9.4 C
София

Коронавирусът и глобалното затопляне: световният локдаун не забави промените на климата

Най-четени

Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Пандемията и кризата, която тя предизвика, накараха светът за известно време да забрави за проблемите, свързани с глобалното затопляне заради възникналите по-важни въпроси относно COVID-19. Но въпреки, че предизвика сериозен спад в производството и драстично намаляване на емисиите, карантината не забави промените в климата: месец юли 2020 година стана един от най-горещите за изминалите 100 години, топенето на ледовете в Гренландия достигна ниво, от което вече няма връщане назад, а засухата в Европа, САЩ и Южна Америка счупи всички исторически рекорди.  На държавите, които бяха заети с борбата с новия коронавирус, не им останаха ресурси за екологични програми, а в същото време планетата вече наближи точката, когато вече не могат да бъдат отлагани решителните мерки за справяне с климатичните проблеми.

Въпреки че карантината сериозно намали изхвърлянето на парникови газове, глобалното затопляне не се забави: сегашният месец юли стана един от трите най-топли месеца за цялата история на наблюдение на климата – от 1880 година до наши дни. През първите седем месеца на тази година глобалната температура се е покачила с 1,05 градуса по Целзий ва сравнение със средното значение за целия XX век, а анализът на Националния център за екологична информация на САЩ (NCEI) показа, че 2020 година явно ще бъде една от петте най-горещи години за цялата история на наблюденията.

Тенденциите към днешен ден са такива, че Парижкото споразумение относно климата, вече не е достатъчно. От сключването на това споразумение през 2015 година изхвърлянето на парникови газове в атмосферата на Земята всяка година се увеличаваше с 20%. Последствията от всичко това се виждат най-вече в Арктика, където климатичната ситуация се променя 3,5 пъти по-бързо от целия останал свят. Според прогнозите на учените, в средата на века, на тази територия, лед ще  има само през зимата.

Засухата и гладът

Увеличаването на температурата на въздуха е опасно за хората. През последните няколко години горещините станаха едно от най-смъртоносните стихийни бедствия, които взеха повече човешки жертви в сравнение с другите катаклизми. Така например, аномално високите температури от 2010 година се оказаха на седмо място сред природните катастрофи довели до най-много починали. А заради все по-дългите и продължителни периоди на засуха, почвата тотално изсъхва и реколтата погива, което води до продоволствена криза.

Тази година продължителната засуха в Европа съвпадна с много твърдите карантинни ограничения заради новия коронавирус. В Швейцария например, валежи не е имало почти два месеца – това е рекорд за последните сто години. А в Германия започна да пресъхва Рейн, която е най-голямата река в тази държава. В Румъния нивото на водата в язовирите и реките спадна под критичната точка, а в България някои градове останаха въобще без вода заради голямата суша.

Последствията от дългите периоди на засуха усети не само Европа, а и САЩ и страните от Латинска Америка. В Аржентина например, почти изчезна реката Игуасу, захранваща едноименния знаменит водопад. а водата в река Парана се оказа на най-ниско ниво за последните 50 години. Тези климатични промени погубват реколтата, като това се отнася и за северните страни, където изглеждаше, че глобалното затопляне би трябвало да окаже благотворно влияние на селското стопанство. В северните региони на Русия например, реколтата намаля с около 10%.

Времената на катаклизмите

Докато едни страдат от засухата, други – обратното, тотално са залети от дъждове. Причината за тези катаклизми е непрекъснатото добавяне на енергия в атмосферата, което води до мащабни циркулации на въздушните маси над прегрятия океан. През месец юли тази година в Китай, Индия и в южната част на Япония имаше изключително силни дъждове, които доведоха до хиляди жертви и разходи от десетки милиарди долари. Индийските мусони предизвикаха наводнения, които станаха най-смъртоносните стихийни бедствия за 2020 година. Общият брой на загиналите заради тези природни стихии надхвърли 1000 души.

Глобалното затопляне направи по-чести не само наводненията, но и редица други катаклизми: от месец януари до месец юли тази година са регистрирани 22 големи природни катастрофи, загубите от които превишават един милиард долара, и това без да се считат загубите, предизвикани от пожарите в Австралия. Половината от тези катастрофи са силните бури в САЩ, които се считат за едни от най-опасните стихийни бедствия, включително и от икономическа гледна точка. Така например, мощният ураган Харви от 2017 година струваше на САЩ $125 милиарда.

Сезонът на ураганите в САЩ започва през лятото и тази година общава да е особено суров: според прогнозите на NOAA (Националното управление на океанските и атмосферните изследвания на САЩ), до края на ноември, от Атлантическия океан ще пристигнат от 19 до 29 силни бури с лични имена, което означава, че скоростта на вятъра ще превишава 60 км/ч. Обикновено броят на тези бури не превишава 12. Част от тези циклони, според NOAA – от 7 до 11, ще се превърнат в урагани, като половината от тях ще бъде много мощни,

Друг катаклизъм, свързан с глобалното затопляне, са горските пожари, броят на които през последните години рязко се повиши. Австралийските гори продължават да горят още от миналото лято и наскоро тези пожари бяха признати за най-разрушителните в историята на страната. А през 2019 година, заради аномално високите температури, вълна от мощни пожари премина през Амазония и Сибир – нещо, което досега не се е случвало.

Краят на ледената епоха

През последните 30 години топенето на ледовете на Гренландия и Антарктика се ускори 6 пъти. Тази година учените стигнаха до неутешителния извод, че в Гренландия този процес вече не може да бъде спрян: дори и глобалното затопляне някак да бъде прекратено, скоростта на намаляване на ледения щит по въздействието на океанските води вече не може да се компенсира с валежите от сняг.

Учените считат, че топенето на ледовете в Гренландия и Антарктика показва, че глобалното затопляне е поело по възможно най-лошия сценарий. В наши дни тези региони губят средно по 475 милиона тона лед годишно – това е 6 пъти повече в сравнение с предишните десетилетия.

Стремително се затопля и Арктика: според данните на ООН, към края на това столетие зимните температури в този регион ще нараснат с 4-5 градуса по Целзий и това при условие, че изхвърлянето на парникови газове бъде напълно прекратено. Но е много по-вероятно тези температури да нараснат с 5-9ºC. Според климатолозите, още през следващите няколко години ледът ще покрива повърхността на Антарктика само през зимата и ще се превърне в сезонно явление.

Компютърните модели на климата на Земята показват, че към 2100 година нивото на Световния океан може да се повиши със 70 сантиметра. Това е много, и под вода могат да се окажат огромни територии, поставяйки под заплаха живота на 400 милиона души.

Пандемия и екология

Проблемите, предизвикани от стремителното затопляне на климата, изискват незабавно реагиране. През 2020 година стана очевидно, че задачите, отбелязани в Парижкото споразумение, са вече съвсем недостатъчни: за да се отложи екологичната катастрофа е необходимо да се вземат много по-твърди мерки,

Не можем да си представим по-неподходящо време за засилване на борбата с глобалното затопляне. Към днешен ден държавите са принудени да обръщат внимание най-вече на текущите проблеми – медицината, помощите за населението и за бизнеса. Наистина, през 2020 година световният локдаун (тотално затваряне на почти всичко) осезателно намали изхвърлянето на парникови газове в атмосферата. Но глобалното производство намаля, а това създаде условия за икономическа криза от невиждан мащаб. Очаква се през 2021 година да се вземат мерки за съживяване на икономиката, а това ще доведе до изхвърляне на емисии в по-големи количества – много по-големи в с сравнение с времената преди COVID-19.

Този месец се появи нова теория, според която новия коронавирус се е появил като мутация от друг коронавирус под въздействието на повишената температура на атмосферата на Земята. Това едва ли е вярно, но редица учени считат, че  именно сега е времето за развитие на чистите технологии: озеленяването на икономиката чрез фабрики с по-ниски емисии, електромобили, слънчева и вятърна енергия, акумулаторни хранилища на електрическа енергия, използване само на зелена енергия и т.н. В противен случай ще се наложи изразходването на огромни суми за борба с последствията от ураганите, пожарите, наводненията, засухата, топенето на вечните ледове и други катаклизми. Но проблемът е в това, че целият свят е зает с борбата с COVID-19 и прави опити да опази своята икономика. В същото време темповете на промените на климата се ускоряват.

Абонирай се
Извести ме за
guest
20 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Ревю на рутера TP-Link Archer C64: клас AC1200 с гигабитови портове

Брандът TP-Link отдавна е добре позната на нашия пазар, което не е изненадващо, тъй като компанията е един от най-големите производители на мрежово оборудване....

Подобни новини