Миризмата на мумиите разкрива тайните на древноегипетското балсамиране

Учени от Университета в Бристол са открили, че характерната задушлива миризма на древноегипетските мумии съдържа химически ключове към разгадаването на методите за балсамиране, използвани в продължение на хилядолетия.

Изследването, публикувано в Journal of Archaeological Science, показа, че миризмата не е просто резултат от стареенето, а сложна смес от летливи органични съединения (ЛОС) от веществата, използвани при мумифицирането. След като анализираха въздуха около миниатюрни фрагменти от 19 мумии, датиращи от 3200 г. пр.н.е. до 395 г. сл.н.е., учените идентифицираха 81 уникални ЛОС.

Химическите отпечатъци позволиха да се разделят съставките на четири категории: мазнини и масла, пчелен восък, растителни смоли и битум. Анализът разкри еволюцията на практиката: по-ранните мумии са имали прост състав на базата на мазнини, докато в по-късните периоди са започнали да се използват сложни смеси с вносни смоли и битум, което сочи към нарастване на майсторството и достъп до скъпи материали.

„Химичните модели се различаваха в зависимост от историческия период. Това свидетелства, че практиката е ставала все по-усъвършенствана.“

oтбеляза: Д-р Ванюе Чжао, водещ автор на изследването

Интересно е, че рецептите са се различавали и за различните части на тялото. Пробите, взети от главите често са имали различен химичен състав в сравнение с пробите от торса, което свидетелства за целенасочения подход на балсаматорите.

Новият метод за анализ на летливи съединения е неразрушителен и високочувствителен, което позволява да се изследват крехки артефакти в музеите, без да се повреждат. Както отбеляза съавторът на работата професор Ричард Евершед, този подход дава по-пълна картина на рецептите за мумифициране и стратегиите за съхранение.