Можем ли да отслабнем чрез интензивно мислене

Оригиналът е на Emma Bryce

13
1681

През 1984 година шампионатът по шах бе внезапно прекъснат от сериозното изтощаване на Анатолий Карпов, който се бореше за титлата срещу Гари Каспаров. През изминалите пет месеца и десетки срещи Карпов отслабнал с над 10 килограма и организаторите на шампионата се притеснили за неговото здравословно състояние.

Карпов не е единственият, който показва екстремални ефекти от интензивно мислене. Елитните шахматисти изгарят до 6000 калории на ден просто седейки пред шахматната дъска. Тези калории са сравними с енергията изразходвана по време на бягане.

Очевидно е, че това толкова интензивно изгаряне на калориите се осъществява от мозъка. А дали това не означава, че активното мислене е един интересен и съвсем лесен начин за отслабване? За вникнем по-дълбоко в тези процеси, нека да разберем колко енергия изразходва човешкия мозък, когато не е натоварен с обмисляне на шахматните ходове или например, с изграждането на подходящата стратегия и тактика на съвременна стратегическа компютърна игра.

Когато човешкото тяло е в състояние на покой и не се занимава с активна дейност – само дишане, храносмилане и поддръжка на комфортна температура – мозъкът изразходва поразителните 20-25% от цялата енергия на организма, предимно под формата на глюкоза.

За средностатистическите мъж и жена това са съответно 350 и 450 калории на ден.

„При възраст от 5 до 6 години мозъкът използва около 60% от енергията на цялото тяло“ – твърди Дъг Бойър, доцент от катедрата по еволюционна антропология в университета Дюк. Бойър се занимава с изследването на анатомичните и физиологичните промени свързани с произхода на приматите.

Необходимостта от глюкоза превръща мозъка в най-енергоемкия орган в организма, което е много, понеже той заема едва 2% от масата на човешкото тяло.

Гладният мозък

Хората не са уникални в това отношение. Заедно с аспирантката Ариана Харингтън, изучаваща използването на енергия от мозъка на млекопитаещите, Бойър е провел научно изследване, показващо, че съвсем малките по размери млекопитаещи отдават на мозъка същия процент енергия като хората.

Бойър счита, че причината за това е доста големият размер на мозъка в сравнение с останалите части на тялото и е съвсем логично неговият метаболизъм да е по-голям и да изразходва повече енергия.

Но Харингтън казва и нещо по-друго. По-голямата част от енергията на този орган се използва, за да могат невроните да се свързват един с друг с помощта на химическите сигнали, предавани синапсите.

„По-голямата част от енергията се използва за създаването на синапс. За тази цел са необходими повече йони, които преминават през мембраните на клетъчните структури и именно за този процес е необходима най-много енергия“ – допълва тя.

Освен това, мозъкът никога не си почива изцяло: дори когато спим, той има нужда от гориво, за да продължи да подава сигнали до клетките, за да могат да се поддържат функциите на нашето тяло. Освен това, за обслужването на това огромно количество неврони са необходими цели армии клетки. А тези клетки имат нужда от глюкоза, за да оцелеят и да продължат да вършат своята специализирана работа.

Тези огромни ресурси, необходими за поддържане работоспособността на мозъка обясняват защо в периода на най-интензивното развитие на човека при възраст 5-6 години мозъкът на детето изразходва три пъти повече енергия от мозъка на възрастния – през това време детето се учи и активно се образуват синапси, което изисква много енергия.

Гимнастика за мозъка?

След като мозъкът консумира толкова много енергия, означава ли това, че колкото повече принуждаваме този орган да работи, толкова повече енергия ще бъде изразходвана от него и по този начин ще изгорим повече калории?

Техническият отговор е да, но само за когнитивно сложните задачи. Задачите, които се считат за умствено трудни са в различна степен трудни за различните хора.

„Това може да се опише като нещо, което мозъкът не може лесно да реши чрез използването на научените в миналото методи и умения. Тук можем да включим и задачите с променливи условия“ – твърди Клод Месие, професор по психология и неврология в университета на Отава.

Към дейностите от подобен вид можем да посочим обучението по свирене на музикален инструмент или измислянето на иновационна тактика и нови комбинации от ходове в шахмата.

„Когато изучавате нещо ново, вашият мозък се адаптира и започва да използва повече енергия. Това става в областите, които се активират от тази тренировка“ – продължава професор Месие. „Но с времето, когато постепенно ставаме опитни в изпълнението на дадена конкретна задача, на мозъка вече не се налага да работи така усърдно и изпълнението на същата задача постепенно изисква все по-малко енергия“.

В ранните етапи на обучение, когато мозъкът сериозно се напряга за изпълнението на нова и непозната задача, дали няма да е добре да се изяде нещо сладко? Ако след късче шоколад настроението ви се повиши и започнете по-бързо да се обучавате, то – да, няма проблеми. Но ако мислите, че вашите дълбоки разсъждения изцяло ще изгорят излишните калории, то сериозно грешите.

Причината е, че на общия фон на огромната консумация на енергия от мозъка, който едновременно изпълнява редица задачи, енергията, изразходвана от усърдното мислене, е сравнително малка.

„По-голямата част от изразходваната енергия мозъкът използва за „фонови процеси“ – обяснява Месие. „Ние не знаем и не познаваме много голяма част от тези “ фонови процеси“, протичащи в мозъка“. На практика, когато изучаваме нови неща или се учим на нови действия, количеството енергия, което се използва за научаването на тези неща е твърде малко в сравнение с общата консумация на енергия от целия мозък“ – допълва Месие.

Харингтън потвърди със своите изследвания, че мозъкът е способен да подаде повече кръв и следователно да осигури повече енергия в определени области, които в момента са най-активни. Но общата консумация на енергия от мозъка си остава същата и е постоянна. Тоест, въпреки че може да има значителни пикове в консумацията на енергия в локализирани участъци на мозъка при изпълняване на сложни когнитивни задачи, когато става дума за цялостния енергиен бюджет на този орган, няма съществена разлика в консумацията на енергия.

Отслабването може да се дължи преди всичко на стреса и недояждането

Но как да бъде обяснен фактът, че Карпов толкова много е отслабнал по време на шампионата по шах? Общото мнение на учените и на медиците е, че това отслабване се дължи най-вече на стреса и намалената консумация на храна, а не на умственото изтощение.

Елитните шахматисти се чувстват под натиск, а това води до стрес. Стресът от своя страна може да доведе до повишена честота на сърдечния ритъм, учестено дишане и обилно отделяне на пот. Това съчетание води до изгарянето на много калории с течение на времето.

Освен това елитните играчи понякога седят пред шахматната маса по осем и дори повече часа на ден. По този начин се нарушава редовния режим на хранене. Загуба на енергия често изпитват и артистите на сцената и музикантите, понеже са в състояние на силен стрес и нарушават режима за приемане на храна.

„Поддържането на нашия организъм в пълна готовност за активни действия в течение на дълги периоди от време изразходва много енергия“ – обяснява Месие. „И ако се случи да не можете да се храните така често и така много, както правите обикновено, то наистина можете да загубите част от теглото си“.

Изводът от всичко това е съвсем ясен: единствено засиленият мисловен процес няма да ви направи стройни. Но когато следващият път се почувствате твърде гладни, късче шоколад едва ли ще ви навреди.


Последно време изследванията на човешкия мозък значително се засилиха. Да си припомним „тайния“ стартъп Neuralink на Илън Мъск, работещ върху съвместната работа на човешки мозък и изкуствен интелект чрез имплантирането на специализирани чипове. Примерите в това отношение са много

13
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
7 Коментари
6 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Efix
Efix

„Можем ли отслабнем чрез интензивно мислене“
ИЛИ
„Можем ли да отслабнем чрез интензивно мислене?“

Даниел Десподов
Даниел Десподов

ОК, благодаря

DragonSlayer
DragonSlayer

Най-доброто доказателство в подкрепа на тази теза е „fat acceptance“ движението – там практически липсва мисловен процес и резултатите са налице.

Хехехехе
Хехехехе

Само прикритите дебелаци разпространяват такава явна дебелофобия.

прикрит дебелак
прикрит дебелак

Напълно е прав смеещият се. Ето, аз съм висок 1.79 и тежа 67 кг. Не обичам оядените малоумници, които живеят, за да се хранят, вместо да се хранят, за да живеят. Но едва сега разбрах, че в действителност съм един прикрит дебелак. Ама много добре прикрит, щото никой досега не е заподозрял, че съм дебел! 😀

Палеустиниец
Палеустиниец

Ръгай фабриканти и захар като в САЩ пък ще видим колко прикрит дебелак ще си вече 🤣

DragonSlayer
DragonSlayer

Дебелофобия? 🤔

Fermin
Fermin

много добра статия,
Благодаря.

Fatboy Slim
Fatboy Slim

Браво . Възхитен съм от статията и интелекта на автора и . Това беше най- тактичното и прикрито обяснение защо дебелите хора са дебели . Ами защото не мислят .
Хвала на такива „учени“ . Kазват всичко открито и точно, без да обиждат някого .
Right Here, Right Now .

Елементарно, Уотсън!
Елементарно, Уотсън!

Те ако можеха да мислят, щяха първо да помислят за здравето си и да престанат да се тъпчат като свине.

tnt
tnt

и аз се чудех защо хем съм глупав, хем съм дебел..

Иван
Иван

Мислете за задниците и хемороидите по тях. Стани и се разтъпчи.

Стамат,48г.183кг.
Стамат,48г.183кг.

Не можем .
Мисля интензивно по цял ден, понякога и по цяла нощ . За шкембе чорбичка , за наденички , за паница боб , за още една паница боб , за каничка вино , и още една , и още една , за тортичка, шоколадче …. не се спирам ….. и не помага . Не помага .