NASA, ESA and the Hubble Heritage (STScI/AURA)-ESA/Hubble Collaboration Acknowledgment: M. Crockett and S. Kaviraj (Oxford University, UK), R. O’Connell (University of Virginia), B. Whitmore (STScI) and the WFC3 Scientific Oversight Committee.

Образуването на звезди е един от най-важните процеси при формирането на галактиките и на Вселената като цяло. Има много неща, които астрономите не разбират – например как свойствата на звездните „люпилни“ варират в зависимост от състава и плътността на газа и какво на първо място предизвиква образуването на звезди? Движещата сила зад образуването на звезди е особено неясна за галактики от типа на NGC 2841. Тя има къси спираловидни рамене и слабо очертани галактически „крайници“ и затова е трудно да се изследват звездообразуващите процеси.

11. Мъглявината Конус

Мъглявината Конус. Източник: NASA, Holland Ford (JHU), the ACS Science Team and ESA

Приличащ на кошмарен звяр, този небесен обект всъщност е само стълб от газ и прах. Наречен мъглявината Конус, или NGC 2264, този чудовищен стълб се намира в турбулентна звездообразуваща зона. Тази снимка, направена с камерата Advanced Camera for Surveys (ACS) на Hubble, показва област с дължина 2,5 светлинни години, а целият стълб е дълъг 7 светлинни години.

10. Галактиката NGC 1300

Галактиката NGC 1300. Източник: NASA, ESA, and The Hubble Heritage Team (STScI/AURA)

Toва е едно от най-големите изображения, заснети от космическия телескоп Hubble. Изобразената галактика NGC 1300 е от типа спирални галактики с бар. Този тип галактики се различават от обикновените спирални галактики по това, че ръкавите им не стигат до центъра в центъра, а са свързани с двата края на права ивица от звезди, съдържаща ядрото на галактиката.

9. Мъглявината Лагуна

Мъглявината Лагуна. Източник: NASA, ESA, STScI

За да отбележи своя 28-и „рожден ден“, космическият телескоп Hubble  засне този невероятен и пъстър образ на мъглявината Лагуна. Това изображение показва само малка част от този бурен звездообразуващ регион. Тази зашеметяваща мъглявина за първи път е каталогизирана през 1654 г. от италианския астроном Джовани Батиста Ходиерна, който се стреми да направи каталог на мъглявините в нощното небе, за да не се бъркат с кометите. Оттогава насам мъглявината Лагуна е снимана и анализирана от много телескопи и астрономи по целия свят. Наблюденията с Hubble бяха направени чрез камерата WFC3 между 12 февруари и 18 февруари 2018 г.

8. Ракообразната мъглявина

Ракообразната мъглявина. Източник: NASA, ESA and Allison Loll/Jeff Hester (Arizona State University). Acknowledgement: Davide De Martin (ESA/Hubble)
Ракообразната мъглявина е сред най-интересните и добре проучени обекти в астрономията. Това е най-голямото изображение, правено някога с камерата WFPC2 на Hubble. То е композирано от 24 отделни експозиции, направени с космическия телескоп Hubble. Също така това е изображението с най-висока разделителна способност на цялата Ракообразна мъглавина, правено някога

7. Сатурн

Сатурн. Източник: NASA, ESA, A. Simon (Goddard Space Flight Center), and M.H. Wong (University of California, Berkeley)
Камерата WFC3 на космическия телескоп Hubble наблюдава газовия гигант Сатурн на 20 юни 2019 г., когато планетата беше най-близо до Земята през тази година – на едва 1,36 милиарда километра.

6. Галактиката Сомбреро

Галактиката Сомбреро. Източник: NASA/ESA and The Hubble Heritage Team (STScI/AURA)
Космическият телескоп Hubble успява да заснеме една от най-величествените и фотогенични галактики на Вселената – галактиката Сомбреро (M104). Отличителният белег на галактиката е блестящо бяло ядро, обградено от плътни прашни райони, съдържащи спиралната структура на галактиката. Гледано от Земята, галактиката е наклонена с ръба си към нас. Тази блестяща галактика е кръстена Сомбреро заради приликата си с традиционната широка мексиканска шапка.

5. 10 000 галактики

10 000 галактики. Източник: NASA, ESA, and S. Beckwith (STScI) and the HUDF Team

Галактики, галактики навсякъде – докъдето стига погледът на космическия телескоп Hubble. Това изображение на близо 10 000 галактики е най-дълбокият образ във  видимата светлина на космоса.

4. Мъглявината NGC 7635

Мъглявината NGC 7635. Източник: NASA, ESA, Hubble Heritage Team
Мъглявината NGC 7635, наподобяваща балон, е емисионна мъглявина, разположена на 8 000 светлинни години. Това зашеметяващо изображение е публикувано от NASA/ESA, за да отбележи 26-та годишнина на телескопа Hubble в космоса.

3. Роза от галактики

Роза от галактики. Източник: NASA, ESA and the Hubble Heritage Team (STScI/AURA)

Това изображение на двойка взаимодействащи галактики, наречено Arp 273, беше публикувано в чест на 21-та годишнина от изстрелването на космическия телескоп Hubble. Изкривената форма на по-голямата от двете галактики показва признаци на приливни взаимодействия с по-малката. Смята се, че по-малката галактика всъщност е преминала през по-голямата.

2. Стълбовете на сътворението

Мъглявината Стълбовете на сътворението. Източник: NASA, ESA/Hubble and the Hubble Heritage Team study how the structure of the pillars is changing over time.

Космическият телескоп Hubble засне едно от най-емблематичните си и популярни изображения – Стълбовете на сътворението в мъглявината Орел. Това изображение показва стълбовете във видима светлина, улавяйки многоцветното сияние от газови облаци и мъгливите „пътеки“ от тъмен космически прах.

1. Мъглявините NGC 2014 и NGC 2020

Изображение на Мъглявините NGC 2014 и NGC 2020, публикувано от NASA/ESA по повод 30 години от изстрелването на Hubble в космоса. Източник: NASA, ESA, and STScI

Това изображение е един от най-фотогеничните примери за бурно звездообразуване, които космическият телескоп Hubble е наблюдавал през своя 30-годишен „живот“. Портретът представя гигантската мъглявина NGC 2014 и нейния съсед NGC 2020, които заедно представляват част от обширен звездообразуващ регион в Големия Магеланов облак – сателитна галактика на Млечния път, намираща се на около 163 000 светлинни години. Изображението е публикувано вчера по повод 30-тия юбилей на Hubble в космоса.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
3 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари