Вероятно на всеки се е случвало да опита да се „диагностицира“ чрез Google. Но това е доста хлъзгав път. Търсения като „защо имам болка в ребрата“ са обичайни за търсачката, като спектърът на възможните отговори варира от „прищипан нерв“ до „фатално вътрешно кървене“. Излишно е да се споменава, че хипохондричните синдроми и прояви са особено подхранени в такива моменти и често започваме да чувстваме проблематика, която реално нямаме.

Със сигурност, онлайн информацията може да ви бъде полезна да научите как по-добре да се грижите за себе си в случай на обикновена настинка, мигрена или друго сравнително доброкачествено състояние. Информацията в медицинските сайтове може да ви помогне и да повишите медицинската си култура и да ви даде представа кои грешки трябва да избягвате, когато се лекувате от нещо специфично, но задължително трябва да знаете точното си състояние. Не и да се диагностицирате чрез Google.

Проблемът е, че често интернет може да ви накара да мислите, че обикновената настинка е бактериална инфекция (вирус, който не реагира на антибиотици), а за най-обикновената мигрена, че е мозъчен тумор или аневризма, а коремният спазъм – апендицит.

Всъщност изследванията сочат, че онлайн проверките на симптомите винаги са погрешни и почти никога не съвпадат с реалната диагноза или проблем. Така че, преди да скочите в заешката дупка на база един нов симптом, потъресн в „Гугъл“, научете какви са рисковете и защо не е добра идея да го правите.

Защо трябва да избягвате да търсите симптомите си в Google?

По същество има два лоши сценария, които могат да се случат: Или да надценявате симптомите си и в крайна сметка да предприемете неправилна терапия или лекарство чрез самолечение, или да подценявате симптомите си и да оставите състоянието ви да се влоши. Почти никога няма реална оценка на проблемът ви.

Има риск от развитието на „здравословна тревожност“ – реално състояние, което включва прекомерно притеснение, че сте болни. Може да сте чували това състояние като хипохондриаза и вероятно сте запознати с думата „хипохондрик“. Хипохондрията е класифицирана като психологично разстройство, което може да съпровожда други психологични проблеми, но може и да бъде отключено самостоятелно. В някои случаи, потърпевшият започва да изпитва симптоми и болежки, които реално не е имал, само след като е прочел за тях и е напаснал някаква диагноза към първоначално съществуващия симптом.

Дори и да не сте хипохондрик, търсенето на медицински симптоми и заболявания онлайн може да добави ненужно притеснение и липса на спокойствие в живота ви. Терминът за възрастта в Интернет за това е „киберхондия“.

Изследванията отбелязват, че докато информацията в интернет може да помогне на пората да избегнат ненужни посещения при лекар за незначителни или несъществуващи състояния, някои хора изпитват безпокойство и страх от медицинската информация, която намират онлайн.

Част от причината е, че търсенето на симптоми може да ви въведе в тревожен, затворен кръг, именно поради факта, че в интернет има толкова много здравна информация, която в някакъв момент може да си противоречи или да е съставена от хора, които не са дълбоко запознати с това, за което пишат. Въпреки че голяма част от медицинското съдържание в интернет е надеждно, също толкова голяма част не е такова. За това, потребителите трябва да си изградят култура как да отсяват добрите от лошите съвети.

Съвети за намиране на по-точна медицинска информация онлайн

Ако трябва да търсите симптомите си, не забравяйте да филтрирате съмнителното съдържание, като следвате тези указания:

Ако четете медии:

  • Потърсете статии, които подкрепят твърденията си чрез свързване или цитиране на научни източници – граждански проучвания, изследвания, научни изследвания или информация, подкрепена от партньори. Например статия, в която се казва, че „яденето на твърде много захар може да увеличи риска от депресия“, трябва да бъде позована на основен научен източник, който безспорно и проверено по научните стандарти да доказва корелация между случаите на депресия и консумацията на захар.
  • Винаги, когато е възможно, прочете пълния доклад или резюмето на цитираните клинични проучвания и потърсете заключението на оригиналното изследване, за да сте сигурни до какво точно реално е достигнал екипа, тъй като често журналистите могат да изменят твърденията.
  • Статии, които цитират експерти или са написани от експерти по тематични области (или и двете) също обикновенно са надеждни. Статия, озаглавена с нещо от сорта на „5 неща, които се случват с тялото ви, когато спрете да приемате въглехидрати“, вероятно ще бъде много по-достоверна, когато се включват твърдения на специалист по хранене или е написана от специалист по хранене.
  • Ако не статия не включва експертна информация, не е написана от експерт пряко в областта, която засяга, проверете дали тя е била прегледана от подходящ здравен специалист. Много здрави издатели вече имат съвети за преглед, които се състоят от експерти по тематични области, които гарантират точността на съдържанието. Например, тази статия за болестта на Крон беше прегледана от лекар.
  • Потърсете редакторската политика за здравните статии на медията. Много здравни портали разполагат с такива правила на своите уебсайтове, които са публично разписани и това е добър знак, когато го правят. Това означава, че медията има строги редакционни указания, когато става въпрос за писане на здравно съдържание и се позовава на експерти и първични, автентични източници.

Ако четете „първични източници“

Първо, дефиниция на първичен източник: Първичен източник е разказ по тема или събитие от първа ръка. Що се отнася до здравето и науката, първичните източници се позовават на документи, които предоставят пълния отчет от първоначални изследвания. С други думи, оригиналните изследователски статии, публикувани в научни списания, като The Journal of Neuroscience или Journal of Food Science and Technology. Най-доброто място да намерите тези статии е на PubMed, ресурс, предоставен от Националната медицинска библиотека на САЩ от Институтите по здравеопазване.

Когато четете статии от научни списания, имайте предвид следните съображения:
  • Потърсете авторски връзки или конфликт на интереси. Всеки път, когато учен участва в изследователско проучване или напише научна статия, тоя трябва да декларира своята принадлежност към някаква научна общност и дали има потенциален конфликт на интереси, така че да бъдат премахнати всякакви предубеждения. Например статия за криотерапията, която беше частично написана от някой, свързан с търговец на едно на криотерапия, ще представлява конфликт на интереси.
Потърсете информация за финансирането и реализирането на научното изследване

Точно както авторските връзки и конфликтите могат да доведат до манипулиране на информацията, финансирането и реализирането на едно научно изследване, също могат да доведат до пристрастие. Много компании от комисията за здравна индустрия финансират проучвания, за да докажат ефикасността на своите продукти. Само по себе си, това не е грешно – финансирането от тях не гарантира, че резултатите ще бъдат манипулирани, но е добре да знаете, че дори научни проучвания, когато са финансирани от компании, производители или дистрибутори на обекта на проучване, също невинаги са най-надеждното. Добре е също да проверите дали съществуват проучвания, които противоречат на твърденията на по-големи такива, но не са финансирани добре и нямат същата популярност и обхват.

Проверете дали проучването е цитирано в други проучвания
  • Тъй като има толкова много изследвания, учените често използват съществуващи изследователски статии като източници за нови научни статии. Не е лош знак, ако дадена статия не е цитирана в други статии, но определено е добър знак, ако е цитирана многократно. Това значи, че научната общност вярва в нея, а авторите ѝ са авторитет. Повечето изследователски статии имат надпис „цитиран от X други статии онлайн“.
  • Проверете датата. Науката, особено медицината се развива бързо. Търсете изследвания не по-стари от 10 години, но за предпочитане е не по-стари от 5 години, ако търсите отговори за състояние или симптоми, които имате в момента.

Не чакайте Google да се провали, отидете на доктор.

Ако дори след разучаване на статии и изследвания все още се чувствате изгубени, просто посетете вашия личен лекар. Не всеки може да бъде лекар – а интернет със сигурност не може да ви лекува, за това си осигурете лукса на спокойствието, като се доверите на истински здравен специалист.

И ако отделянето на време за назначаване на преглед при личен лекар не е опция, опитайте да проведете среща с лекар онлайн чрез някоя от многобройните комуникационни опции. Можете също така да говорите с терапевт онлайн, ако имате притеснения в сферата на психичното или емоционалното.

Информацията, съдържаща се в тази статия, е само за образователни и информационни цели и не е предназначена за здраве или медицински съвет. Винаги се консултирайте с лекар или друг квалифициран специалист по здравеопазване относно всички въпроси, които може да имате относно медицинското състояние или здравните проблеми.

6
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
2 Коментари
4 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Капитализъм
Капитализъм

Не четете руски, тролски и фалшиви новини без ясен собственик, в който се героизират диктатори Си Дзи ПИН, Путин, Ким Чен-ун и други.

Technical
Technical

https://www.ncbi.nlm.nih.gov наистина е добър сайт за медицинска литература. В България е хубаво всеки да чете оттам, защото лекарите в БГ са не само некомпетентни, но и престъпници. Ако няма медицинска литература онлайн и свободни продажби на лекарства в аптеките, ще умират четворно повече хора.

Тахтун
Тахтун

Много неправилно твърдение! Обобщаването в случая е изключително неподходящо – защото най-малкото не е възможно всички лекари да са „престъпници“! Естествено е както сред тях така и сред например инженерите , да има калпави специалисти, но такова обобщаване без доказателства е най-обикновена лъжа.

Technical
Technical

Здравеопазването в България доказано е най-лошото в Европа, а повече от 20 години правителствата наливат милиарди левове всяка година в него. Обяснявай на европейските социологически агенции, че са лъжци.

Срещу неграмотността и посредствеността
Срещу неграмотността и посредствеността

Самолечението е най-голямата идиотия, която някой може да си причини. Тези страници са писани от и за хора с научна степен, хора отдали поне 9 години на науката, специализиращи и учещи цял живот. Само един маргинализиран простоват Българоид може да тръгне да се самолекува четейки онлайн и искарвайки изводи извън контекста. Нямаш нито образованието, нито практиката, нито интелекта да си служиш с подобна литература. Именно заради самодиагностицираните хипохондрици се опитаха да въведат правила и аптеките да не продават лекарства на всеки, който чете в интернет. Болниците са пълни с хипохондрици. Всяко лекарство има странични ефекти, лекарите затова ги изписват само,… Виж още »

Technical
Technical

„Маргинализиран простоват Българоид“… „олигофрени“… „хипохондрици“… „плащай“. Страхотни „аргументи“. Само ще отговоря, че за всичко плащам и доплащам, а каруцарският ти речник е като медицината на лекарите в България. Най-лошата в Европа въпреки изсипаните десетки милиарди левове за 20 години. Парадоксалното е, че етносът, който не плаща никакви осигуровки, получава повече грижи и уважение.