Моят първи ден с ОС Haiku: тя е шокиращо добра

13
6460

TL:DR: оригиналът на статията е на Twitter потребителя probono, който преди години е преминал от Windows към Mac, а после към Linux, но все още търси операционна система и потребителска среда, които да са още по-леки, по-бързи и по-пълноценно използващи възможностите на хардуера. Има някои твърде спорни моменти, но информацията за Haiku е интересна и може да бъде полезна.

Надявам се, че тази поредица материали за операционната система Haiku ще бъде полезна за потребителите и разработчиците, както и на други заинтересовани страни. Може би съм допуснал някои грешки, понеже описвам единствено личния си първи опит. Благодаря и на дружелюбните хора от #haiku в мрежата rc.freenode.net, които ми помогнаха в съставянето на този материал. Благодаря ви!

Искам още сега да кажа, че Haiku все още не е 100% идеална, но вече предлага висока стабилност и удобна работна среда.

Инсталиране

Проектът Haiku предоставя дискови образи за зареждане от CD или DVD, които се формират ежедневно. Аз използвах USB-3 флаш диск. Имаше мнения, че операционната система няма да се зареди от USB-3 стик, но на моите две тестови компютърни системи всичко работи перфектно.

Самият процес на инсталиране започнах със свалянето на дисковия образ на 64-битовата версия на Haiku, който после записах на флаш стика с помощта на програмата Etcher. Стартирането работи както с EFI, така и без него – моите адмирации за предоставянето на подобен дисков образ.

Haiku използва собствената си файлова система BeFS при изграждането на зареждащия дял, но има поддръжка на стандартните FAT32 и NTFS. За самата операционна система са достатъчни 600 MB, но за инсталиране на различните приложения е необходимо повече дисково пространство.

По подразбиране се създава дисков дял с BeFS и допълнителен 3 GB FAT32 дял. Във FAT32 дяла се намира файлът /EFI/BOOT/BOOTx64.EFI, с което се подразбира поддръжката на зареждане на компютърни системи с поддръжката на EFI. За съжаление, не намерих програма за увеличаване размера на BeFS дяла и се надявам, че в бъдещите компилации ще се използва по-различно разделяне на диска. Няма да е зле, ако допълнителните софтуерни пакети можеха да се записват и съхраняват във втория FAT32 дял.

Подобно решение би било от полза на хората, които искат да получат достъп до файловете директно от други операционни системи. Така например, при Linux има поддръжка на четене на BeFS дялове, а FUSE може да чете и записва в BeFS файловата система.

Инсталаторът на Haiku не умее да разделя дисковете на дялове и просто стартира програмата DriveSetup, в която трябва ръчно да се осъществи разделянето на диска на дялове, един от тях да се форматира като BeFS, след което управлението се връща на инсталатора. Необходимо е ръчно да се избере и зареждащата програма. Наистина, би имало полза от инсталатор, който автоматично разделя диска на дялове.

Интересно е, че целият процес отнема по-малко от 3 минути, което е изключително бързо. Бързо е, защото се вижда, че операционната система има 4751 файла. Причината за тази бързина е, че повечето софтуер се предоставя във вида на hpkg файлове, които доста приличат на Snap пакетите в Linux. Тези hpkg пакети не се копират, а просто се монтират. Остават и немалко файлове, кото не се монтират, като основно това са png изображения. Странно, че не са включени в пакетите.

Дори ядрото на операционната система е във вид на hpkg файл и всичко става наистина бързо.

Първото стартиране

При стартирането се показва симпатично изображение, но след това всичко изчезна: моята видеокарта (Radeon) показа черен екран.

Във форума ме посъветваха да стартирам системата в безопасен режим при резолюция 1024х768 пиксела на FullHD монитор. По принцип, може да променят параметрите на стартиращата програма и да се избере стартиране във FullHD режим. Но на друг компютър с графично ядро на Intel всичко тръгна.

Системата работи много пъргаво от флаш стика явно защото на него нищо не се записва по време на работа. С помощта на един флаш стик се получава една доста по-бърза система в сравнение с Live образите на Linux.

По време на зареждането и стартирането екранът не мига, няма съобщения от ядрото и го няма усещането, че Xorg е закачен към ядрото със синя изолационна лента. За разлика от типичните Linux дистрибуции, в Haiku ядрото и работната среда с нейния графичен интерфейс са специално създадени и настроени за съвместна работа.

Няма покана за логване в операционната система, понеже тя е направена за един потребител.

Ако се налага няколко потребителя да работят на един и същи компютър, просто им дайте по един флаш стик с цена около $5.

Първи впечатления от работната среда

Първото ми впечатление е, че че това повече прилича на Mac, отколкото на Linux с Gnome. Клавишът command работи по съвсем същия начин, като в Mac и това е отлично.

По подразбиране се използва навигационен (пространствен) файлов мениджър (като в Macintosh System 1.0), но за съжаление не се запомнят позициите на иконките и програмните прозорци, както и дали файловете да се разглеждат като списък или като иконки. Във форума ми казаха, че това е дребно недоглеждане, което скоро ще бъде оправено. Работата е лесна и се усеща лекота при използването на различните възможности.

Производителност

Операционната система работи много бързо и много пъргаво дори на съвсем маломощно оборудване от типа на нетбук с процесор Atom. Не се усеща присъствието на раздути софтуерни слоеве, както е при другите операционни системи. Това наистина е добре.

YouTube потребителят Lunduke казва, че LibreOffice работи осезателно по-бързо в ОС Haiku, но аз не съм проверявал.

Командния ред

Haiku разполага с терминал. Въпреки незначителните различия с Linux, всъщност това си е обикновеният bash, което няма как да не ме радва.

Welcome to the Haiku shell.
In it, you can easily launch applications that are on the $PATH:
~> Touchpad
~> echo $PATH
.:/boot/home/config/non-packaged/bin:/boot/home/config/bin:/boot/system/non-packaged/bin:/bin:/boot/system/apps:/boot/system/preferences

Виж ти – „.“ в $PATH! Това означава, че могат да се стартират програми директно от текущата папка. Това е ново.

Друго, в терминала може да се използва ctrl+c за копиране както и в другите приложения, за разлика от Linux, където за копиране от терминала трябва да се натисне ctrl+shift+c.

Структура на файловата система

Разделът, от който се зарежда системата, е монтиран в /boot. Колко опростено!. Няма никакви /etc, /usr, /bin… Само /home и /system. Чисто, опростено и разбираемо. Но не напълно. Тези папки ги има, но са скрити. Идеята е, че не е необходимо да бъдат показвани, но някои скриптове ги използват. Явно са оставени за съвместимост и с времето ще бъдат премахнати.

packagefs

Вече стана дума за файловете hpkg, които напомнят на Snap пакетите в Linux, но не се инсталират, а просто се монтират. Файловата система, която позволява това се нарича packagefs. Тя монтира hpkg файловете заедно с другите файлове от този тип, като именно по този начин се създава целия каталог /system.

За съжаление, командата mount не показва какво е монтирано.

~> mount
usage: mount [-ro] [-t fstype] [-p parameter] [device] directory
-ro mounts the volume read-only
-t specifies the file system to use (defaults to automatic recognition)
-p specifies parameters to pass to the file system (-o also accepted)
if device is not specified, NULL is passed (for in-memory filesystems)

Препоръчаха ми да използвам mountvolume, която ще покаже монтираните раздели, но за съжаление, тя не показва точките на монтиране. Но може да се направи малък трик с df:

~> df -h

Mount Type Total Free Flags Device
----------------------------------
/boot bfs 600.0 MiB 6.0 KiB QAM-P-W /dev/disk/usb/0/0/0
/boot/system packagefs 4.0 KiB 4.0 KiB QAM-P -
/boot/home/config packagefs 4.0 KiB 4.0 KiB QAM-P -
/no name fat 2.8 MiB 2.3 MiB - M-PRW /dev/disk/usb/0/0/1

Виждаме, че system и /home/config вътре в /boot са именно packagefs.

Интересно е, че инсталирането на пакетите работи чрез drag-and-drop. Достатъчно е в да се издърпа файл в /system/packages или в /home/config/packages за инсталиране, а неговото изваждане оттам означава деинсталиране. Ако се постави пакет с неудовлетворени зависимости, системата ще препоръча първо да бъдат изтеглени необходимите пакети.

Динамичните библиотеки

Дали се поддържа технология за използване на динамични библиотеки? Да, и това се вижда, ако например стартирате приложени с липсваща библиотека. Показва се следното:

Друг интересен момент е, че динамичната библиотека може да се постави до изпълнимия файл и всичко работи. Не се налага да се губи време с rpath или с променливата LD_LIBRARY_PATH, както е в Linux. По този начин лесно могат да се стартират различни версии на програми с различни динамични библиотеки.

Кое не работи както трябва

Порази ме нивото на поддръжка на хардуера. На моя нетбук, базиран на Atom, всичко тръгна, включително WLAN. Но има особености.

  • Тотална неработоспособност на Macintosh, независимо от режима EFI или емулацията на BIOS (Windows). Системата просто крашва
  • Графичното ускорение. Явно, използването на Radeon засега е невъзможно – появява се черен екран. Но и при Intel не всичко е гладко. Ускорението за видеото във WebPositive е само софтуерно, включително H.264. Това е странно, като се има предвид, че тази система е ориентирана именно към видеото
  • Няма звук? Един от разработчиците ми каза, че драйверите за звуковите карти едва сега се правят. Сега за получаването на звук при по-сложния хардуер е достатъчно горещото стартиране от друга операционна система. Навярно скоро ще го оправят
  • Не работят бутоните за управлението на яркостта и силата на звука. Но може да се използва приложението Shortcuts, което дава възможност към всяко съчетание на клавиши да се прикачи всяка харесала се функция

Приложенията

Основното предназначение на операционната система е да стартира приложения. Мислех, че в Haiku няма да има приложения за програмистите, но това не е така. Може да се използва Scribus за оформяне на уеб страници, налична е IDE средата QtCreator.

Липсата на Gtk+ може да ви разстрои – това означава, че скоро няма да има Gimp за Haiku. Но има много добра замяна в лицето на Krita.

Заключение

Haiku наистина ми отвори очите и показа как е възможно всичко просто да работи. Преди 10 години преминах от Mac на Linux и оттогава търся типичното за Mac ниво на изтънченост и красота. Haiku до голяма степен съответства на това.

Пробвайте и вие. Проектът Haiku предоставя дискови образи за зареждане от DVD или USB, които се формират ежедневно. За инсталирането е достатъчно да се изтегли образа и да се запише на флаш стик с помощта на Etcher.

 


Това е първата и съвсем входна статия от цикъла за Haiku. Останалите ще представим по-късно.

13
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
9 Коментари
4 Отговори на коментарите
4 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
mikgigs
mikgigs

ква е тази простотия изглеждаща на макос 8….мани нейсе…много бързо работела…ами естествено…инсталирай дос и още по-бързо ще ти заработи

saentist
saentist

Добрия стар BeOS има добър наследник.

Станислав
Станислав

От една страна това е най-добрата операционна система с най-добрата файлова система, а от друга страна за нея няма модерни приложения и драйвери. Едно време тя беше единия кандидат за замяна на Mac OS 8, но от Apple предпочетоха другия и моето мнение е че сбъркаха. Ако успеете да си подкарате драйверите Ви остава проблема с липсата даже на модерен браузър.

Kuzmanovv
Kuzmanovv

Защо ни занимавате с глупости ❓. Вярно,
че трябва да 📝 статии, но за поредният „потребител“ недоволен от всичко и всички 😀, търсещ 🕵 „съвършената“ ОС … накрая ще намери поредното 💩, което ще превъзнася по форумите. Айде няма нужда …

Тралала
Тралала

Драги ми Кузмановв,
по-добре да четем такива статии и да се запознаем с нещо което не сме открили сами например отколкото да четем жълтите статии на Желев или Карабоичев за НАП, за Кристиян и тем подобни жълти статии.
Има много други сайтове където необезпокояван да си четеш жълтата преса и да тролиш на воля.

DragonSlayer
DragonSlayer

Я, някой е открил света на емоджитата и сега не може да насмогне и да им се нарадва.

Капитализъм 🇺🇸 🇧🇬 🇪🇺
Капитализъм 🇺🇸 🇧🇬 🇪🇺

Това GUI е като от 1998-ма. Съжелявам, но това никога не може да стане масово, това е нишов продукт. Нишов продукт = няма достатъчно разработчици и приложения. Всичко се затваря, това никога не може да стане масова ОС. Грозотия, ако си дърт и прост и ретрограден – може би е добър избор.

Скитника Еврейн
Скитника Еврейн

Не разбрах , какво точно и е доброто на тази ОС ?? Половината от статията е с описание на нещата , които НЕ работят и не става ясно какво точно е изпробвал „тестера“ та да е толкова възхитен ?? А за достоверен източник се използува „ю-тюб потрбителя ….“ ???

Станислав
Станислав

Доброто и е, че е малка, бърза, работи и на маломощни компютри. Това беше доброто и на BeOS R5 през 2000-та година. Сега има десетина дистрота специално оптимизирани като Tiny Core Linux, които работят с още по-малко ресурси (CPU, RAM, дисково пространство).

Палустиниец
Палустиниец

За какво е добра ? За листване съдържанието на папките и за калкулатор ?
Това нещо не е функционално…

Мангалата
Мангалата

То е ясно че кок нямаш, но поне имаш един голям пролапс. Освен това, на тоя чиляк му следя творчеството още от преди 5-6 години, с Why Linux Sux.
Тва хайку съм го пробвал когато беше BeOS с К6-2 333, преди да ти стане толкова голям пролапса, и освен да кажа че буутва много бързо, и да си отвориш текстов редактор и да гледаш процесите, за друго не ставаше. Визуално си е същото.

Мангалата
Мангалата

Муахахах, еми инсталирай си го и със здраве си го ползвай…пролапс 🙂

Old School
Old School

Толкова много прилича на „орязана“ версия на Уиндоус 98. Просълзих са .