Ако динозаврите не бяха измрели: Как щяхме да съществуваме едновременно без удар на астероид преди 66 милиона години

Ново изследване показва, че популациите на динозаврите на Земята не са били в упадък, когато астероидът е ударил планетата. Учените смятат, че ако не беше астероидът, динозаврите биха могли днес все още да живеят на Земята.

За това LiveScience.

Преди се смяташе, че разнообразието на динозаврите е започнало да намалява още преди астероидът да прекрати съществуването им преди 66 милиона години. Но нов анализ показва, че погрешното заключение може да се дължи на погрешните данни от откритите вкаменелости.

Именно вкаменелостите показват, че броят и разнообразието на динозаврите са намалявали още преди удара на астероида в края на периода Креда. Тази идея беше доста спорна, тъй като други изследователи твърдяха, че динозаврите са били добре преди удара на астероида.

„В продължение на 30 години се води дебат дали динозаврите са били обречени и изчезнали преди удара на астероида или не“ — казва водещият автор на изследването Крис Дийн, палеонтолог в Университетския колеж в Лондон.

Но нов анализ показва, че малкият брой динозаври може просто да е следствие от лошия вид на вкаменелостите.

Проучването е изследвало записи на около 8000 фосила от Северна Америка, датиращи от кампанския (преди 83,6–72,1 милиона години) и маастрихтския (преди 72,1–66 милиона години) етап, като се е фокусирало върху четири семейства: Ankylosauridae, Ceratopsidae, Hadrosauridae и Tyrannosauridae.

На пръв поглед изглежда, че разнообразието на динозаврите е достигнало своя връх преди около 76 милиона години и след това е започнало да намалява още преди удара на астероида. Упадъкът започва 6 милиона години преди масовото измиране, когато фосилните данни от всичките четири семейства динозаври, от които са взети проби, намаляват.

Но в същото време не са открити признаци на промяна в околната среда или други фактори, които биха могли да причинят изчезването на динозаврите.

Учените смятат, че маастрихтският етап може да е осигурил лоши условия за фосилизация. Фактори като отстъплението на Западния вътрешен морски път и издигането на Скалистите планини може да са нарушили процеса на вкаменяване. Това би могло да създаде впечатлението, че разнообразието и броят на динозаврите започват да намаляват.

„Динозаврите вероятно не са били неминуемо обречени на изчезване в края на мезозоя (преди 252 милиона до 66 милиона години). Ако не беше този астероид, те може би все още щяха да споделят тази планета с бозайници, гущери и техните оцелели потомци: птиците“ — казва съавторът на изследването Алфио Алесандро Киаренца, палеонтолог в Университетския колеж в Лондон.

Динозаврите и хората

Но тогава възниква въпросът: биха ли могли хората да живеят с динозаври? Въз основа на съвременните ни взаимоотношения с едрите хищници като лъвове, вълци и мечки, е ясно, че хората и хищниците рядко се разбират. И в повечето случаи хората печелят и животните измират, казва Виктория Арбър, експерт по бронирани динозаври в Кралския музей на Онтарио.

Тя посочва, че дори големите тревопасни животни трудно съжителстват с хората на една и съща планета, защото нашият вид използва твърде много пространство, за да отглежда храна и да строи домовете си.

„Не искаме големи животни да нахлуват в тези пространства. Не мога да си представя, че хората биха могли да съжителстват с такива колосални хищници като тиранозаврите. Дори не бихме могли да живеем с вълци в по-голямата част от Северна Америка като ги изтребихме доста успешно, а как бихме живели с хищници, 70 пъти по-големи от вълците“ — казва експертът.

Освен това, динозаврите са живели в екосистеми, които нямат съвременни аналози. Трева и ливади все още не са се появили през периода Креда, нито пък са се появили едри бозайници.

„Динозаврите биха били извънземни в нашия свят. Те са еволюирали преди десетки или стотици милиони години, когато Земята е била напълно различна. Континентите са били на различни места, атмосферата е била различна, растенията са били различни. Вероятно изобщо не биха могли да оцелеят“ — заключава ученият.