По-рано тази година за пореден път беше припомнено на китайските потребители за огромните мащаби на силата и влиянието, които приложението WeChat има върху техния живот. Повод за това станаха някои събития, чието начало беше дадено на 22 април тази година. Тогава Шанхай обяви за пореден път локдаун и информира гражданите си, че ще трябва отново да спазват социална изолация. Паралелно на това обаче в WeChat беше качен 6-минутен видеоклип, който за отрицателно време стана вайръл. В него се виждаха кадри от градската среда на Шанхай, на фона на която чувахме аудио на бебета, които плачат, тъй като са отделени от родителите си, които са под карантина, изказвания на жители, които се оплакват от глад, хора, които са останали бездомни, тъй като не са могли да покриват ипотеките и наемите си, майки, които отчаяно търсят лекарства за децата си. Посланието, което изкристализираше накрая на видеоклипа, гласеше: „Вирусът не убива хората, гладът е това, което го прави.“ Всеки, който е гледал клипа, неизбежно го е запомнил за дълго време, тъй като кадрите в него бяха прекалено дистопични и забиващи се в ума, за да бъдат забравени.

Разбира се, видеоклипът беше премахнат бързо от платформата, тъй като компрометираше и излагаше в отрицателна светлина решенията на местната управа на Шанхай и имаше потенциала да накара големи групи от хора да се противопоставят на приетите мерки. Въпреки премахването на видеото някои потребители се опитаха да го качат и разпространят отново в платформата, като редактират определени визуални елементи от него или го завъртят на 180 градуса, така че алгоритмите на WeChat да не разпознаят автоматично, че става въпрос за същия забранен видеоклип и до го премахнат мигновено. Историята на този видеоклип всъщност представлява един от редките моменти, когато потребителите използват WeChat (в Китай услугата се казва Weixin) за изразяване на гняв, болката, разочарованието и съпротивата си срещу политическите мерки и нареждания. WeChat е добре известно приложение не само на китайските потребители, но и в глобален мащаб. Това е един от водещите продукти на технологичния гигант Tencent и представлява нещо като дигитално швейцарско ножче за китайските потребители – в него те могат да извършват множество дейности и активности, които касаят не само достигането им до информация и забавление, а голям набор от процесите в ежедневието им – освен да се свързват с близки, приятели и колеги, китайските потребители използват WeChat и за търсене на информация, разплащания, намиране на хора, поръчване на храна, търговия с вещи и услуги и още цял тон други дейности.

Приложението кондензира толкова функционалности, власт и сила в китайското общество, тъй като компанията, която го разработва, работи в условия на стриктно съблюдаване и изпълнение на всички официални и неофициални искания, разпоредби и насоки на китайското правителство – и именно това позволява на услугата да расте толкова и да бъде възприемана като толкова надеждно средство за комуникация, разплащания и сдружаване от китайските потребители. На фона на всичко това можем само да гадаем колко стрес е донесъл на ръководството на компанията въпросния видеоклип, за който разказахме по-горе. Въпреки добрата симбиоза с китайското правителство, в условията на която работи, Tencent се сблъсква с редица трудности и предизвикателства в последно време. От началото на миналата година досега пазарната капитализация на компанията се е сринала с повече от три пети, достигайки до 365 милиарда щатски долара, всичко това на фона на репресиите на китайската комунистическа партия срещу индустрията на технологии за потребителите. Макар и компанията да изглежда като тоталитарен инструмент в ръцете на китайското правителство, всъщност ако трябва да сме честни това е компания, която по много начини опровергава съществуващите стереотипи за Китай и може да даде много уроци на Силициевата долина. Нека започнем от това, че става дума за дружество, което избягва култовете към личностите на конкретни хора, отделно това е компания, която е пословично иновативна и има радикално децентрализиран характер по отношение на инвестициите, които привлича. И все пак през последните няколко месеца, подобно на много други технологични компании от Китай, Tencent беше под натиск да се преклони и да следва пряко всички капризи на китайския диктатор Си Дзинпин. Ако компанията започне да прави това обаче, тя ще поеме сериозен риск да застраши много репутацията си на Запад, откъдето се стреми да привлече инвеститори и партньори.

Да се разкаже историята на Tencent определено не е лесна задача. Въпреки това, наскоро на пазара се появи книга, която се е ангажирала именно с това трудоемко начинание – става дума за „Influence Empire: The Story of Tencent and China’s Tech Ambition“ на Lulu Chen, в която можем да прочетем някои от най-вълнуващите истории за събитията и личностите, които стоят зад успеха на китайския технологичен гигант, да проследим в дълбочина и с детайлни анализи йерархията и структурата на компанията, както и да научим повече за особеностите и ексцентричностите на някои от нейните лидери, които имат нелеката задача да разработват и предлагат на пазара иновативни технологии, стимулиращи потребителското изразяване, в условията на тоталитарен режим. Преди тази книга да излезе, на пазара имаше само един единствен друг труд, който разказва историята на Tencent – „Tencent: The extraordinary story of a Chinese internet enterprise“ от Wu Xiaobo публикувана през 2016 г. Авторката на книгата е учен и академичен изследовател по мениджмънт, като за написването на книгата си за компанията е провела повече от шейсет интервюта със старши ръководители на компанията. Един от големите проблеми на всеки изследовател на Tencent безспорно е комуникацията със срамежливият основател на компанията – Хуатенг Ма. Той е ерудиран инженер, който като чели мрази начина, по който звучи собствения му глас. Lulu Chen обаче е също толкова ерудиран и амбициозен репортер на Bloomberg, който отразява новините около китайските технологични компании повече от десетилетие. Тя казва, че в кариерата си е успяла на разговаря с Хуатенг Ма само веднъж – през 2015 г. като част от журналистическа група. Според нея сдържаността и обраното публичното присъствие на Ма през годините са се превърнали в негова сила, а не в слабост. Като чели той компенсира липсата на външна харизма със „стоманена издръжливост“. Липсата на култ към личността на конкретен лидер на компанията и на доминация на една персона над останалите позволява на много други нейни лидери да се развиват и да нашумяват в публичното пространство – например Алън Джанг, създателят на приложението WeChat, който е също толкова срамежлив, но и силно конкурентен и експанзивен в средите, в които присъства. Едно от големите предимства, които дискретността носи на Понти Ма, е рядкото му забъркване в политически проблеми и скандали – проблем, с който в голяма степен се сблъсква Джак Ма (между двамата няма роднинска връзка), съоснователят на конкурентния технологичен гигант Alibaba.

Така без строга йерархия и централизирано в ръцете на един лидер управление Tencent е компания, в която е изградена среда, позволява на мотивираните служители да се развиват и да изпъкват, особено когато става дума за разработването на иновативни нови продукти. Според книгата на Xiaobo почти всички големи и успешни проекти на компанията са родени от мениджъри и ръководители на второ и трето ниво, а не от топ лидерите. Подобно на много други китайски компании, Tencent често е обвинява и за плагиатство, но нейното пазарно поведение е по-скоро да предлага на потребителите бързи и постепенни иновации.

Децентрализираният подход на г-н Ма към начина, по който Tencent разполага със своите капитали, е също толкова проницателен. Според Lulu Chen компанията е направила инвестиции в повече от 800 компании в световен мащаб, а над 120 от тях са станали еднорози. Компанията притежава Riot Games, франчайза зад „League of Legends“ и има големи дялове в Epic, компанията създател на „Fortnite“, друга сензация в игрите, Meituan, китайско приложение за доставка на продукти до дома, Didi Global, гигант в превозните услуги, както и дялове в множество други пионери като Spotify и Tesla. Както го казва Chen Tencent се е превърнала в инкубатор на стартиращи компании, а не в убиец на потенциални конкуренти.

Картината, която Chen рисува в своята книга, е за компания, чиито ръководители са удивително идиосинкратични и почти толкова обсебени от работата си по продуктите и проектите, над които работят, колкото Стив Джобс, покойният съосновател на Apple. Големият проблем, който компанията изпитва в този момент обаче, е, че вътрешната политика на Китай и сблъсъкът между Китай и САЩ, около който има много неизвестни, затрудняват усещането за увереност в бъдещето.

Проблемите на Tencent

Първият голям проблем, с който компанията се бори, е вътрешен за Китай. Както вече споменахме, компанията е вградена в почти всеки аспект от живота на хората в страната. Тя генерира приходи от огромен набор от дейности – от приложенията, които избират да се разпространяват посредством нея, чрез реклами, чрез комисионни за извършени разплащателни транзакции, чрез комисионни от продажба на виртуални и реални стоки през платформата за посредничество на приложението, от облачни изчисления, от аутсорсинг услуги за дейта центрове и машинно обучение и много други. Платформата е един изключително силен инструмент в китайското дигитално пространство и правителството на Си Дзинпин осъзнава това. Въпреки, че компанията се стреми до голяма степен да угажда на управлението на Китай, това не пречи да има разногласия с него, както и теми и въпроси, по които мнението на лидерите на Китай и това на лидерите на Tencent да се различава. И именно това често става повод дружеството да попадне под ударите на комунистическата партия в страната, която наскоро наложи редица репресии върху дейността на Tencent в гейминг индустрията, финтех проектите ѝ и местните ѝ инвестиции като например инвестицията в Didi. Така въпреки че политическият елит в страната разпознава компанията като мощен инструмент, той не забравя и да ѝ напомня за границите.

Някои анализатори и експерти в областта смятат, че компанията ще успее да компенсира проблемите, с които се сблъсква в Китай, с помощта на чуждестранните си инвестиции и експанзията и на външни пазари. Но колкото повече компромиси прави Tencent, за да запази добри отношения с китайското правителство, толкова повече агресия и напрежение мобилизира към себе си на Запад, тъй като американските технологични гиганти неизбежно стават гръмоотвод на напрежението и обтягането на отношенията между САЩ и Китай.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари