Глобалните промени в климата са довели до повишаване на риска от наводнения със смъртоносни последици в региона на Западна Европа през месец юли, става ясно от нови изследвания. Тъй като световната икономика продължава да циркулира благодарение на изкопаемите горива и отделя огромни количества парникови газове, заплахата от подобни бедствия нараства.

Вече дневните валежи в засегнатия регион са станали между 3 и 19 процента по-интензивни, отколкото биха били без последните изменения на климата, причинени от човека. Глобалното затопляне също спомага екстремните валежи да причиняват бедствия като тези, които предизвикаха в средата на юли в Германия, Белгия, Холандия и Люксембург, като повтарянето на такива природни бедствия вече е станало до 9 пъти по-вероятно в този регион.

Какви са последиците?

Най-малко 220 души загинаха в Германия и Белгия заради препълнени реки и наводнения, които бушуват из целите градове, събаряйки домовете на много хора из основи. Катастрофата беше предизвикана от обилни валежи, които разбиха рекордите, тъй като количеството вода, което падна тогава в рамките на само два дни, обикновено пада под формата на валежи в разстояние на няколко месеца.

„Това събитие демонстрира за пореден път през 2021 г., че крайностите, които значително надвишават наблюдаваните рекорди, влошени от изменението на климата, могат да ударят навсякъде, да причинят огромни щети и да доведат до смъртни случаи. Местните и националните власти на Западна Европа трябва да са наясно с нарастващите рискове от екстремни валежи, за да бъдат по-добре подготвени за потенциални и бъдещи събития“, казва Франк Крейенкамп, ръководител на Регионалната служба за климата в Потсдам в германската метеорологична служба Deustcher Wetterdienst от Световната метеорологична организация.

Човешката дейност е основният виновник за по-екстремните климатични условия, които започваме да изпитваме, както става ясно от забележителен доклад на ООН за климата, публикуван по-рано този месец. Изгаряйки изкопаеми горива, човешките общества непрекъснато увеличават количествата парникови газове, които загряват планетата, засилвайки водния цикъл.

Този доклад на ООН обобщава констатациите от стотици проучвания, които определят дали изменението на климата натоварва отделните метеорологични събития. Новото проучване за наводненията в Европа през юли е едно такова изследване, публикувано съвсем наскоро от международна група от 39 изследователи. Въпреки че изследването им все още не е публикувано в рецензирано списание, изследователите са използвали утвърдени научни методи за бърз анализ на събитията.

Те са погледнали назад в хронологията на валежите и са моделирали колко валежи биха паднали в района със или без влиянието на изменението на климата. Те започват с работата си като включват в анализите си два региона, които са били силно засегнати от наводненията: германския регион Ahr и Erft и белгийския регион Meuse. Но с това конкретно проучване изследователите са се сблъскали с повече предизвикателства, отколкото при работата си по предишни проучвания. На тях са им липсвали данни за речния поток назад във времето, отчасти защото наводненията са изменяли показателите и са възпрепятствали точното отчитане от измервателните станции. Те също така са имали ограничен достъп до дългосрочни местни данни за климата, така че са решили, за да компенсират този недостатък, да разширят обхвата от данните си като включат в наблюдението си по-голяма площ от Западна Европа. Поради тези ограничения докладът дава широк диапазон за това колко по-вероятно е изменението на климата да доведе до наводнения.

Изследването на екстремните метеорологични условия е област на науката, която нараства експоненциално. Благодарение на все по-голямата налична изчислителна компютърна мощ, по-усъвършенстваните модели и дистанционното наблюдение, учените вече могат да обвържат климатичната криза с отделни метеорологични събития с по-голяма скорост и сигурност, отколкото само допреди няколко години.

„Това е наистина вълнуващо, авангардно поле в момента“, казва Алекс Руан, един от авторите на неотдавнашния доклад на ООН и изследовател по физика в Института за космическия изследвания на НАСА, цитиран от The Verge по-рано този месец. „Методологичният напредък и няколко изследователски групи, които приеха това като основен фокус на усилията си, в много отношения увеличиха способностите ни и скоростта, с която можем да установим подобен род връзки. Така че това става все по-широко изследвано предизвикателство“, допълва още той.

Учените се нуждаят от тези съвременни предимства, които вече имат в ръцете си, докато изучават по-екстремните климатични събития. Засега глобалното затопляне е довело до покачване на средните годишни температури в световен мащаб с около 1,2 градуса по Целзий над нивата, които са се наблюдавали в прединдустриалните нива. Когато промяната в температурата достигне до над 2 градуса по Целзий, валежите от подобни събития в Европа биха могли да бъдат с до 6 процента по-интензивни, според изследванията и оценките на учените. Това е напълно в съответствие с констатациите от доклада на ООН, който също предвижда по-тежки валежи и наводнения в Западна и Централна Европа с покачването на температурите на планетата.

Повишаването на общите количества на валежите в резултат на глобалното затопляне не е нова закономерност, нито скорошен проблем, за който учените да алармират – всъщност взаимовръзката и застрашителността на проблема в региона на Европа е открита преди повече от десетилетия. Новите технологии и подобрените научни методи сега обаче дават възможност за по-добро прогнозиране и по-точно, ранно и надеждно алармиране за сериозността и нивата на проблема, както и по-точното географско локализиране на местата с най-висока застрашеност, като изглежда Западна Европа според последните оценки попада в най-критичната зона.

Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови
Отзиви
Всички коментари