Мумиите са се съхранили перфектно в продължение на хиляди години, като чертите на лицето им са различими и днес. Сега изследователите са открили как египетските мумии изглеждат все така добре. Всичко това е свързано с внимателно подбрана рецепта за балсамиране.
Експертите разкриха, че древните египтяни са били майстори в химията и са знаели точно какви съставки са необходими, за да се спре разлагането на плътта. Новооткритите рецепти за балсамиране, използвани преди около 2700 години, са включвали дървесна смола, хвойна и пчелен восък.
Някои от тях са били внасяни чак от Югоизточна Азия и са имали важни антибактериални свойства.
Международен екип от изследователи анализира 31 керамични съда, намерени в работилница за балсамиране в Саккара. Това е едно от най-важните гробища в древен Египет.
Съдовете, които датират от 664 г. пр.н.е., са били изписани с текстове, съдържащи инструкции за балсамиране. Като например дадено нещо „да се сложи на главата му“ или „да се превърже с него“.
Те също така съдържали имената на балсамиращите вещества и имали остатъци от самите вещества.
Това позволи на екипа за първи път да разбере какви химикали са били използвани по време на мумифицирането и как са били смесвани, назовавани и прилагани. Така например те открили три различни смеси, които включвали вещества като смола от елеми, смола от дървото Pistacia, пчелен восък и странични продукти от хвойна, които били използвани специално за балсамиране на главата.
Други смеси са били използвани за измиване на тялото или за омекотяване на кожата.
Авторите показват също, че много от веществата за балсамиране са идвали далеч извън Египет. Например продуктите от Pistacia и хвойна вероятно са били внесени от Средиземноморския регион. Смолата от елеми може да е била от тропическите гори в Югоизточна Азия.
Д-р Максим Рагео, един от авторите от университета в Тюбинген, Германия, заяви:
Балсаматорът е използвал някои вещества, които биха могли да бъдат важни както заради противогъбичните, така и заради антимикробните си свойства.Те са полезни например за запазване на човешката тъкан и за намаляване на някои неприятни миризми.
Материали като битум и пчелен восък също биха могли да се използват за запечатване на порите на кожата и намаляване на влагата. Първата част от процеса на балсамиране, който отнема общо 70 дни, включва премахване на вътрешните органи на човека, с изключение на сърцето. Тялото е било покрито с вид сол, наречена натрон, за да се изсуши, след което балсаматорите са го помазали отвътре и отвън, за да запазят кожата.
Целият процес е трябвало да помогне за „трансформирането“ на индивида от земно в божествено същество и да го подготви за задгробния живот.
Интересно е да се види сложността на балсамирането. От едната страна имаме глобалната мрежа за доставки. От друга имаме познания по химия, които далеч надхвърлят познанията ни за този период до момента.