Може би най-странната теория: случилото се в Тунгуска не се дължи на метеорит, а на миниатюрна черна дупка

Тунгуското събитие се е случило преди повече от 100 години, но и до днес то привлича вниманието на учените и дава живот на най-различни конспиративни теории. Мощната експлозия, чиято причина не е напълно установена, буквално изравнява със земята всичко на площ от над 2100 кв. км. Мощността ѝ е била еквивалентна на 10-20 мегатона тротил, т.е. била е около 1000 пъти по-мощна от експлозията на атомната бомба „Baby“, хвърлена върху Хирошима. Въпреки това в епицентъра не е открит кратер. Според една от версиите Тунгуското събитие може да е било причинено от черна дупка.

Събитието в Тунгуска – разкази на очевидци

Мощният взрив настъпва в 7:14 ч. на 30 юни 1908 г. в днешния Красноярски край на Русия, близо до река Подкаменна Тунгуска. Очевидци го чуват на стотици километри от епицентъра. Освен това те твърдят, че са прозвучали няколко експлозии наведнъж, подобни на оръдейни изстрели. Също така според тях над планината изведнъж станало много светло, сякаш в небето се появило второ слънце.

Една от жените, станали свидетели на събитието, го описва по следния начин:

„Боляха ме очите и дори ги затворих. Беше като светкавица. Веднага се чу силен гръмотевичен трясък. Това беше вторият удар. Утрото беше слънчево, нямаше облаци, нашето Слънце грееше ярко, както винаги, и тогава се появи второ Слънце!“.

След това, каза тя, видяла нещо над главата си вече на друго място и имало трета експлозия. В същото време се появил вятър, който я съборил и я ударил в едно паднало дърво. Други очевидци съобщават, че са видели в небето „тръба“ със син цвят.

Според една от най-разпространените версии над Красноярския край се взривил метеорит. Тъй като взривът е станал в атмосферата на височина 10-14 километра, не е имало ударен кратер. През 2013 г. един от геолозите на Руската академия на науките дори твърди, че е открил фрагменти от този метеорит. Според друга версия, или дори теория на конспирацията, Тунгуското събитие е причинено от един от опитите на учения Никола Тесла, който си остава в тайна.

Как се появяват черните дупки

Учените предполагат, че гигантските звезди се прераждат в черни дупки в края на жизнения си цикъл, т.е. когато изчерпят горивото си. Под действието на собствената си гравитация те започват да падат в себе си и се свиват до критично малки размери. Резултатът е нов обект със свръхвисока плътност, известен като черна дупка. Тъй като процесът на прераждане на една звезда в черна дупка изисква много голямо количество маса, само звезди, които са поне 20 пъти по-големи от Слънцето, са способни да направят това.

Освен това се предполага, че има и друг вид черни дупки, които обикновено се наричат първични черни дупки. Те са възникнали в първите секунди от съществуването на Вселената. В този момент цялата материя, от която впоследствие са възникнали всички космически обекти, е била плътно концентрирана. Масата на първичните черни дупки може да е различна – някои са 100 хиляди пъти по-леки от щипка за хартия, а други могат да бъдат 100 хиляди пъти по-масивни от Слънцето. След известно време, когато Вселената малко се е разширила, условията за възникването на такива черни дупки са се изгубили.

Черна дупка е предизвикала експлозията на Земята

Ако съществуват първични черни дупки, те може да са преминавали през Земята и може би все още го правят. Това са микроскопични обекти, по-малки от атом. В същото време те не причиняват никаква вреда на планетата. Съществува и предположение, че по-големи черни дупки преминават през Земята веднъж на 1000 години.

През 1973 г. група физици публикува статия в списание Nature, в която се посочва, че Тунгуското събитие може да е причинено от преминаването на сравнително голяма черна дупка през Земята. Потвърждение на тази версия може да бъде не само отсъствието на кратер от удара, но и синята светлина, за която съобщават много очевидци.

Според учените при експлозия, причинена от черна дупка, по-голямата част от радиацията ще бъде във вакуумния ултравиолетов диапазон. Тази светлина ще бъде абсорбирана и излъчвана отново на по-дълги вълни. Силното рентгеново излъчване ще бъде слабо, а съпътстващата колона от плазма ще бъде само тъмносиня на цвят.

Интересно е, че след това физиците предположиха, че тази версия е доста лесна за проверка – на обратната страна на Земята трябва да има следи от излизането на черната дупка. Според учените тя би трябвало да е преминала през планетата почти по права траектория. Досега обаче такива следи не са открити, но може би те се намират някъде на океанското дъно. Версията, въпреки че изглежда фантастична, засега все още не е опровергана. Интересна и почти невероятна теория, за която в близкото бъдеще навярно ще чуваме все повече,