Не вярвайте на очите си: защо дори умните хора вярват в мистицизма и теориите на конспирацията

В съвременния интелектуален дискурс вярата в свръхестественото, теориите на конспирацията или псевдонауката обикновено се разглежда като липса на рационално мислене. Често приемаме, че хората, които отричат сферичността на Земята или вярват в отвличания от извънземни, са или недостатъчно образовани, или са подложени на социален групов натиск. Смята се, че ако се представят на човека верни научни данни, неговият мироглед ще се коригира.

Това обаче е погрешно схващане. В ново мащабно изследване, публикувано от антрополозите Ели Старк-Елстър и Манвир Сингх в списание Trends in Cognitive Sciences, авторите доказват, че така наречените „екстраординарни убеждения“ се формират не въпреки реалността, а поради спецификата на взаимодействието ни с нея.

Вярваме в невъзможното не защото пренебрегваме доказателствата, а защото собствените ни сетива ни предоставят убедителни доказателства за тази „невъзможна“ картина на света. Вярата невинаги е логическа грешка; тя често е резултат от прекия емпиричен опит, който мозъкът ни интерпретира по единствения възможен за него начин.

Изследователите са идентифицирали три основни механизма – „филтър“, „искра“ и „технология“ – които обясняват как точно физическите усещания се превръщат в устойчиви митове.

Първият механизъм: филтърът на възприятията и наивният реализъм

Човешкото познание е ограничено от това, което психолозите наричат „наивен реализъм“ – интуитивната увереност, че възприемаме света такъв, какъвто е в действителност. Този механизъм действа като строг филтър при усвояването на нова информация: идеите, които съвпадат с непосредствените ни усещания, се утвърждават мигновено, докато понятията, които противоречат на усещанията, изискват значителни познавателни усилия, за да бъдат приети.

Помислете за стабилността на теорията за плоската Земя. От гледна точка на съвременната физика и астрономия тази идея е пълна глупост. Но от гледна точка на феноменологията – непосредствения опит на наблюдателя – тя е напълно логична. Човек, който стои на открито, вижда плосък хоризонт. Той не усеща въртенето на планетата, не усеща кривината ѝ. Водата в чашата винаги заема хоризонтално ниво.

В този контекст научната картина на света (Земята като въртящ се сфероид, летящ в празнотата) е контраинтуитивна. Тя изисква човек да отхвърли данните от собствените си очи и вестибуларен апарат в полза на абстрактни математически модели и авторитета на учените. Механизмът на „филтъра“ отсява сложните обяснения в полза на тези, които се подкрепят от сетивния опит. Ето защо конспиративните теории често апелират към „самонаблюдение“ и отхвърляне на експертното мнение – това не е просто реторичен похват, а използване на основното доверие на човека в неговите сетива.

Вторият механизъм: искрата и сривът в обработката на данни

Докато първият механизъм обяснява защо отхвърляме сложните истини, вторият механизъм, „искрата“, показва как се раждат нови митове. Това се случва в моменти, когато мозъкът се сблъсква с необичайно, стресиращо или причинно непрозрачно преживяване.

Перфектен пример е сънната парализа – състояние, с което според различни оценки се сблъскват между 8 и 60% от хората поне веднъж в живота си. От физиологична гледна точка това е срив в превключването на режимите в мозъка: съзнанието се събужда, но мускулната атония, характерна за REM фазата на съня, продължава. Човекът е в съзнание, но не може да се движи, като често усеща натиск върху гърдите и затруднено дишане.

За мозъка това е стресова ситуация. Той регистрира заплахата и загубата на контрол, но не открива външен източник на опасност. За да се разреши този дисонанс, се активират древни когнитивни системи:

1. Детекторът на агентността: еволюционната тенденция да виждаме нечия чужда воля или намерение зад всяко неразбираемо събитие.
2. Телеологичното мислене: търсене на цел и смисъл зад случващото се.

Резултатът от тези системи е халюцинация: мозъкът допълва реалността, като създава фигурата на натрапник, демон или извънземен, който уж държи тялото. Това не е фантазия в обичайния смисъл на думата, а когнитивна интерпретация на реални физически сигнали. В различните култури този феномен израства със собствена митология (от средновековните инкуби до съвременните „сиви човечета“), но в основата е един и същ биологичен механизъм. Убеждението възниква мигновено, защото се основава на изключително ярко и травматично лично преживяване.

Трети механизъм: Културните технологии и инженерингът на сакралното

Най-сложният и интересен аспект на изследването се отнася до това как обществата съзнателно създават условия за възникване на необикновени вярвания. Авторите въвеждат понятието „имерсивни културни технологии“. Това са практики, ритуали и методи, специално разработени да генерират сетивни доказателства за съществуването на свръхестественото.

Вярата не съществува във вакуума – тя изисква постоянно подхранване с усещания. Религиозните и мистичните традиции от векове усъвършенстват методите за въздействие върху възприятията. Ключовият принцип тук е плуримедиалността – едновременната атака върху множество сетива.

• Ритуално претоварване: един ефективен ритуал ангажира зрението (костюми, фрески, светлини), слуха (монотонно пеене, барабани), мириса (тамян) и проприоцепцията (продължително стоене, танцуване, поклони). Подобна мултисензорна стимулация, често съчетана с лишаване от сън или глад, привежда мозъка в променено състояние на съзнанието. В това състояние границата между вътрешните образи и външната реалност се размива. Човекът започва физически да усеща „присъствие“, топлина, вибрации или да чува гласове.
• Въплъщение: в много традиционни култури шаманите използват маски и костюми, за да създадат „реалността“ на духа. Чрез промяна на пластиката, гласа и скриване на лицето практикуващият се превръща в различна същност за наблюдателя, а не в човек. Сетивните доказателства говорят на зрителя: „Това, което е пред вас, не е вашият съсед, а духът на прародителя“.
• Вещества: употребата на ентеогени в контролиран контекст предизвиква преживявания, които имат така нареченото „ноетично качество“ (термин на Уилям Джеймс) – субективното усещане, че халюцинаторното преживяване е по-реално и истинско от ежедневието.

Тези технологии работят като инженерни системи за производство на убеждения. Те предоставят на адепта емпирични доказателства за догмата. Човек вярва в духове не защото е прочел за тях в свещен текст, а защото ритуалът му е позволил да има опит от срещата с тях.

Технологичният контекст и изводите

Анализът на Старк-Елстър и Сингх има пряко отношение към съвременността, като излиза далеч извън рамките на антропологията на религията.

Живеем в разцвета на новите потапящи (имерсивни) технологии. Виртуалната (VR) и разширената (AR) реалност използват същите когнитивни принципи като древните шамански практики. Те заместват сетивните данни, като създават убедителна илюзия, че се намирате в друга среда. Изследванията вече показват, че VR преживяванията могат да променят убежденията на човека по-ефективно от текстовата или видеоинформацията. Ако една виртуална симулация може да накара човек да почувства последиците от изменението на климата, тя може също толкова лесно да се използва за въвеждане на фалшиви спомени или идеологически нагласи.

Освен това механизмите „филтър“ и „искра“ обясняват оцеляването на конспиративните теории в цифровата ера. Алгоритмите на социалните медии и информационните балони създават специфична среда, в която потребителят постоянно получава потвърждение на своите страхове и подозрения. Случайните съвпадения се интерпретират като знаци (телеологично мислене), а сложните процеси се опростяват до действия на тайни агенти (детектор на агентността).

Основният извод от изследването е, че трябва да преразгледаме отношението си към ирационалното. Не можем да победим суеверието и псевдонауката единствено чрез проверка на фактите и логически аргументи. Докато човешкото възприятие остава непроменено, хората ще продължават да се доверяват повече на своя опит, отколкото на абстрактната истина. Необикновените вярвания са естествен страничен продукт на нервната ни система, която се опитва да осмисли един сложен и многостранен свят.