Ави Льоб: Междузвездният обект 3I/ATLAS може да е извънземен космически кораб

На 1-ви юли 2025 г. астрономите регистрираха необичаен обект, обозначен като 3I/ATLAS – третият потвърден междузвезден обект след Оумуамуа (2017 г.) и кометата Борисов (2019 г.). Той навлезе в Слънчевата система с рекордната скорост от над 210 000 км/ч, а комата му (ядрото от газ и прах) достига до около 24 км, което го прави най-голямото известно междузвездно тяло. Астрофизикът от Харвард Ави Льоб смята, че траекторията на полета на обекта е изключително необичайна, и вижда и други признаци, че той може да е кораб или извънземна разузнавателна сонда.

Защо Ави Льоб смята, че 3I/ATLAS може да е извънземен космически кораб

Астрофизикът от Харвардския университет професор Ави Льоб е един от малкото членове на академичната общност, които открито признават възможността за посещение на извънземна сонда в рамките на Слънчевата система. Той вече придоби известност през 2017 г., когато предположи, че обектът Умуамуа може да е фрагмент от извънземна технология. Днес той изказва подобно предположение за новия междузвезден посетител – 3I/ATLAS.

На пръв поглед 3I/ATLAS прилича на обикновена комета: тя има ядро и се движи по хиперболична орбита. Според Льоб обаче има няколко аномалии едновременно, които го карат да се съмнява, че става въпрос за комета.

1. Подозрително калибрирана траектория. Обектът не просто навлиза в Слънчевата система – той го прави по плоскостта на еклиптиката (най-плътната област, в която се намират планетите и повечето астероиди). Льоб изчислил, че вероятността за такъв прецизен ъгъл на навлизане за случаен междузвезден обект е по-малка от 0,2%. А самият маршрут на 3I/ATLAS преминава в близост до Марс, Венера и Юпитер, сякаш траекторията му е специално планирана за събиране на данни или инсталиране на разузнавателни устройства на най-близките до Земята планети. Вероятността случаен междузвезден обект да се срещне едновременно с всички тези планети е още по-малка – около 0,005%.

2. Стратегическо „скриване“ от наблюдателите. 3I/ATLAS ще извърши максималното си приближаване към Слънцето на 29-ти октомври 2025 г., когато ще се намира на противоположната страна на земната орбита, зад Слънцето, което драстично ще затрудни наблюдението. Льоб сравнява това със ситуация, в която „извънземната сонда“ умело използва Слънцето като параван за скрита маневра, преди да се приближи до Земята.

3.Характеристики на движението. 3I/ATLAS развива скорост над 210 000 км/ч или 58,3 километра в секунда – доста над средната за нормалните тела от Слънчевата система. Льоб посочва, че толкова висока скорост може да е резултат от изкуствено ускорение извън нашата звездна система, особено като се има предвид необичайната му траектория.

4. Възможен аналог на мисията „Галилео“. Ученият смята, че една извънземна цивилизация – ако съществува – би могла да изпрати разузнавателен апарат в нашия сектор на галактиката, за да събере данни за планетните системи, включително за Земята. Подобен апарат би могъл да използва гравитационното привличане на големите планети (гравитационно маневриране), за да забавя, ускорява или променя курса – както правят нашите сонди.

При това Льоб е категоричен: той не твърди, че 3I/ATLAS определено е изкуствен, но казва, че сме длъжни да проверим тази възможност. Според него подходът „първо го опровергай, а после се чуди“ прави науката догматична. Той сравнява ситуацията с работата на противопожарната аларма: „ако сигналът се чува, по-добре е поне да го проверим, отколкото да го игнорираме“.

Льоб се позовава и на опита си от миналото наблюдение на Оумуамуа, при което е забелязал аномално ускорение без следи от изпарен газ, което също сочи за потенциална изкуствена природа. Той подчертава: повечето пробиви в науката са се случили, когато някой е задал „неудобен въпрос“ – и не се страхува да излезе извън рамките на общоприетото.

Критиката и мнението на повечето астрономи

Основните експерти в областта на междузвездните обекти остро критикуват оценките на Льоб. Вече проведените наблюдения на обекта показват стабилни признаци на кометна активност: прахови и газови емисии, промени в интензивността на светлината. Водещи астрономи, като Кристофър Линтот (Оксфорд) и Саманта Лоулър (Университетът в Реджина), наричат идеите на Льоб за възможния интелигентен произход на 3I/ATLAS „смехотворност на кокили“ и изискват убедителни доказателства, преди да плашат обществеността с извънземни. Самият Льоб признава, че „най-вероятният сценарий е, че 3I/ATLAS е обикновена древна комета“. Но той ни призовава да не се отпускаме предвид уникалната ѝ траектория през Слънчевата система.

3I/Atlas се отличава с размерите си, а може би и със скоростта си. Тя не прилича на мистериозната Умуамуа, но не е и просто копие на кометата на Борисов. Тя е още едно парче от пъзела, което доказва, че междузвездното пространство е изпълнено с най-различни обекти. Само три обекта в историята – това много ли е или малко? От една страна, всяко подобно откритие е сензация. От друга, учените са убедени, че това е само върхът на айсберга.

Контекстът на възгледите на Льоб

Ави Льоб ръководи „Galileo Project“ – научна инициатива за търсене на следи от извънземни технологии и анализ на аномални обекти. Проектът включва събиране на данни от нестандартни сензори, разработване на специализирани телескопи и анализиране на възможни техносписъци в космоса. Откритостта към неконвенционални хипотези е в основата на Filosophy Galileo Project, въпреки че често е критикувана от академичната общност.