30 изумителни изображения на телескопа Hubble по повод 30 години от изстрелването му (галерия)

Вчера се навършиха трийсет години откакто космическата совалка Discovery на NASA изстреля в орбита телескоп, който впоследствие се превърна в най-известния научен инструмент в света – космическия телескоп Hubble (Hubble Space Telescope – HST).

Агенцията отбеляза повода, като даде възможност на всеки любител на космическите пейзажи да разбере кой обект е заснел телескопът Hubble на рожденната му дата. Можете да проверите това тук.

По повод юбилея на голямото ни „око“ в космоса – Hubble, ви предлагаме да разгледате 30 от най-зашеметяващите изображения, създадени от него.

Кентавър А

Галактиката NGC 5128, позната още като Кентавър А, е известна с драматичните си тъмни области от прах. При последни наблюдения с най-новата широкоъгълна камера Wide Field Camera 3 (WFC3) на телескопа Hubble са заснети най-подробните изображения на галактиката. Това композитно изображение, което комбинира видима, ултравиолетова и инфрачервена светлина, ни позволява да видим част от детайлите в галактиката, които иначе са затъмнени от прах.

Среща между две спирални галактики

По направление на съзвездието Голямо куче две спирални галактики се разминават като величествени кораби през нощта. Близкото преминаване е заснето от космическия телескоп Hubble с камерата Field Planetary Camera 2.

Мистичната планина

Мистичната планина, е голяма сложна област в мъглявината Карина, съставена от ярки и тъмни участъци. Този динамичен регион е разположен в съзвездието Карина, което се намира в ръкава Стрелец на Млечния път. Мъглявината е разположена на приблизително 8 500 светлинни години от Земята. Изображението е публикувано по повод 20-тия юбилей от изстрелването на телескопа.

Мъглявината Орион

Мъглявината Орион се намира на 1 500 светлинни години от Земята и е най-близкият звездообразуващ регион до Земята. Благодарение на 520 изображения в общо пет цвята, направени от телескопа Hubble, астрономи успяха да съставят най-детайлното изображение на мъглявината.

Мъглявината Карина

Съставен от газ и прах, изобразеният стълб се намира в бурна звездна „люпилня“, наречена мъглявината Карина. Разположен е на 7 500 светлинни години от Земята в южното съзвездие Карина. Широкоъгълната камера WFC3 на телескопа Hubble наблюдава мъглявината Карина между 24 юли и 30 юли 2009 г. Камерата WFC3 беше инсталирана на борда на Hubble през май 2009 г. по време на сервизна мисия.

Галактиката Андромеда

Това изображение, заснето с космическия телескоп Hubble, е най-голямото и най-детайлно изображение на галактиката Андромеда (М31), правено някога. Това е изрязана версия на цялото изображение и се сътои от 1,5 милиарда пиксела. Ще ви трябват повече от 600 телевизионни екрана с голяма разделителна способност, за да се види цялото изображение. Това е най-голямото изображение, произведено от Hubble за целия му период на работа. То показва над 100 милиона звезди и хиляди звездни клъстера.

Мъглявината M2-9

Мъглявината M2-9, известна като Пеперудата на Минковски, е ярък пример за биполярна планетарна мъглявина. Биполярните планетарни мъглявини се образуват, когато централният обект не е единична звезда, а бинарна система (двойна звезда). Изследванията показват, че размерът на мъглявината се увеличава с времето, а измерванията на скоростта на нарастване предполагат, че звездното избухване, образувало т. нар. „крила“, се е случило преди 1200 години.

Юпитер

Космическият телескоп Hubble разкрива сложната красота на облаците на Юпитер в това ново изображение, направено на 27 юни 2019 г. То е заснето чрез камерата WFC3 в момент, когато планетата е на едва 644 милиона километра от Земята – най-близкото й разположение през тази година. Изображението включва прочутото Голямо червено петно и изобразява в по-интензивна цветова палитра облаците, завихрящи се в бурната атмосфера на планетата.

Arp-Madore 2026-424

Това ново изображение, наподобяващо призрачно лице, всъщност представлява сблъсък на две галактики с приблизително еднакъв размер. Това наблюдение е направено с космическия телескоп Hubble на 19 юни 2019 г. във видимия спектър на светлината. Намираща се на 704 милиона светлинни години от Земята, тази система е каталогизирана като Arp-Madore 2026-424 в „Каталога на южните специфични галактики и асоциации„.

Квазарът 3C 273

Това изображение от камерата Wide Field and Planetary Camera 2 (WFPC2) на телескопа Hubble е най-доброто изображение на квазар, с което разполагаме. Казарът 3С 273 се намира в гигантска елиптична галактика в съзвездието Дева. Пътуването на  светлината от него до нас отнема около 2,5 милиарда години. Въпреки това голямо разстояние, той е един от най-близките квазари до нашата планета. Това е първият открит квазар, идентифициран в началото на 60-те години на миналия век от астронома Алън Сандаж.

Звезден куп NGC 1866

Звездните купове са често срещани структури във Вселената, като всеки такъв се състои от стотици хиляди звезди, свързани гравитационно. Това изображение, изпълнено със звезди, показва звездния куп NGC 1866. Обикновено звездните купове съдържат звезди на приблизително еднаква възраст. При NGC 1866 обаче не е така – при него различни поколения звезди съжителстват в рамките на клъстера. След като първото поколение звезди се е формирало, клъстерът най-вероятно се е сблъскал с гигантски газов облак, който е предизвикал нова вълна на звездообразуване. Това е подорило второ, по-младо поколение звезди. Това обяснява необичайната структура на клъстера.

Планерната мъглявина NGC 2022

Въпреки че прилича повече на образувание, гледано през микроскоп, отколкото през телескоп, този закръглен обект, наречен NGC 2022, не е водорасло или малка мъглива медуза. Всъщност това е огромна кълбо от газ в космоса, изхвърлено от застаряваща звезда. Звездата се вижда в центъра на кълбото като свети през газовете, които преди е помествала в обема си. Този тип обекти се наричат планетарни мъглявини, макар да нямат нищо общо с планета – терминът произлиза от заоблената, подобна на планета външност.

Мъглявината NGC 1999

Само седмици след като астронавтите на NASA ремонтираха космическия телескоп Hubble през декември 1999 г., телескопът „щракна“ тази картина на NGC 1999 – мъглявина в съзвездието Орион. Астрономите използваха камерата WFPC2, за да получат това цветно изображение.

Галактичен куп Абел 2218

Изображението показва галактичният куп Абел 2218, съставен от хиляди отделни галактики. Той се намира на около 2,1 милиарда светлинни години от Земята в северното съзвездие Дракон. Клъстерът позволява да надникнем в дълбокия космос, тъй като той се използва като мощна гравитационна леща за увеличаване на далечни галактики. Той обаче не само увеличава изображенията на скритите галактики, но и ги изкривява в дълги, тънки дъги. Няколко такива дъги от изображението могат да бъдат изучени подробно благодарение на острото „зрение“ на Hubble.

Мъглявината Пръстен

Това ново изображение показва драматичната форма и цвят на мъглявината Пръстен, каталогизирана като М57. Нови наблюдения, които комбинират съществуващи наземни данни с нови данни от космическия телескоп Hubble, показват, че мъглявината е оформена като изкривена поничка.

Плеядите

Това изображение показва тъмен междузвезден облак, опустошен от преминаването на звездата Меропа – една от най-ярките звезди от звездната група Плеяди. Космическият телескоп Хъбъл успява да улови зловещите, мъгливи райони от тъмен междузвезден облак, унищожени от преминаването на звездата.

Спиралната галактика NGC 5866

Това е уникално изображение на галактиката NGC 5866, направено чрез космическия телескоп Hubble. Изображението подчертава структурата на галактиката – фина, червеникава издутина, заобикаляща ярко ядро, син диск от звезди, вървящ успоредно на прашната ивица, и прозрачен външен ореол. Външният ореол е осеян с многобройни гравитационно свързани струпвания от близо милион звезди, известни като кълбовидни клъстери. Фоновите галактики, които са милиони до милиарди светлинни години по-далеч от NGC 5866, също се забелязват през ореола.

Галактиката NGC 7049

Космическият телескоп Hubble засне това изображение на галактиката NGC 7049 в съзвездието Индианец в южното небе. Семейство кълбовидни клъстери се появява като блестящи петна прах около галактиката. Астрономите изучават кълбовидните клъстери в NGC 7049, за да научат повече за формирането и еволюцията им. Праховите платна, които се появяват като дантелена мрежа, са драматично осветени от милионите звезди в ореола на NGC 7049.

Спиралната галактика NGC 2841

Образуването на звезди е един от най-важните процеси при формирането на галактиките и на Вселената като цяло. Има много неща, които астрономите не разбират – например как свойствата на звездните „люпилни“ варират в зависимост от състава и плътността на газа и какво на първо място предизвиква образуването на звезди? Движещата сила зад образуването на звезди е особено неясна за галактики от типа на NGC 2841. Тя има къси спираловидни рамене и слабо очертани галактически „крайници“ и затова е трудно да се изследват звездообразуващите процеси.

Мъглявината Конус

Приличащ на кошмарен звяр, този небесен обект всъщност е само стълб от газ и прах. Наречен мъглявината Конус, или NGC 2264, този чудовищен стълб се намира в турбулентна звездообразуваща зона. Тази снимка, направена с камерата Advanced Camera for Surveys (ACS) на Hubble, показва област с дължина 2,5 светлинни години, а целият стълб е дълъг 7 светлинни години.

Галактиката NGC 1300

Toва е едно от най-големите изображения, заснети от космическия телескоп Hubble. Изобразената галактика NGC 1300 е от типа спирални галактики с бар. Този тип галактики се различават от обикновените спирални галактики по това, че ръкавите им не стигат до центъра в центъра, а са свързани с двата края на права ивица от звезди, съдържаща ядрото на галактиката.

Мъглявината Лагуна

За да отбележи своя 28-и „рожден ден“, космическият телескоп Hubble  засне този невероятен и пъстър образ на мъглявината Лагуна. Това изображение показва само малка част от този бурен звездообразуващ регион. Тази зашеметяваща мъглявина за първи път е каталогизирана през 1654 г. от италианския астроном Джовани Батиста Ходиерна, който се стреми да направи каталог на мъглявините в нощното небе, за да не се бъркат с кометите. Оттогава насам мъглявината Лагуна е снимана и анализирана от много телескопи и астрономи по целия свят. Наблюденията с Hubble бяха направени чрез камерата WFC3 между 12 февруари и 18 февруари 2018 г.

Ракообразната мъглявина

Сатурн

Галактиката Сомбреро

10 000 галактики

Галактики, галактики навсякъде – докъдето стига погледът на космическия телескоп Hubble. Това изображение на близо 10 000 галактики е най-дълбокият образ във  видимата светлина на космоса.

Мъглявината NGC 7635

Роза от галактики

Стълбовете на сътворението

Космическият телескоп Hubble засне едно от най-емблематичните си и популярни изображения – Стълбовете на сътворението в мъглявината Орел. Това изображение показва стълбовете във видима светлина, улавяйки многоцветното сияние от газови облаци и мъгливите „пътеки“ от тъмен космически прах.

Мъглявините NGC 2014 и NGC 2020

Това изображение е един от най-фотогеничните примери за бурно звездообразуване, които космическият телескоп Hubble е наблюдавал през своя 30-годишен „живот“. Портретът представя гигантската мъглявина NGC 2014 и нейния съсед NGC 2020, които заедно представляват част от обширен звездообразуващ регион в Големия Магеланов облак – сателитна галактика на Млечния път, намираща се на около 163 000 светлинни години. Изображението е публикувано вчера по повод 30-тия юбилей на Hubble в космоса.