По време първата криптовалутна треска през 2017 година Китай стана изключително влиятелен играч в тази индустрия, превръщайки се в център както за търговия с криптовалути, така и в производството на оборудване за техния добив, както и център за добива на биткойни. Въпреки това скоро ръководството на страната обяви своята окончателна позиция: китайското правителство е против децентрализираните и анонимни криптовалути. Пекин реши, че свръхсуверенната цифрова валута е заплаха за държавата. Именно тогава бе решено, че Китай има нужда от цифров юан. Сега, когато собствената китайска виртуална валута е на практика вече реалност, натискът върху криптовалутите започна да се засилва.
През 2011 година в Китай започна да работи първата криптовалутна борса BTC China, а през 2013-та година бе създаден най-големият и към днешен ден производител на специализирано оборудване за добив на криптовалута Bitmain. След тях започнаха да се появяват и други криптовалутни борси и цифрови ферми. Китайците бяха много добре запознати с електронните разплащателни средства благодарение предимно на Q-coin – игровата валута на Tencent. Тя се ценеше изключително много на вторичния пазар и хората я препродаваха за съвсем реални юани.
По-късно, в началото на миналата есен, първите цифрови юани започнаха да пълнят цифровите портфейли на обикновените граждани. В рамките на грандиозен тест 50 хиляди обикновени китайци получиха по 200 цифрови юана или приблизително $30. Те можеха да се използват с помощта на специално приложение, линка за изтегляне на което правителството изпрати във вид на съобщения. На екрана на това приложение хората можеха да видят въпросната сума, която можеше да бъде изхарчена само в около 3000 магазина, ресторанта и таксиметрови служби, които също бяха включени в това тестване.
През лятото вече на тази година Китай съобщи за 20 милиона цифрови портфейла, а към месец ноември бяха извършени транзакции с цифрови юани на обща сума $9,7 милиарда. Броят на магазините и ритейлърите, които могат да работят с цифровия юан, нараснаха до 1,6 милиона.
A first look at the DCEP / digital yuan. Who’s next? pic.twitter.com/y4reOPJPWR
— Thibault Schrepel (@LeConcurrential) October 12, 2020
Едновременно с това китайските цифрови портфейли вече не са само приложение в смартфоните, но и електроника за носене във вид на смарт часовници и фитнес гривни. Китай бърза с въвеждането на тази технология с идеята тя да стане масова преди началото на зимните Олимпийски игри, когато се очаква голям наплив на чужденци.
Какво е цифровият юан?
Той е като обикновения хартиен юан, само че в цифров вид, изразен със специален код. Сега съществуващите популярни криптовалути не са просто виртуални пари, а актив, цената на който постоянно се променя поради ограничените им емисии и пазарните механизми за търсене и предлагане. Цифровият юан е нещо съвсем друго – той струва точно толкова, колкото и хартиеният. При него също има инфлация, той точно като хартиения юан се предлага от Централната банка на Китай и циркулира в общото парично предлагане. Китайската Централна банка го класифицира като паричен агрегат тип M0 – пари в брой, което е съвсем същото като фиатните пари – обикновените монети и банкноти, които са в обръщение в икономиката.
Всяка единица на тази цифрова валута е уникално идентифицирана, има висока степен за защита от фалшифициране, но няма материално въплъщение – това всъщност са кодове в базата данни на централната банка, клиент на която е притежателят на цифрови юани. По този начин китайската цифрова валута е много подобна на безналичните пари в банковите сметки. Разликата е, че безналичните пари във всеки един момент могат да бъдат заменени на съвсем веществени хартийки, а за безопасността на вашата сметка отговаря търговската банка.
Логично е да си зададем въпроса, за какво е необходим този изцяло цифров юан? Има селски местности, където невинаги има интернет и плащането на хляба с помощта на цифровия портфейл в смартфона е твърде проблематично. Особеното тук е, че цифровият юан има важно преимущество пред другите подобни системи, което го прави много по-привлекателен: Той може да се използва офлайн, без каквото и да било включване към интернет.
По време на един от етапите на тестването, при някои потребители с телефони на Huawei и Vivo, е задействана функция за автономен цифров портфейл чрез специално приложение за офлайн разплащания. При липсата на интернет връзка на това приложение не се налага да извършва операции чрез сървърната система. Вместо това участниците в транзакциите от този вид само са проверявали личностите на двете страни на транзакцията, потвърждавайки информацията за транзакцията, след което заплащането става чрез цифровия портфейл.
Освен това, потребителите могат да плащат с автономни QR кодове и чрез автономни peer-to-peer плащания, при които се използват стандартните комуникации за къси разстояния.
Вече има дори реални физически цифрови портфейли с вградени в техните чипове юани. Това устройство бе разработено от пощенската Спестовна банка на Китай. Изглежда като банкова карта с малък черно-бял екран в горния десен ъгъл, на който се показват оставащите цифрови средства.
За какво е необходим цифровия юан?
По всичко личи, че цифровият юан е част от съвременната политика на Китай за засилване на наблюдението върху големите технологични гиганти в страната. Според редица анализатори, чрез платежната система Alipay преминават почти $20 трилиона, а интернет гигантите от рода на Alibaba контролират огромни парични потоци, търговията, съдържанието, данните на стотици милиони потребители и по този начин стават прекалено влиятелни. Китай иска да си възстанови контрола върху разплащанията, които все повече се скриват в мобилните приложения, като по този начин всички данни остават в ръцете на частните фирми.
Цифровият юан ще даде на правителството цялостна представа за това по какъв начин се движат парите в страната, какво се крие зад използването на парите в брой и в мобилните разплащания, ще може да предотврати незаконната дейност включително и прането на пари, ще хвърли светлина върху сивата икономика.
Пекин отдавна има репутацията на власт, която най-внимателно следи живота на своите граждани. Ето защо цифровият юан се асоциира с поредния начин за наблюдаване на населението.
Интересно е, че Китай твърди, че цифровият юан предлага известна „контролирана анонимност“. За да се регистрира цифров портфейл е достатъчен само телефонния номер на смартфона. Само че, за да се получат парите от него е необходимо представянето на всички данни от личната карта и по този начин тази така наречена „анонимност“ наистина остава само в кавички.
Китай ускори разработването на своя цифров юан, понеже счете криптовалутите за заплаха за страната. Ето защо през последните години в Поднебесната първоначално забраниха търговията с криптовалути, а след това Пекин се справи и с криптоминьорите.
От друга страна въвеждането на цифровия юан рязко намалява разходите за печатане и пускане в обръщение на банкноти, както и съответните операции с тях, като например инкасото, веригите банкомати и други подобни. С помощта на цифровия юан по- удобно се изчисляват данъчните облекчения и се начисляват премии и други финансови стимули на гражданите. Също така тази цифрова валута премахва таксите за транзакциите, които Visa и Mastercard начисляват за всяка една транзакция.
Разбира се, една от най-важните цели на китайския цифров юан е да се намали влиянието на САЩ върху Китай. Цифровият юан се счита за един млад конкурент на щатския долар, който не зависи от американските борси и пазари. Bloomberg е на мнение, че китайският юан може да намали ролята на американския долар в целия свят. Напълно е възможно доларът да престане да бъде основната валута в международната търговия, както и за натрупване на парични резерви, а САЩ няма как да въведе каквито и да било санкции срещу неугодните държави. Това е една възможна перспектива, но изисква поддръжката и на други държави.
Китайската цифрова валута се въвежда наистина бързо. В деня на необвързаните интернет ритейлърът JD.com Inc. за първи път започна да приема цифровите юани в качеството на стандартно разплащателно средство в своите търговски площадки. JD.com официално съобщи пред медиите, че за периода от 31 октомври до 11 ноември над 450 хиляди души са използвали цифровия юан с помощта на мобилните приложения на компанията, като са изхарчили малко над 100 милиона юана или приблизително $15,6 милиона. Интересно е, че потребителите на тази платформа при въвеждането на текста e-CNY в търсачката са получавали подробна инструкция за изтегляне и инсталирането на необходимото приложение за използване на цифровата валута. След като го инсталира всеки един потребител еднократно получава 15 цифрови юана или около $2,34, които може да използва пожелание. Партньор на компанията е една от най-големите банки на Китай China Construction Bank.
Цифровите фиатни пари настъпват
Китай е само една от многото държави, които активно изучават възможността за централизирано предлагане на собствена цифрова валута, само че останалите страни не са толкова активни и бързи, а и не могат да се сравняват с китайската икономика.
През месец октомври тази година бе стартиран пилотен проект за цифровата валута eNaira на централната банка на Нигерия, като осем месеца преди това в тази страна криптовалутите също бяха забранени.
Централната банка на Нигерия разполага със свой централизиран блокчейн регистър, в който се записват всички транзакции с eNaira. Тази цифрова валута допълва, но не заменя хартиените фиатни пари в страната. Налични са само 500 милиона eNaira, което е еквивалентно на около $1,21 милиона. eNaira е директно свързана с фиатните валути и е обезпечена с паричните резерви на страната.
Може да се каже, че Националната валута на Нигерия не се радва на голямо доверие. От началото на COVID-19 пандемията тя се обезцени с 12,5%, а след това повечето жители на тази страна започнаха да използват стандартните криптовалути както за да спестят свои собствени средства, така и да се разплащат. Доскоро Нигерия бе шестата страна в света по разпространение на криптовалути, които почти заместиха вътрешната държавна фиатна валута.
Бразилия също възнамерява да въведе цифрова алтернатива на парите в брой, което трябва да стане от централната банка на страната. След четири години тестове и изследвания, централната банка на Норвегия също възнамерява да предложи цифрови пари. Тази година централната банка на Швеция започва да тества операции с цифрова валута в търговските банки. Подобни планове имат Турция, Русия и Великобритания.
Развитието на тази тенденция изключително много зависи доколко успешен ще се окаже китайският дигитален юан, решителната проверка на който ще бъде осъществена по време на зимните Олимпийски игри, което ще стане съвсем скоро.