По какъв начин Северна Корея направи атомна бомба и какви са ядрените оръжия на КНДР

10
2560

Списъкът на ядрените държави на пръв поглед изглежда съвсем логично и разбираемо. Това са САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай – все големи и може да се каже богати държави, които могат да си позволят да дадат милиарди за подобно оръжие, без това да окаже отрицателно влияние на другите индустрии. Но статут на ядрени страни имат и твърде неочаквани държави, като например Пакистан и КНДР. Особено странна е ситуацията със Северна Корея, понеже те е една от най-затворените страни, която не може да се похвали с висок стандарт на живот, но е успяла да намери средства за един толкова скъп проект. Нека се спрем малко по-подробно.

КНДР в началото на 2005 година официално обяви, че разработва ядрено оръжие. Преди това се бе появявала неофициална, но твърде убедителна информация за плановете на тази страна да си направи атомна бомба. И ако някой имаше каквито и да било съмнения в способностите на Северна Корея да има ядрено оръжие, то те изцяло се разсеяха на 9 октомври 2006 година. Именно на този ден КНДР официално съобщи за успешни ядрени тестове на полигона Пунгери, който се намира на 190 км от границата на Русия и на 55 км от границата на Китай.

В това място бе фиксирано земетресение с магнитуд около 4,2 бала. В медиите се появи най-различна информация за мощността на тази атомна бомба, но като цяло, тя не е от големите и е с мощност от 0,5 до 2 килотона. За сравнение, над Хирошима бе пусната атомна бомба с мощност 15 килотона, а над Нагазаки – 21 килотона. Но постепенно Северна Корея започна да увеличава мощността на своите атомни бомби и да прави нови тестове. Всъщност, логиката на събитията за създаване на ядрено оръжие от страна на КНДР започва много по-рано, още от средата на миналия век.

Началото

Колкото и да е странно, всичко започва с Южна Корея. В края на 50-те години САЩ разполага в тази страна ядрено оръжие и северните съседи започват да се безпокоят. Тогавашното ръководство на на страната вижда единственото възможно решение за осигуряване на собствената си безопасност – също да има своя собствена атомна бомба. Първите данни за ядрената програма на Северна Корея са от началото на 60-те години на миналия век. Но реализирането на тези планове в реалността се оказва твърде трудно и сложно.

Първоначално КНДР обявява плановете си за глобална фортификация – стратегия на глухата отбрана. Като се има предвид спецификата на този период и географското положение на страната – от едната страна е СССР, а от другата Южна Корея, въоръжена с ядрени оръжия от САЩ, решението на севернокорейското правителство е започване на строителството на важни военни обекти и ключови военни инфраструктури под земята. Според някои данни, под Северна Корея има около 10 хиляди подземни отбранителни съоръжения, а метрото в Пхенян се намира на дълбочина около 100 метра, не заради особеностите на почвата, а за да може да се използва като убежище при ядрена атака.

Помощта на приятелите

Северна Корея няма нито един специалист по ядрено оръжие. По това време тези специалисти изобщо не са много. Ето защо ръководството на КНДР се обръща към Съветския съюз, като без каквато и да е дипломация директно иска помощ за разработването на ядрени оръжия. Но СССР отказва. Кремъл е на мнение, че това може да доведе сериозни промени в геополитиката. Освен това, никой не може да каже докъде ще стигнат отношенията със Северна Корея и дали те ще си останат приятелски.

Първата съветска атомна бомба

Но и да се откаже помощ на Северна Корея съвсем не е добра идея, понеже азиатската страна като цяло симпатизира на идеологията на СССР, които е голяма рядкост. Ето защо Съветският съюз решава да направи компромис и предлага на Северна Корея помощ в използването на атома за мирни цели. КНДР се съгласява. В рамките на споразумението от 1965 година СССР доставя на Северна Корея атомния реактор ИРТ-2000 за ядрения научноизследователски център в Йонбьон. През следващите 20 години СССР успява да обучи на работа с атомния реактор около 300 корейски учени.

Северна Корея както преди се опитва да си направи свое ядрено оръжие и мирният атом и е малко. Тя няма възможности самостоятелно да разработи подобно оръжие и се обръща за помощ към приятелските страни. По това време, освен СССР, за приятелска страна се счита и Китай. Там съвсем наскоро са направили изпитания на първата китайска атомна бомба, което става на 16 октомври 1964 година. Китай вече е петата ядрена държава, като преди него аналогични изпитания са провели САЩ през 1945 година, СССР през 1949-та, Великобритания през 1952-ра и Франция през 1960-та.

Специална севернокорейска делегация иска помощ от Китай за разработването на собствено ядрено оръжие. Ким Ир Сен в обръщения към Мао Цзедун отбелязва, че те са братски страни, които заедно са се сражавали и са загивали в битките, а това означава, че и двете трябва да имат ядрено оръжие. Но управникът на Китай неочаквано отказва. Мао Цзедун е на мнение, че на малките държави подобно оръжие не е необходимо. Има данни, че Ким Ир Сен отново е помолил Китай за помощ през 1974 година, но и тогава получава отказ.

Собствените технологии

Едновременно с това изследователския център в Йонбьон продължава да работи върху предоставения от СССР реактор ИРТ-2000. Севернокорейските учени са успели да увеличат неговата мощност до 8 мегавата, което става в средата на 70-те години. А през 1979 година властите на КНДР започват да строят още един ядрен реактор, който вече е проектиран от собствени специалисти. И накрая, през 80-те години започва програмата за разработване на атомно оръжие и оттогава събитията започват да се развиват много динамично,

КНДР успява да създаде своя собствена школа за подготовка на специалисти за работа с атома – както за мирни цели, така и за военни. За тези години няма никаква информация някой да е помагал на Северна Корея, а и е сложно да се да се намери държава, която да започне да прави атомни бомби за КНДР. По принцип, колкото по-малко държави (дори и приятелски) имат подобно оръжие, толкова е по-добре за притежателите на атомни бомби.

През 1985 година КНДР подписва договора за неразпространение на ядреното оръжие, но дълго време не може да ограничи своята дейност в съответствие с изискванията на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ). Проверката на регулаторните органи през 1992 година показва, че е много голяма вероятността Северна Корея да притежава оръжеен плутоний, който не е декларирала.

Представителите на МААЕ искат достъп до двете хранилища, където се предполага, че Северна Корея съхранява своите ядрени отпадъци. Но КНДР отказва. Малко по-късно страната обявява намеренията си да се откаже от договора за неразпространение на ядрено оръжие. Северна Корея окончателно излиза от този договор през 2003 година. Всъщност, от това страната нищо особено не губи: още тогава става очевидно, че ръководството на Северна Корея поема курс на изолация, при който международните санкции никога не са успявали да спрат управниците на КНДР да реализират своите планове.

Новите оръжия

След една година, през 2004-та, сателит на Южна Корея засича на територията на КНДР мощен взрив. Първоначално се предполага, че това се дължи на ядрена бомба. Но след това инцидентът бе обяснен с взривове, необходими за изграждането на нова ВЕЦ. Според друга версия, там се е намирал завод за производство на ракети, в който нещо се е взривило. Почти всички специалисти се съмняват, че това може да са ядрени изпитания, понеже мощността и характерните особености на взрива са други.

Но след първото взривяване на собствена атомна бомба през 2006-та КНДР започва да взривява своите ядрени бомби на всеки три-четири години – през 2009-та, 2013-та, два пъти през 2016-та и след това през 2017-та, като този път това е водородна бомба. Всеки един от тези взривове е осъждан от страна на Международната общност, но властите на Северна Корея въобще не се интересуват и не се безпокоят от това. Става окончателно ясно, че да се въздейства на КНДР е твърде трудно – страната е буквално изолирана, не я е страх от никакви санкции, а призивите на политиците и различните организации, включително ООН, не ѝ действат.


Последният ядрен взрив Северна Корея осъществи преди 4 години и засега няма информация за нови тестове от подобен род. Счита се, че страната разполага с около 30 бойни ядрени глави. В сравнение със САЩ и Русия това е съвсем малко – тези държави имат от пет до шест хиляди бойни единици ядрено оръжие. Но тези държави, както и другите ядрени страни, за разлика от Северна Корея, не правят изпитания на своите ядрени оръжия.

Ръководството на КНДР едва ли се е отказало от своите намерения за развиване на собствената си ядрена програма, понеже страната вижда в ядреното оръжие начин да покаже своята сила. Засега не е измислен какъвто и да било ефективен механизъм за оказване на натиск на КНДР. Това означава, че скоро можем да чуем за нови ядрени тестове от страна на Северна Корея.

3.7 6 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
10 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари