Администрацията на Тръмп добави случайно журналист в чат с военните си планове

Администрацията на Доналд Тръмп е в центъра на разрастващ се политически скандал, след като стана ясно, че журналист е бил случайно добавен към групов чат в Signal, в който служители на Националната сигурност са обсъждали детайли от предстоящ военен удар в Йемен.

Джефри Голдбърг, известен разследващ журналист от бостънското издание „Атлантик“, разкри, че е получил достъп до секретна комуникация в приложението „Сигнал“, където са участвали ключови фигури като вицепрезидента Джей Ди Ванс и министъра на отбраната Пийт Хегсет.

По думите на Голдбърг, цялата комуникация се е водела в групов чат в Signal, наречен “Houthi PC small group”, в който са участвали поне 18 души – всички на най-високо равнище в администрацията. Сред тях са били министри, директори на агенции, както и ключови съветници на президента Тръмп. Никой обаче не е забелязал, че в групата присъства и журналист.

„Никога не съм бил канен на заседание на Комитета на принципалите (Principals Committee), още по-малко съм очаквал да бъда част от него чрез комерсиално приложение за съобщения“, пише Голдбърг.

Всичко започва с покана за връзка от акаунт с името „Michael Waltz“ – настоящият съветник по националната сигурност на президента Тръмп. Два дни по-късно Голдбърг е включен в група, в която започва координация на действията срещу хутите в Йемен. Още в първото съобщение се казва: „Създаваме група за координация по темата Хути, особено за следващите 72 часа.“

Следват имена и назначения: „Mike Needham for State“, „Andy Baker for VP“, „Joe Kent for DNI“, „Dan Caldwell for DoD“. Сред останалите членове на групата се появяват и познати инициали – „S M“, вероятно за Стивън Милър, „MAR“ за Марко Рубио и „TG“, предполагаемо Тълси Габард.

На следващия ден дискусията се оживява. Според акаунта „JD Vance“, който действително е бил в Мичиган в този ден, атаката не е наложителна и не е спешна: „Има реален риск, че обществото не разбира това. Най-силната причина да действаме, както каза президентът, е да изпратим послание.“

Още по-любопитно е, че вицепрезидентът изразява колебание дали самият президент осъзнава, че това противоречи на твърдата му реторика към Европа: „Не съм сигурен, че президентът е наясно колко е несъответстващо това спрямо посланията му за Европа точно сега.“

Няколко минути по-късно „Pete Hegseth“ отговаря в стилистика, типична за него: „Никой не знае кои са хутите – затова трябва да се фокусираме върху: 1) Байдън се провали и 2) Иран финансира.“

Хегсет продължава: „Ако трябваше да взема крайното решение, щях да кажа – да действаме. Това не е заради хутите. Виждам го така: 1) Възстановяване на свободата на навигация, което е основен национален интерес; и 2) Възстановяване на възпиращата способност, която Байдън унищожи.“

В отговор на загрижеността на Ванс, Хегсет добавя: „Мразя, когато Европа се възползва на аванта. Патетично е. Но сме единствените, които могат да направят нещо. Въпросът е за времето.“

Скоро в разговора се включва и акаунт с инициали „S M“, който гласи: „Президентът беше ясен: зелена светлина. Но трябва ясно да кажем на Европа и Египет какво очакваме в замяна. И ако Европа не плати, тогава какво?“

Според Голдбърг, това съобщение слага край на съмненията му, че чатът може да е измама или инсценировка. В реално време журналистът става свидетел на взимане на решения, които ще доведат до десетки жертви и реален военен удар в рамките на часове.

На следващия ден – събота – в 11:44 ч., „Pete Hegseth“ публикува съобщение с пълна оперативна информация за предстоящите удари, включително цели, типове оръжия и ред на атаките. „Първите взривове се очакват в 13:45“, се казва в съобщението.

„Седях в колата си на паркинга. Ако това беше реално, до два часа щеше да започне атаката. И в 13:55 започнаха да се появяват съобщения за експлозии в Сана. Тогава разбрах, че всичко е истинско,“ пише Голдбърг.

След ударите, групата започва да си честити успеха. Съобщенията включват патриотични емоджита, молитви и благодарности към екипите на терен: „God bless“, „Amazing job“, „Really great. God bless“, „Great work and effects!“

„Ако това беше чуждестранна служба, а не аз, щеше да бъде класическо изтичане на информация. Макар и неволно, това бе дефиницията на теч – достъп до данни от лице, което няма право да ги притежава“, обобщава Голдбърг.

Очакват се сериозни последствия, включително разследване от Конгреса, критики по линия на Закона за шпионажа и нова вълна от политически скандали. Въпросът вече не е дали е имало теч – а как е възможно най-висшите представители на властта в САЩ да координират военни действия в групов чат, в който журналистът дори не е бил скрит участник, а просто… никой не е забелязал.

В отговор на обвиненията, Доналд Тръмп заяви: „Не знам нищо за това. Не съм голям фен на „The Atlantic“. За мен това е списание, което върви към закриване. То не е кой знае какво издание.“

Скандалът повдига сериозни въпроси относно протоколите за сигурност в Белия дом и потенциалните последици от изтичането на чувствителна информация. Очаква се случаят да продължи да бъде обект на интензивни политически дебати и разследвания.