Появили се през 2006, Wikileaks и Джулиан Асандж не успяха да постигнат онзи разтърсващ ефект, който се очакваше да предизвикат сред горните етажи на световните елити, но без съмнение организацията, известна с публикуването на секретни документи, постига различни други цели. Наскоро италиански журналист сподели един много важен принос, който именно Асандж и колегите му са дали на гилдията – знание как по-добре да опазват източниците си на информация и конфиденциални документи – нещо, което се е превърнало в стандарт даже и в големите нюзрумове днес.

Стефана Моризи е италиански разследващ журналист, която е привикана да участва в делото за екстрадиция на Асандж в Олд Бейли, което приключи в началото на този месец. От предоставените от нея сведения става ясно, че САЩ са оказали успешно натиск над италиански политици да не екстрадират и съдят представител на Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ), отговорен за отвличането и измъчването на египетски духовник от улиците на Милано, предава Computer Weekly.

Понастоящем, Асандж е осъден по Закона за компютърни измами и злоупотреба, както и по 17 обвинения по т.нар. „Шпионски закон“ след получаването и публикуването на хиляди класифицирани документи, дадени му от бившия анализатор към американското разузнаване Челси Манинг. Според обвинението в САЩ, съзнателно публикува хиляди нередактирани документи, принадлежащи на Държавния департамент на САЩ, излагайки по този начин на риск американски информатори. Моризи, журналист, работещ за l’Espresso и La Repubblica, си сътрудничи в качеството си на медиен партньор на WikiLeaks в продължение на девет месеца, за да анализира комуникациите на Държавния департамент, свързани с Италия. Тя използва познанията си за италиански лица, споменати в документите, които може да попаднат в риск, ако имената им бъдат разкрити.

Моризи, която има диплома по математика и има дисертация по криптография, споделя, че WikiLeaks се явяват пионери в практиката да се защитават журналистическите източници с помощта на криптирането. „Джулиан Асандж и WikiLeaks първи използват криптирането за защита на журналистическите източници и това представлява интерес за мен, както в ролята ми на разследващ журналист, така и като математик“, споделя Моризи. По това време, продължава тя, никоя медия не използва криптографията за системна защита на източниците си, като минават години преди големи медии, като Guardian и Washington Post да започнат да използват технологията.

Моризи работи в сътрудничество с Асандж през 2011 по записите, свързани с войната в Ирак и получава достъп до над 4000 записа на Държавния департамент. „Беше ми дадена криптирана USB флашка и когато се върнах в Италия получих паролата, с която да отворя файла, намиращ се на нея. Всичко беше направено в условията на пълна отговорност и внимание“, продължава тя. Моризи споделя също така, че даже нейни колеги, които работят по случаи, свързани с мафията и изискват извънредно внимание и сигурност, не са имали достъп до такива нива на защита. Тя е била отговорна да редактира определени имена по специален начин, така че те да не са видими при публикуването им на страниците на WikiLeaks. що

Случаят на Омар

Информацията, с която работи Моризи хвърля светлина над извънредно сериозни нарушения на човешките права, сред които мъчения и отвличания, споделя тя. От записите Моризи разбира, че САЩ оказват сериозен натиск над италиански политици да не екстрадират американски граждани и агенти на ЦРУ, отговорни за отвличането и последвалото извличане на Абу Омар. Той бива отведен в Египет през 2003 и държан в килия. С превръзка на очите и с белезници на ръцете, Омар бива измъчван в продължение на 14 месеца, според Mother Jones. Омар е осъден задочно от Висшия съд на Италия през 2015. А благодарение на допуснати грешки, италианските обвинители успяват да идентифицират 26 американски граждани, основно агенти на ЦРУ, които били отговорни за отвличането. Между 2012 и 2014 те бива също задочно осъдени от италианския съд на затвор между шест и девет години.

САЩ притискат последователно няколко италиански правосъдни министри да отменят екстрадицията и процесите срещу обвиняемите агенти, като няколко от тях получават и официално помилване от италианския президент. Ако не са били WikiLeaks, посочва Моризи, е щяло да бъде невъзможно тя да се сдобие със солидно доказателство за упражнение от Щатите натиск над Италия.

Грешка, от която няма връщане назад

През 2011 Асандж е гост в Илингъм хол, къща за гости в Норфолк, когато медиен партньор на WikiLeaks е на път да го посети – ключов момент, понеже именно тогава въпросната медия компрометира паролата си. Тя бива разкрита в книга за WikiLeaks, „Поглед отвътре на войната на Джулиан Асандж срещу тайните“, написана от Дейвид Лий и Люк Хардинг, журналисти за Guardian. Впоследствие немският Der Freitag публикува материал, който макар и да не разкрива паролата, „прави лесно да бъдат свързани точките“, пишат Computer Weekly. „Съществуваше нарастващо усещане, че файловете, дотогава считани за надеждно криптирани, могат да станат публични много скоро“, пише Моризи. И това се случва. Скоро копия на нередактираните документи на Държавния департамент започват да циркулират Мрежата.

Кристиян Гротоф, експерт по мрежова сигурност към Университета по приложни науки в Берн, заявява в края на септември тази година, че файловете вероятно са се появили в Интернет след като е било направено огледално копие на съдържанието на сайта на WikiLeaks след проведена към ресурса DDoS атака. „По този начин, WikiLeaks се оказват в ситуация, при която техните данни са многократно и безвъзвратно вкарани в Интернет и те е нямало какво да направят, за да поправят нещата“, коментира Моризи. WikiLeaks публикува нередактираните документи, след като американският сайт Cryptome решава да публикува същите тези документи. След това, Моризи се свързва с експерта по криптография Брус Шнайер. В имейл до италианския журналист, Шнайер пише, че и двете страни са допуснали „глупави грешки“. Шнайер коментира, че ако трябва да се търси вина, то без съмнение най-голяма носят от Guardian. Без ключа, никой е нямало да може да разбие файла. „Никой, вероятно даже извънземни с голям колкото планета компютър“, заявява Шнайер.

Крайното решение на британския съд за екстрадицията на Асандж към САЩ се очаква да бъде обявено в края на януари следващата година.

0 0 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари