Суперкомпютър на Луната може да улесни изследването на космоса

4
35

Американската космическа агенция NASA в момента е лидер по отношение на изследванията на дълбокия космос. Множество апарати на организацията кръстосват Слънчевата система и едно от най-големите предизвикателства е осъществяването на връзка с тях. В момента NASA използва голям брой околоземни сателити и скъпи наземни станции с огромни чинии, за да дава команди на далечните сонди. Оказва се обаче, че контролът върху мисиите в дълбокия космос може да бъде значително улеснен ако на Луната бъде поставен мощен суперкомпютър, свързан с няколко близки сателита, съобщи Gizmodo.

С пускането на все повече апарати далеч от Земята трафикът от данни става непосилен за Deep Space Network (DSN), която осигурява връзката. Постоянно се поставят нови сателитни чинии, като две от тях в момента се подготвят за пускане в Австралия.

Изследовател от Университета на Южна Калифорния е предложил радикално решение на проблема. Оулянг Чанг предлага на Луната да се постави суперкомпютър и да се построи радиотелескоп. Според него това ще разтовари съществуващата мрежа и ще улесни връзките с дълбокия космос. Специалистът е избрал и точното място, където има най-малка температурна амплитуда и лед за охлаждане на компютърните системи.

Суперкомпютърът може да се сглоби на модули още на Земята, а те да се закарат до Луната, където свързването им може да се осъществи лесно.

4
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
4 Коментари
0 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
sliderum
sliderum

По-евтино ще е, да се подобрят бордните компютри на самите сонди, така че да не се нуждаят от твърде много човешка намеса и контрол от разстояние.

annikoloff
annikoloff

Те са си достатъчно добри. Когато сигналът, например от Voyager 1, пътува до Земята 16 часа, на практика цялата работа по управлението си се върши от бордовите компютри. Дори и до Марс, сигналите пътуват повече от 20 минути.

mIRCata
mIRCata

Те хубаво ще го закарат там компютъра, ама ще трябва и захранване да му мислят. Явно ще е нещо на слънчеви батерии + акумулатори за периода, когато ще е 14 дни на сянка. И то доста голям масив от сл. батерии ще трябва щом ще е суперкомпютър. А батериите трябва хем да осигурят текущото потребление, хем да зареждат акумулаторите да има захранване за през нощта. А как въобще ще защитят този компютър от магнитните бури, които тук се спират от магнитното поле не знам. Освен да е под 2м олово, но пък антените му за комуникация пак ще са изложени… Виж още »

sliderum
sliderum

Ми два метра олово няма да е нужно, ама просто мисия невъзможна(финансово и материално – при това за цялото човечество на този етап, пък и в близките 30, ако не и повече години) освен ако междувременно не направят квантови компютри, които с големина от десетки хиляди пъти по-малки размери от днешните суперкомпютри, ще ги превъзхождат по изчислителни възможности на практика безкрайно и едва ли ще се влияят от радиацията. Затова, докато това не е станало, смисълът просто е подобрение на бордовите компютри на сондите. На двама мои критици, това може да не е приятно, но това е положението!