Има ли недостиг на пясък в света? Отначало това може да ви прозвучи като особен въпрос. В края на краищата всички сме виждали, че необятните пустини по цялата земя са покрити с безброй тонове пясък, който може да срещнем още и по плажовете. И все пак тази суровина обаче се използва в огромни количества в строителството и производството. Само в строителния сектор по света се използват между 40 и 50 милиарда тона пясък годишно. Основно това потребление отива за производството на бетон, който се състои от около 25% пясък. Проблемът, когато става въпрос за снабдяването, е, че повечето пустинен или плажен пясък е неподходящ – пустинният пясък е твърде гладък, а плажният пясък има твърде много солно съдържание, примесено и с други отпадъци, което прави и двата варианта негодни за нуждите на строителната индустрия.

Това означава, че вариантите за добив на пясък за строителни цели не са много – към днешна дата пясъкът обикновено се драгира от реките, а това често може да доведе до сериозни екологични щети, което накара редица страни да въведат забрана за добива на пясък през последните години – включително Индия, Камбоджа и Виетнам.

Въздействието на драгирането на пясъка върху реките и цялата околна среда около тях се усеща силно в страни като Китай и Индия, които претърпяват бум на населението и на строителството, като двете държави представляват съответно най-голямата и втората най-голяма в строителния сектор.

Недостигът на пясъка в Индия продължава да стимулира голямото увеличение на незаконния добив на пясък, контролиран от престъпни групировки, известни като „пясъчни мафии“. Те обикновено извършват десетки пъти по-малко убийства от нарко мафиите, но въпреки това работата им е наистина черна – през 2015 г. по поръчка на една такава мафия беше убит и известния разследващ журналист Джагендра Сингх.

„Хората не разбират или не им прави впечатление, че има недостиг на пясък“, казва Шобха Бхатия, професор по гражданско и екологично инженерство в университета в Сиракуза.

Професор Бхатия казва, че проблемът с недостига на пясъка е непознат за повечето хора. „Въпросът е в строителството. Ние градим своите населени места с безпрецедентни темпове. Но много от нас също не осъзнават, че пясъкът се използва за производството на неща като екрани на смартфони и телевизори, слънчеви панели и други електрически елементи“, казва тя.

За да се опитат да намалят нуждата от пясък, малък, но нарастващ брой изследователи се насочват към технологиите и иновациите в търсенето на алтернативи. Сред тях е и д-р Джон Ор, преподавател по бетонни конструкции в университета в Кеймбридж. Изследванията му са установили, че пластмасовите отпадъци могат да бъдат сортирани, почиствани, раздробявани и смачквани, като по този начин да бъдат превърнати в пясъчна алтернатива за бетонната индустрия.

Той разглежда конкретно потенциалното въздействие на решението на Индия да забрани драгирането на пясък от реките. След мярката цената на пясъка в страната е скочила рязко, а престъпността и незаконната търговия с пясък също се е разраснала значително. В същото време изчисленията предполагат, че всеки ден само в Индия се изхвърлят около 15 000 тона пластмасови отпадъци.

„Установихме, че можете да замените 10% от пясъка, необходим за бетона, с пластмасови отпадъци, преминали през специалната обработка, като полученият бетон ще има същата здравина и дълготрайност.“, казва д-р Ор.

За разлика от пясъка, пластмасата сама по себе си не може да създаде обичайната циментова паста, която е необходима в строителството, така че с нея могат да бъдат заместени само 10% от необходимия пясък за една бетонна конструкция, но това никак не е малко, тъй като може да спести нуждата от огромно количество пясък и да помогне за намаляване на голям брой пластмасови отпадъци, с които ежедневно местните в Индия се разминават.

„От гледна точка на разходите, използването на пластмаса може да бъде по-евтино, защото по естествените пазарни закони, когато пясъкът намалява и дори добивът му вече в Индия е незаконен, това неизбежно повишава цената му. За страни като Великобритания това не представлява особен проблем, тъй като там не се строи много, но в страните със строителен бум използването на пластмаса в бетона може да доведе до много ползи.“

Д-р Ор смята, че ако се използва пластмаса за производството на бетон в Индия, това може да спести 820 милиона тона пясък годишно.

В същото време се правят други изследвания за използването и на други отпадъчни материали в бетона вместо пясък, като настъргани стари автомобилни гуми или смляно стъкло.

Въпреки тези нововъведения, д-р Ор и други експерти предупреждават да не се разчита прекалено много на тях. Вместо това те посочват промените в дизайна на сградите като по-жизнеспособно решение в по-дългосрочен план.

„Често конструкциите са свръхпроектирани – те използват твърде много бетон, за да се постигнат определени интересни архитектурни решения. Това може да бъде сериозен проблем. Възможно е да бъдат спестени от 30 до 50% от количеството бетон, използван в някои сгради, ако проектирането се върне до по-минималистични и по-икономични тенденции“, казва той.

Притесненията му се потвърждават и от Винс Байзер, автор на книгата „The World in a Grain: The Story of Sand and How It Transformed Civilization“. Има много обещаващи промени, които могат да настъпят в сферата на проектирането, смята той, но всъщност през последните години, според него, в световен мащаб не се наблюдават никакви сериозни промени – съществуват единствено малки и експериментални архитектурни проекти, които не получават достатъчен отзвук в обществото.

Сред другите потенциални решения, Байзер посочва и създаването на международен орган за сертифициране на добития пясък, подобен на Съвета за управление на горите, който да удостоверява, че суровината идва от управляеми източници.

„Няма причина да не можем да направим това, което вече сме направили с горите, и с пясъка. Може да има някакъв орган, който да гарантира, дали даден пясък е добив по устойчив начин или е предизвикал твърде много щети в околната среда.“

В крайна сметка ще са необходими колективни усилия от много лица, национални правителства и международни организации за значително намаляване на глобалното търсене на пясъка, смята той.

Като пример за действията, които хората могат да предприемат, за да помогнат за разрешаването на световната пясъчна криза, г-н Байзер отбелязва, че дори 10% намаление на броя на автомобилите на пътя – съчетано с увеличено използване на велосипед или обществен транспорт – би имало огромно въздействие .

„Това би означавало 10% по-малко къщи, за които ще бъде необходимо да бъдат строени гаражи и алеи, които ще доведе до спестяването на стотици тонове пясък. Това също означава, че дори обществените паркинг места могат да бъдат свити с 10“, а това би спестило милиони тонове бетон всяка година.“

Д-р Ор и неговият екип провеждат редица експерименти, за да тестват здравината на бетона, в който е вложена пластмаса. Резултатите от техните изследвания показват, че здравината на бетона с пластмасови частици не отстъпва на тази на конвенционалния бетон.

Байзер подчертава обаче, че намаляването на търсене на пясък трябва да бъде разглеждано като една от целите на по-широките усилия за намаляване на прекомерното потребление на природни ресурси в света.

„Голямото търсене на пясъка всъщност е само симптом на един по-голям проблем. Не само, че използваме твърде много пясък, ние използваме твърде много от всичко. Използваме всичките ресурси на планетата със скорост, която не може да продължи. Трябва да търсим решения, които да се справят с основния проблем – прекомерното потребление на природни ресурси – вместо да се питаме какво можем да направим конкретно с проблема с високото потребление на пясъка, или отделни други проблеми – като изменението на климата или увеличаването на трафика в градовете. Много от тези проблеми трябва да бъдат включени в едни по-комплексни решения.“

5 1 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари