Някога там е имало плодородна земя: поради каква причина Сахара се е превърнала в пустиня?

Днес смятаме, че Сахара е символ на безкрайни пясъчни дюни, изпепеляващо слънце и екстремна жега. Вероятно е невъзможно да си представим, че преди около шест хилядолетия тази територия е била напълно различен свят.

Там е имало плодородна земя, покрита с гъсти гори, буйни реки, водни басейни с много риба и разнообразни животни като слонове и хипопотами. Какво е накарало това богато пространство да се превърне в най-голямата и гореща пустиня на планетата?

Разковничето се крие в сложното взаимодействие на природни процеси и космическите явления. Преди около десет до петнадесет хиляди години, по време на епохата, известна като Африкански влажен период, Северна Африка преживява истински разцвет на природата.

Африканският влажен период е дълъг климатичен епизод, настъпил преди около 14 000 до 5 000 години, който се характеризира с повишена влажност и валежи в Сахара и съседните региони на Африка. През този период обширни територии от днешната пустиня са били покрити с езера, савани и гори, което е благоприятствало развитието на флората и фауната и е спомогнало за заселването на примитивни човешки общности.

Причините за африканския влажен период са свързани с промените в орбиталните параметри на Земята (прецесия), които влияят на разпределението на слънчевото излъчване. Тези промени са довели до увеличаване на мусонните дъждове и до по-влажен климат в Северна Африка.

Изследователите потвърждават това завладяващо минало чрез изучаване на древното изкуство, оставено от предците, което изобразява епизоди на лов на диви животни и ежедневието на хората в близост до водните басейни. Най-впечатляващите доказателства са открити сред пещерните рисунки в алжирската местност Тасилин-Аджер.

Учените са стигнали до заключението, че причината за драматичната трансформация на сахарския пейзаж е свързана с промените в орбиталното движение на нашата планета. Тези промени са известни като цикли на Миланкович и включват вариации в разстоянието от Слънцето, ъгъла на земната ос и положението на планетите една спрямо друга.

Промените в ъгловия наклон и положението на Земята са довели до намаляване на количеството слънчева светлина, достигаща до северното полукълбо, особено през лятото. Този ефект е довел до намаляване на интензивността на мусонните валежи, които традиционно насищат Земята с влага.

Преди това топлите океански течения и силните сезонни ветрове са осигурявали необходимите условия за живот на растенията и животните. Когато цикълът на Миланкович променя атмосферната циркулация, влиянието на студените морски течения, като например Канарското течение по северозападното крайбрежие на Африка, се засилва.

То рязко е намалило температурата на въздуха над водата, лишавайки атмосферата от способността ѝ да задържа влагата, необходима за образуването на дъжд. Общото намаляване на влагата е катализатор за постепенното пресъхване на реките и езерата, загиването на растителността и началото на почвената ерозия.

Процесът на преход от богата екосистема към безплодно пространство отнема много векове. Важна роля изиграло и издигането на планинските вериги на Арабския полуостров и Етиопското плато.

Преди да се появят планинските препятствия, влажният въздух от Индийския океан лесно достига северната част на континента. Планинските вериги ограничават притока на морска влага, което прави региона зависим единствено от отслабения атлантически мусон. Постепенно равнинните земи се покриват с пясък, което оформя днешната картина на Сахара.

Струва си да се отбележи, че историята на трансформацията на Сахара показва цикличността на природните процеси. Според данните от изследванията приблизително на всеки двадесет и две хиляди години Сахара преживява значителни промени в своята флора и фауна.

По този начин теоретично е възможно след десетки хиляди години регионът отново да бъде зелен и процъфтяващ. Човешката дейност обаче може да ускори деградацията на околната среда, както виждаме в днешните региони на Сахел на юг от Сахара, където опустиняването продължава поради прекомерна паша и обезлесяване.

Може ли да бъде върната природата в Сахара?

Връщането на природата в пустинята Сахара е изключително трудна и дългосрочна задача, но теоретично е възможно. Подобен проект би изисквал набор от мерки, насочени към възстановяване на екосистемата на региона:

• Озеленяване (Използване на устойчиви растителни видове, адаптирани към сухите условия (напр. акациеви дървета). Прилагане на съвременни технологии за напояване и капково напояване;
• водоснабдяване. Изграждане на резервоари и канали за събиране на дъждовната вода и речния отток, както и пречистване и повторно използване на водата;
• Обучение на местното население в областта на устойчивото земеделие и опазването на околната среда.

За съжаление обаче подобни проекти изискват значителни финансови инвестиции, политическа воля и международно сътрудничество. Едва ли е възможно напълно да се възстанови предишното състояние на природата на Сахара, но значителното подобряване на екологичната ситуация е съвсем реалистично.