Compaq: изчезнал, но не и забравен

Компютрите най-накрая направиха големия скок от машини, които заемаха цяла стая, към такива, които могат да се поставят на бюро, но все още бяха далеч от преносимостта. През 1982 година трима предприемачи решават, че искат да променят това.

Започвайки с 3000 долара, Род Каниън, Джим Харис и Бил Мърто основават малка компания, наречена Compaq. Името е сбор от думите „съвместимост/compatibility“ и „качество/quality“.

Това представляваше визията на компанията, която трябваше да се справи с бизнес гиганта, известен като International Business Machines (IBM). Идеята беше да се създаде IBM-съвместим персонален компютър, който да е толкова мощен, колкото и най-модерното настолно устройство на конкурента, в по-малък и преносим форм-фактор.

Първият продукт, с който компанията навлиза на пазара, е Compaq Portable през 1983 година.

Той беше с размерите на настолни компютри тип кула, които използваме и до днес, но всичко в едно съдържаше всичко необходимо за работа с компютър в движение, включително 9-инчов монохромен монитор, и изтегляща се клавиатура. Цялото устройство можеше да се побере в отделението за ръчен багаж в самолета, каквото беше и намерението на Compaq.

Задвижван от процесор Intel 8088 с честота 4,77 MHz, Compaq Portable имаше 128k RAM памет и две възможности за конфигурация на паметта – или две двустранни 5,25-инчови флопидискови устройства с двойна плътност (360 KB), или едно флопидисково устройство и 10MB твърд диск. Той работи с MS-DOS със собствен BIOS, наречен Compaq DOS 1.13.

Компютрите станаха повсеместни до такава степен, че дори тези, които помнят първите дни, гледат назад с изумление колко далеч сме стигнали само за 40 или 50 години.

Преносимият компютър Compaq дебютира с висока цена от около 3600 долара. Системата беше далеч от възможностите на средния потребител, но беше кражба за бизнес професионалистите, които винаги са в движение. През първата година Compaq продаде повече от 53 000 бройки, генерирайки рекордни приходи от 111 милиона долара. Рекордните продажби продължават, като през 1983 и 1984 година преносимият персонален компютър генерира приходи от 329 милиона долара и 504 милиона долара съответно.

Инерцията от тези първи няколко години превръща Compaq в лидер в производството на персонални компютри. През 1986 година компанията счупва още един рекорд, като става най-младата компания, включена в списъка Fortune 500, веднага след пускането на Compaq Portable II. До 1987-ма година приходите на стартиращата компания надхвърлят 1 милиард долара. По това време един от основателите, Бил Мърто, напуска поста си на старши вицепрезидент по продажбите, но въпреки неговото напускане компанията продължава да се развива успешно.

Голяма част от успеха на Compaq се дължи на ръководството на Род Каниън. Каниън създава спокойна фирмена култура, която привлича някои от най-големите таланти в бранша. До 1991 година продажбите на Compaq достигат над 3 милиарда долара и биват на пето място по пазарен дял.

1991-ва обаче се оказва бурна година за компанията. Различията във вижданията на главния изпълнителен директор Канион и борда на директорите водят до оставката както на Канион, така и на неговия съосновател и главен вицепрезидент по инженерните въпроси Джим Харис.

Конфликтът възниква отчасти поради навлизането на пазара на конкуренти като Dell, AST Research и Gateway, които предлагат по-евтини алтернативи на компютрите на Compaq. Растежът на компанията спада до 4% при средно 7% за индустрията.

Управителният съвет искаше да промени нещата, но Каниън настоява да продължи да прави това, което беше направило компанията известна – да продава бизнес машини от висок клас на търговци на предприятия с голям марж на печалбата. След като Compaq претърпява първата си тримесечна загуба в размер на 71 милиона долара, а акциите на компанията спадат с над 66%, Каниън е отстранен. Харис и четирима други дългогодишни ръководители го последват пет седмици по-късно.

Главният оперативен директор Екхард Пфайфър стана новият главен изпълнителен директор и повежда компанията в нова посока. До този момент Compaq се фокусира върху маркетинга и производството на системи като DeskPro и SystemPro, предназначени за корпоративния пазар.

Compaq Presario – един от първите персонални компютри, който се продавал за по-малко от 1000 долара и бил хит

Визията на Пфайфър е да представи достъпни персонални компютри на средния потребител. Първият от тях бил Compaq Presario. Това бил един от първите персонални компютри, представени на потребителския пазар на цена под 1000 долара, и той станал хит.

За да постигне тези нови ниски цени, Compaq била първата от големите компании за персонални компютри, която започнала да използва чипове от AMD и Cyrix – практика, която в крайна сметка се превръща в индустриален стандарт. Тази нова стратегия предизвиква ценова война, която изхвърля от бизнеса някои други конкуренти, включително Packard Bell и AST Research. Тя също така извежда Compaq от третото място след Apple през 1993 година, до втория по големина производител на персонални компютри. IBM все още държи първото място, но не за дълго.

До 1994-та година Compaq изпреварва краля на бизнес машините. Отново голяма част от този успех се дължи на намаляването на разходите за навлизане на пазара. Управлението на Compaq обаче било краткотрайно след поредица от лоши решения и придобивания.

Компанията започва да произвежда принтери през 1989 година и те са добре приети, но Пфайфър не смята, че Compaq има ресурсите да се конкурира с краля на принтерите Hewlett Packard, който по това време притежавал 60 % от пазара. През 1994 година Compaq продава подразделението си за принтери на Xerox за едва 50 милиона долара.

Compaq Presario CDS 524 (на снимката по-горе) и Compaq Presario 2240 (на снимката по-долу): типични домашни компютри от 90-те години

След това Compaq се опитва да навлезе в бизнеса с мрежови технологии, чиято годишна стойност е 4 милиарда долара, като си партнира със Cisco през 1995 година, Пфайфър изразходва много усилия и ресурси, за да изгради отдел за мрежово инженерство.

От 1997-ма година Compaq започна да купува компании наред. Най-напред придобива Tandem Computers за 3 млрд. долара, след което закупува Microcom по-късно същата година и NetWorth през 1998-ма, за да подсили мрежовото си подразделение.

Преди края на 1998 година компанията купува легендарната Digital Equipment Corporation (DEC) за рекордната сума от 9,6 милиарда долара. Изкупуването на DEC е най-голямото сливане в историята на компютърната индустрия, но се оказва, че това е едно ужасно решение.

На хартия Digital Equipment Corporation щеше да предостави на Compaq лост за придобиване на известност на пазара на корпоративни и корпоративни продукти от висок клас, но това така и не се осъществи. Новото дъщерно дружество имаше подразделение за производство на чипове, но Compaq нямаше интерес да произвежда такива или да се конкурира с Intel, а чиповете на DEC не бяха съвместими с нейните компютри.

DEC също така произвежда миникомпютри, нещо, което Compaq също не се мислеше да прави. Консултирането на предприятия е друго от печелившите подразделения на Digital, но просто не е нещо, което Compaq иска. Така че придобиването беше изцяло несъвместимо.

Придобиването на DEC вероятно е началото на края на Compaq. Както става, когато една компания поеме друга, културите на работното място се сблъскват, настъпват голям брой съкращения и моралът на компанията се влошава. Тези сътресения водят до неспазване на крайните срокове и неизпълнени продукти. Компанията доставя твърде много устройства на търговците на дребно, които в крайна сметка трябва да изхвърлят излишъка на смешно ниски цени. Compaq дълго време подкрепя своите дилъри, като поема такива намаления, така че грешката струва на компанията милиони. Тя също така си създава конфликти с партньори като Microsoft.

През 1999 година бордът на директорите на Compaq смята, че Пфайфър е изгубил връзка с редовите служители. Необходимо е било ново ръководство, което да оправи отношенията с партньорите и да подобри морала на компанията, затова председателят на борда на директорите Бен Росен предлага да замени Пфайфър – решение, което съветът одобрява единодушно.

Майкъл Капелас заменя Пфайфър. Преди повишението си Капелас е заемал за кратко (седем седмици) длъжността главен оперативен директор, а преди това е бил главен информационен директор. Въпреки това смяната на ръководството се оказва твърде малка и твърде късна.

Акциите на Compaq вече са спаднали с близо 50 %, което води до преговори за сливане с конкурента Hewlett Packard (HP). Тези разговори водят до нови конфликти в компанията. Управителният съвет бил равномерно разделен по отношение на възможното сливане и когато се стига до гласуване, решението едвам минава.

През 2002 година HP поглъща Compaq за 42,2 млрд. долара. Акционерите на Compaq запазват 36% от слятата компания, докато HP притежава останалите 64%. Въпреки че били раздадени над 634,5 млн. долара под формата на бонуси за запазване на ключовия персонал, след финализирането на сделката двете компании все пак съкращават над 15 000 души.

Засилващото се напрежение води до това, че марката Compaq губи още повече пазарен дял в полза на своите конкуренти.

Растежът на подразделението Compaq намалява и впоследствие Dell го изпреварва по продажби, затова HP решава да включи Compaq в собствената си компютърна линия като „бюджетна“ марка от нисък клас. Разбира се, това прилича на това змията да изяде опашката си, тъй като линията Compaq страдаше от проблеми с качеството, причинени от вътрешнофирмената конкуренция.

Compaq все още запазва името си до средата на 2000-те години, но постепенно HP започва да ребрандира продуктите си под линиите HP Elitebook и HP Probook, а през 2013 година прекратява производството на линията Compaq.

Марката обаче не изчезва напълно. През 2015 година аржентинската компания Grupo Newsan лицензира името, за да произвежда лаптопи Compaq в Аржентина. През 2016-та тя произвежда две нови линии преносими компютри Presario. През 2019-та Newsan се отказва от марката Compaq.