5 малко известни факта за планетата Уран

Уран е едно от най-загадъчните места в цялата Слънчева система и за него се говори много рядко. Тя е открита още през XVIII век, но въпреки това учените продължават да разкриват за нея необичайни характеристики, които не се срещат никъде другаде. Уран се върти така, сякаш лежи на едната си страна, атмосферата му е най-студената от всички планети, а съставът и структурата му са доста по-различни от тези на познатите гиганти като Юпитер. Нека се спрем малко по-подробно върху някои малко известни факти за седмата планета в Слънчевата система.

Откриването на планетата Уран

Уран е първата планета, открита с помощта на телескоп. Преди това всички познати планети са наблюдавани просто с невъоръжено око.

Това знаменателно събитие се случва през 1781 г., когато английският изследовател Уилям Хершел (Frederick Herschel) внезапно открива странен обект в небето. Първоначално той го приема за звезда или комета, но по-нататъшните наблюдения, включително тези на учения Йохан Боде, потвърждават, че това е нова, непозната дотогава планета.

Интересно е, че Хершел е искал да нарече новата планета в чест на крал Джордж III – „Звездата на Джордж“ (Georgium Sidus). Но хората не харесали това име и то не се наложило. Но вариантът, предложен от Боде – Уран, в чест на бога на небето на Древна Гърция – бил много по-успешен и бързо станал международно признат.

Какви са условията на Уран

Уран често е наричан „леден гигант“, тъй като голяма част от масата му се състои от гореща и плътна смес от вода, амоняк и метан. Това не е лед в обичайния смисъл на думата, а по-скоро гъста течност под налягане, която наподобява гъста каша. Във вътрешността на Уран се намира малко скалисто ядро, което е нагрято до почти 5000 градуса по Целзий.

Атмосферата на Уран е съставена предимно от водород и хелий, а синият цвят на планетата се дължи на метана. Интересно е, че под облаците е истинска лудница: молекулите на метана се разпадат, а освободеният въглерод се превръща в диаманти, които буквално „валят“ като дъжд.

Уран може да изсипе и зловонни капчици амоняк от разлагането на метана. И всичко това при температури до -224 градуса по Целзий! Учените отдавна потвърдиха, че Уран е най-студената планета в Слънчевата система.

На какво разстояние е Уран от Слънцето

Уран е много далеч от Слънцето – планетата се намира почти 20 пъти по-далеч от светилото, отколкото Земята. Средно тя се намира на около 2,9 милиарда километра от него. Поради това разстояние една година на Уран трае около 84 земни години. Но денят е по-кратък – само около 17 часа. Светлината от Слънцето достига до тази планета с огромно закъснение и в много по-малък обем, затова на Уран е вечно студено и сумрачно.

Особено интересна е оста на въртене на Уран. Учените са изненадани, че планетата изглежда лежи на една страна: самият Уран, пръстените му и дори спътниците му се въртят под ъгъл от над 90 градуса спрямо останалите планети. Съществува хипотеза, че някога в далечното минало в Уран се е блъснал обект с размерите на Земята, който е и наклонил оста му. Ето защо Уран изцяло се обръща към Слънцето с единия си полюс, а след това с другия – сякаш се търкаля в орбита, а не се върти като останалите планети.

Кои са спътниците на Уран

Според данните към 2025 г. науката знае за съществуването на 27 спътника на Уран. Всички те са кръстени на герои от великите произведения на Уилям Шекспир и Александър Поуп. Сред тях са Титания, Оберон, Миранда, Арел и Умбриел.

За най-големи луни на Уран се смятат Миранда, Титания, Оберон, Арел и Умбриел. Те са толкова големи, че биха могли да се считат за планети джуджета, ако обикаляха самостоятелно около Слънцето.

Има ли живот на Уран

Животът на самия Уран едва ли е възможен – той е твърде студен, тъмен и токсичен за формите на живот, които познаваме.

Но все още има надежда: учените смятат, че под ледената кора на някои от големите спътници на Уран може да се намират огромни океани с течна вода. А там, където има вода, вече има шанс да се открият поне най-опростените форми на живот.

Причината за синьото сияние на ледените гиганти е отдавна известна – техният цвят се дължи на метана. Светлината на всяка планета в Слънчевата система е отразена. Метанът има свойството да поглъща светлината с дължина на вълната 600 нанометра, която е в червената част на спектъра. В същото време той безпрепятствено отразява синия цвят.

Учените винаги са се чудели защо Уран има бледосин цвят, докато Нептун е тъмносин. За да обяснят този феномен, учените проучиха данните, събрани от космическия апарат „Вояджър 2“, телескопа „Хъбъл“ и наземните обсерватории. Отговорът е съвсем прост – създадените модели показват, че Уран има по-плътна атмосфера от Нептун. Поради тази особеност той изглежда по-блед за човешкото око.