Тъмните кътчета на Слънчевата система: 5 мистерии, които чакат отговор

Благодарение на съвременните телескопи като „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“ астрономите могат да изучават далечните галактики и дори да наблюдават раждането на нови звезди. Но въпреки наличието на толкова мощно оборудване, нашата родна слънчева система все още крие много тайни. Така например учените все още не могат да кажат със сигурност дали на Луната съществува живот. Малко вероятно е той да е съществувал преди 70-те години на ХХ век, но в рамките на космическата програма „Аполо“ астронавтите може би са донесли микроскопичен живот на Луната и е възможно той да е продължил да се развива на повърхността на земния спътник. Нека се спрем малко по-подробна на тази и други тайни и мистерии, които Слънчевата система крие.

Има ли живот на Луната?

Когато мислим за Луната, рядко си представяме живот на нейната повърхност. Луната се смята за безжизнена, но там все още може да има микроскопични форми на живот, а виновниците за това са… астронавтите!

Според изданието Gizmodo по време на мисиите „Аполо“ на Луната са били оставени 96 торби с човешки отпадъци, включително фекалии и урина. Излишно е да споменаваме, че тези отпадъци са съдържали огромно количество бактерии, които са пътували до Луната заедно с астронавтите. Всъщност астронавтите от миналия век несъзнателно са поставили началото на биологичен експеримент, който продължава вече десетилетия.

Учените все още си задават въпроса: дали тези микроби са могли да оцелеят в екстремните условия на Луната? Те са били изложени на слънчева и космическа радиация и екстремни температури. Някои учени искат да проучат тези останали проби, за да видят дали са настъпили някакви мутации в бактериите и дали те са в състояние да оцелеят в космоса.

Отговорите на тези въпроси биха могли да открият нови хоризонти в разбирането на това дали живите организми могат да оцелеят при междупланетно или дори междузвездно пътуване.

Съществува ли девета планета?

През 2006 г. Плутон губи статута си на планета и в Слънчевата система официално остават осем планети.

Десет години по-късно, през 2016 г., астрономите Майк Браун и Константин Батигин изказват хипотезата, че в покрайнините на нашата система може да се крие още една, все още неоткрита девета планета. Астрономите са забелязали странни промени в орбитите на няколко обекта от Пояса на Кайпер – регион отвъд Нептун, изпълнен с астероиди и планети джуджета. Тези промени може да се дължат на наличието на масивна планета, чиято гравитация влияе върху движението на другите тела. Смята се, че това небесно тяло е около 5-10 пъти по-голямо от Земята и е толкова далеч, че все още не е открито.

Но хипотезата за Деветата планета не е единствената. Някои учени предполагат, че мистериозното въздействие може да е причинено от малка черна дупка или аномалия в гравитационното поле.

Въпреки многото предположения въпросът какво точно се намира в периферията на Слънчевата система остава без отговор. Може би бъдещите изследвания ще помогнат за разгадаването на тази мистерия и ще ни дадат нов поглед върху структурата на нашата система.

Как е устроен поясът на Кайпер?

Поясът на Кайпер е пръстен от множество малки небесни тела, който обгражда Слънцето точно отвъд орбитата на Нептун, започвайки на около 30 астрономически единици разстояние. Този регион е изпълнен с астероиди, комети и планети джуджета като Плутон.

Учените отдавна се изненадват от факта, че по-близо до външния край, на разстояние около 55 астрономически единици, броят на обектите в този пояс внезапно рязко намалява. Теоретично би трябвало да има повече тела, но наблюденията показват обратното.

Едно от обясненията за това явление са техническите ограничения. Обектите на такива големи разстояния може да са твърде малки, за да бъдат наблюдавани от Земята, въпреки че е възможно те да съществуват на това място.

На всичкото отгоре данните от космическия апарат „Нови хоризонти“ (New Horizons) показват висока плътност на праха в тези покрайнини, което може да подсказва, че поясът се простира отвъд 55 астрономически единици. Но това е само предположение и въпросът „защо поясът на Кайпер внезапно свършва“ остава открит.

Имало ли е живот на Венера?

Някога Венера може би е била съвсем различна планета.

Учените смятат, че тя е имала много общо със Земята: океани, по-мек климат и може би дори благоприятни условия за живот. Според Little Astronomy Венера е почти близнак на Земята по размери и маса, но сега е напълно негостоприемен свят с температури над 460 градуса по Целзий и атмосфера, изпълнена с въглероден диоксид и облаци от сярна киселина. Налягането на повърхността на Венера е 90 пъти по-високо от това на Земята, което я прави невероятно сурова за всякакъв вид живот, дори за екстремофилите.

Изследователите смятат, че преди милиарди години Венера е била в състояние да задържа вода на повърхността си, което е създало по-комфортен климат. Но в един момент планетата е започнала да изпитва опустошителен парников ефект. Съществуват две основни хипотези за причините за това. Едната гласи, че с течение на времето Слънцето може да е станало по-ярко и горещо, което в крайна сметка е довело до прегряване на Венера. Другата теория свързва промените с вулканичната дейност, при която в атмосферата са се отделяли огромни количества въглероден диоксид, което е засилвало парниковия ефект и е изпарявало океаните.

Сега учените с нетърпение очакват бъдещите мисии, които ще ни помогнат да разберем как Венера се е превърнала в огнен ад и какво може да ни каже това за съдбата на другите планети, включително Земята.

Има ли живот на Марс?

Накрая трябва да поговорим поне малко за Марс. Силите на много учени сега са насочени именно към търсенето на живот на Червената планета. Новините за Марс се появяват със завидна редовност.

Учените отдавна се чудят дали на Марс би могъл да съществува живот. В миналото Марс е изглеждал много по-обитаем: може би са течали реки, имало е езера и дори океани. Неотдавнашните открития на марсоходите потвърдиха, че някога на повърхността на планетата е имало вода, а също така откриха молекули, които може да са свързани с живота.

Днес Марс е студена, пуста планета с тънка атмосфера, съставена предимно от въглероден диоксид. Въпреки това някои учени смятат, че най-простите форми на живот може да са съществували в далечното минало и дори да се крият някъде под повърхността и сега. Засега не са открити марсиански бактерии, но търсенето продължава.

Въпреки че днес Марс и Венера вече не изглеждат подходящи за живот, изследванията продължават да разкриват тайните на тези планети. Но какво ще стане, ако след милиарди години условията за живот на другите светове в Слънчевата система се променят? Представете си, че дори Плутон, планетата джудже, която сега е замръзнала и е далеч от Слънцето, един ден може да стане обитаема.

Много учени моделират възможното развитие на събитията. По-конкретно, професор Фредерик Понт от Университета в Ексетър се интересува от това как трансформацията на нашата звезда в червен гигант ще се отрази на спътниците на Сатурн и Юпитер, т.е. на Енцелад и Титан. Всички те са съставени от замръзнала вода, азот, въглеводороди и амоняк. А в дълбините им, както предполагат учените, има топъл океан.

Изчисленията, направени от Фредерик Понт, показват, че зоната на живот в Слънчевата система, т.е. зоната, в която водата може да съществува в течна форма, ще се измести към орбитата на Юпитер. Това ще накара спътниците Ганимед и Европа да се разтопят напълно и да се превърнат в огромни океани. Учените дори предполагат, че при такава ситуация в Слънчевата система може да настъпи повторно зараждане на живота.