Блокчейнът е база данни с осъществените транзакции, съставен от последователно изградена верига от цифрови блокове, всеки от които съхранява част от информацията от предишния и част от следващия блок. Това е една своеобразна цифрова тетрадка, записите в която са незаменими благодарение на използвания механизъм за хеширане – уникален набор от букви и цифри, в който промяната дори и на един символ води до промяна в останалите блокове. Главното преимущество на блокчейна е неговата прозрачност, понеже във всеки един момент е възможно да се види и провери информацията в блоковете, но никой няма възможността да я промени или унищожи.
Историята на веригата от блокове официално започва на 31 октомври 2008 година когато някой с псевдонима Сатоши Накамото обявява блокчейна в своя white paper (базов документ) относно мрежата на първата криптовалута – биткойна. Основните принципи за прилагане на децентрализацията и неизменността при отчета на документацията са заложени още през 1960-1970 години, но най-близко до тази идея достигат научните работи на Стюарт Хабер и Скот Сторнета, които през 1991 година подробно описват схемата за последователно създаване на блокове, защитени с помощта на хеш.
Технологията дори е патентована, но за своето време става нещо като вертолета на да Винчи – все още няма технически възможности за нейната реализация и интересът към тази технология бързо се губи. Срокът на патента изтича през 2004 година, само четири години преди появата на митичния Сатоши Накамото и неговия white paper.
Как работи блокчейнът
Блокчейнът е разпределен регистър на данни, който е достъпен за всеки участник в тази мрежа. Така например, цифровата валута, която се базира именно на блокчейна, може да се създава, да се прехвърля и съхранява извън компетенциите на което и да било правителство, финансова институция или юридическа организация, но въпреки това всяка транзакция се записва в блокчейна и е публична. Това е една своеобразна нишка на Ариадна и навигатор, които водят всеки желаещ да провери информацията по транзакциите.
Блоковете в тази мрежа се добавят чрез така наречената процедура за копаене или майнинг. За всеки нов блок криптоминьорът получава възнаграждение, което всъщност е финансовата основа за тази негова дейност. След като е извършена дадена транзакция, тя трябва да бъде потвърдена от няколко участника в същата мрежа – именно това е същността на децентрализацията на блокчейна без използването на посредници. Това е още едно преимущество на блокчейна пред класическата финансова система – за разлика от банките блокчейнът работи денонощно и не зависи от нито една Централна банка на която и да било държава.
През 2014 година бе възможно добивът на един-два биткойна да стане с помощта на обикновен домашен персонален компютър, но за да бъдат получени същите биткойни днес, е необходимо използването на сложни математически алгоритми и стотици видеокарти, които образуват своеобразен дата център, който е прието да се нарича цифрова ферма. По този начин криптоминьорите печелят повече и съвсем логично се опитват да купят колкото се може повече от най-подходящите за добив на криптовалута видеокарти, с помощта на които добивът е по-ефективен, отколкото на хипотетичен домашен компютър с много голяма мощност. Недостигът на чипове, които се използват в тези видео карти, оказва силно влияние в тази сфера и през 2021-ва година цената на геймърските графични карти скочи многократно – не с проценти, а два-три пъти.
Първият алгоритъм за добив на криптовалута, включително и на биткойна, бе наречен Proof-of-Work (доказателство за работа) – криптографско доказателство, при което едната страна доказва на други, че е изразходвано определено количество от конкретни изчислителни ресурси. При този метод се изисква изключително голяма изчислителна мощ, която се осигурява с помощта на бързи компютри и мощни видеокарти. Това е и причината да започнат да се появяват блокчейни с алгоритъма Proof-of-Stake (доказателство за залог). При използването на този алгоритъм балът се образува не от мощността на машината, а от валидатори – участници в мрежата, които отговарят за нейната цялостност и потвърждават всички протичащи в блокчейна транзакции.
PoW изисква изключително много електрическа енергия, както и специализирано и скъпо оборудване. От друга страна, за да станеш PoS валидатор, трябва да имаш известно количество цифрови монети от тази мрежа, да ги заложиш и по този начин да създадеш въпросния залог (stake). Потвърждавайки транзакциите валидаторите получават известно възнаграждение. Най-ярък пример за използването на PoW алгоритъма е биткойнът, а за алтернатива може да се счита Ethereum мрежата, въпреки че тя започна с използването на PoW, но сега се намира на етап на прехвърляне към PoS алгоритъма.
Видове блокчейни
Блокчейнът може да бъде публична мрежа, към която може да се включи всеки потребител. Но може да бъде и частна мрежа, която като правило се използва от някои организации за избягване изтичането на конфиденциални данни. Първият публичен блокчейн е мрежата на биткойна, като след това започнаха да се появяват и други публични мрежи, като например Ethereum, която бе стартирана през месец юли 2015 година от Виталик Бутерин.
След известно време и корпоративният сектор обърна внимание на блокчейна. Консорциумът R3, в който участват американската борса Nasdaq и ирландският IT гигант Accenture, създадоха блокчейна Corda, които започнаха да го използват предимно във финансовия сектор. Блокчейнът Hyperledger на IBM се използва в развлекателния сектор за намаляване на фалшифицирането и препродажбата на билети за най-различни събития, както и в здравеопазването, за да може от една страна да се даде достъп до данните на пациентите, от друга – да се предотврати тяхното изтичане.
За клиентите на IBM е много по-лесно да работят с Hyperledger и този блокчейн е изключително популярен сред големите корпорации.
Използването на блокчейна
Блокчейнът е необходим там, където са важни скоростта и надеждността за обмен на данните – тоест, практически във всяка сфера на нашия живот: при сключването на смарт контракти за доставка на стоки, при проверка на резултатите от електронното гласуване или работата на която и да било криптовалута, като например биткойна.
Криптовалутите
Всички криптовалути се базират на блокчейн – от Bitcoin и Ethereum до цифровите монети от рода на Dogecoin. Засега криптовалутата често се използва за правене на печалби от нейната висока волатилност, но по принцип тя е предвидена като инструмент за масови парични преводи. Тя вече се внедрява в световната търговия – има места, където с биткойни може да се купи бутилка мляко или чаша бира, върху която има легендарната вече лепенка bitcoin accepted.
Класическите финансови гиганти като PayPal и Square също разширяват своите криптовалутни услуги. Coinbase е стартъп, който дава възможност на хората да купуват и да продават криптовалути. Той стана публичен през месец април миналата година, а сега неговата пазарна капитализация достигна 47 милиарда щ. долара. Сред големите световни банки най-прогресивна от гледна точка на блокчейна отдавна е JP Morgan, която още през 2017 година разработи своя собствен блокчейн Quorum, на базата на Ethereum мрежата.
Цифровата валута
Някои държави започнаха да стартират пилотни проекти за създаването на цифрова валута, която също се базира на блокчейн. Засега най-голям е успехът на Китай, където на десетки хиляди хора бяха начислени цифрови юани, с които може да се плаща в голям брой магазини, както и да се извършват парични преводи. Цифровият юан вече започна да се въвежда в огромните икономически хъбове на страната, какъвто е например Шанхай.
Подобни проекти за въвеждане на собствени цифрови валути имат и други държави, включително САЩ, Сингапур, страните от Евросъюза и други.
Смарт контрактите
Благодарение на смарт контрактите, базирани на блокчейн, може да се провери цялата верига за доставки и да се провери истинността, например на зърната кафе – от кого и къде е отгледано, как и кога е доставено в търговския център. По този начин се изключва възможността за фалшифициране на кафето, може да се разбере доколко е прясно и дори да се провери дали неговото производство съответства на вашите етични и морални ценности.
NFT
Един от най-популярните криптовалутни активи през 2021-ва година станаха NFT – незаменимите токени във вид на цифров арт, който може да бъде закупен от най-различни търговски платформи, като например OpenSea, Rarible и други подобни. Казано с други думи NFT е сертификат, който потвърждава вашите права на дадено цифрово изкуство, което може да бъде във вид на снимки, картини, музика и дори GIF файлове. Размерът на търговията с подобни NFT нараснаха до милиарди долари и според някои прогнози, към 2025 година този цифров актив ще достигне около 20% от цялата пазарна капитализация на криптоиндустрията.
Геймърската индустрия
Това е още една сфера на блокчейна, която постепенно завоюва целия свят. Това е GameFi – класическите онлайн игри за смартфони или компютри, които записват в блокчейн всичко което се случва в играта и внедряват новия икономически принцип play-to-earn (играй, за да спечелиш). Един от най-ярките примери за това е виетнамско-филипинската игра Axie Infinity, при която е необходимо да бъдат тренирани измислени чудовища, които след това се бият, за да печелят съвсем реални пари. Този тип механика на играта даде на обикновените жители на Виетнам възможност да печелят немалко пари – над 1000 щ. долара на месец и да по-лесно да подредят живота си.
Недостатъците на блокчейна
Както всичко ново, блокчейнът също бе повод за разгорещени спорове между консерваторите и визионерите.
Сред основните недостатъци на блокчейна могат да бъдат посочени обтегнатите отношения на запознатите с тази технология потребители с обикновените потребители. И досега дори и основните неща са разбираеми единствено за гиковете. Купуването, съхраняването и продажбата на криптовалути се представят като някаква атракция за непосветените. Нещата постепенно се променят, но наистина са необходими определени познания.
От гледна точка на банките блокчейнът е нещо много неприятно. Те се опитват да въведат държавни цифрови валути и да вземат мерки за масовото внедряване на процесите KYC (know your client) – идентификация на личността преди конкретния потребител да извърши съответната банкова операция, както и AML (anti-money laundering) – противодействието срещу прането на пари. Феновете на блокчейна и на криптовалутите посочват, че всъщност това е основният недостатък на държавните цифрови валути – тяхната централизираност, която дава възможност на централните банки да изключат цифровите портфейли на всеки един потребител във всеки един момент.
Перспективите пред блокчейна
Блокчейнът вече е внедрен в реалните сектори на икономиката, но засега само тяхната цифрова част. Търговските банки вече много добре разбират, че започват да губят вечната роля на посредници. Благодарение на блокчейна държавата може директно да начислява пенсиите, помощите и другите подобни видове парични преводи, без да използва каквито и да било банки.
Що се отнася до игровата GameFi индустрия, хората които поне веднъж са инсталирали игра с блокчейн вече са над 2 милиарда. Очаква се и появата на web3 – новата концепция за децентрализация на целия интернет.
Изключително бързо се развива и пазарът на децентрализираните финанси (DeFi), които се превърнаха в сериозен конкурент на банковите услуги и при които напълно се избягва използването на посредници.