Американските власти сериозно обмислят принудителното разделяне на Google

Неотдавна американски съд постанови историческо решение, според което Google е виновна в незаконно монополизиране на пазара на търсачки за смартфони, а сега Министерството на правосъдието на САЩ обмисля, наред с други възможности да поиска компанията да бъде разделена, съобщава Bloomberg, позовавайки се на свои източници.

Вашингтон може да поиска тази драстична мярка за първи път след неуспешния опит за разделяне на Microsoft преди две десетилетия.

По-малко строгите варианти включват принуждаване на Google да споделя повече данни с конкурентите и предотвратяване на придобиването на несправедливо предимство на компанията в областта на продуктите с изкуствен интелект. Правителството вероятно ще поиска и забрана за сключване на ексклузивни договори, които са в основата на съдебния иск срещу Google.

Ако Министерството на правосъдието все пак реши да поиска разделяне на компанията, най-вероятните кандидати за принудителна продажба са операционната система Android и браузърът Chrome. Принудителна продажба на Google Ads – платформата за реклама също е възможна.

На 5 август съдия Амит Мехта постанови, че Google незаконно е монополизирала пазарите на онлайн търсене и текстова реклама. Дружеството заяви, че ще обжалва, но съдията нареди на страните да се подготвят за втората фаза на делото, в която правителството ще започне да представя предложения за възстановяване на конкуренцията на пазара, включително въпросното предложение за разделяне. Планът на правителството ще трябва да получи одобрението на съдия Мехта.

Ако принудителното разделяне на Google бъде одобрено, мярката ще бъде най-мащабната след разделянето на телекомуникационния оператор AT&T през осемдесетте години на миналия век.

Служители на Министерството на правосъдието се консултираха с компании, засегнати от действията на Google и в дискусии в рамките на агенцията изразиха загриженост, че доминиращата позиция на компанията в областта на търсенето ѝ дава предимство при разработването на технологии с изкуствен интелект. Като средство за защита правителството може да се опита да забрани на Google да принуждава определени продукти с изкуствен интелект да налагат съдържанието на уебсайтове да се появява в резултатите от търсенето.

Друга възможност е Google да се откаже от операционната система Android, която се използва на 2,5 млрд. устройства по света.

По-специално Google изисква от производителите на джаджи да подпишат споразумения и да се ангажират с предварителното инсталиране и осигуряване на достъп до приложенията на компанията, включително Gmail и Google Play Store. Приложението за търсене на Google и браузърът Chrome също трябва да бъдат предварително инсталирани – те трябва да бъдат инсталирани по такъв начин, че да не могат да бъдат деинсталирани, което на практика елиминира конкуренцията на други търсачки.

През декември миналата година калифорнийско съдийско жури постанови, че Google е монополизирала разпространението на мобилни приложения за Android. Съдията по делото все още не се е произнесъл какви действия трябва да бъдат предприети, но Федералната търговска комисия (FTC), която отговаря за прилагането на антитръстовите закони в САЩ заяви, че на Google не трябва да се позволява да „извлича ползи от незаконна монополизация“.

Компанията плати на партньорите си 26 млрд. долара, за да инсталира услугата си като търсачка по подразбиране в устройствата и уеб браузърите – 20 млрд. долара от които отидоха при Apple.

Съдия Мехта също така постанови, че Google е монополизирала рекламата, която се появява в горната част на страницата на търсачката. Тя се продава чрез платформата Google Ads (до 2018 г. – AdWords) и позволява персонализирано показване на заявки, свързани с бизнеса на рекламодателя. Рекламата в търсачката представлява около две трети от общите приходи на компанията (над 100 млрд. долара през 2020 г.). Ако Министерството на правосъдието не нареди на компанията да продаде Google Ads, то може да изиска съвместимост, така че услугата да работи безпроблемно с други търсачки.

Друг вариант е продажбата или лицензирането на данни на конкуренти, като DuckDuckGo или Microsoft Bing.

Според съдията търсачката получава 16 пъти повече данни от най-близкия си конкурент, което пречи на конкурентите да работят по-ефективно и да подобряват резултатите от търсенето. Разпоредбите, свързани със статута на цифров „пазач на портали“, които наскоро влязоха в сила в Европа изискват от Google да споделя някои от своите данни с търсачки на трети страни. Компанията заяви, че пълномащабното споделяне на данни застрашава неприкосновеността на личния живот на потребителите, затова информацията ще бъде споделяна само за заявки за търсене, които отговарят на определени прагове.

От години администраторите на сайтове предоставят на уеб скенерите достъп до съдържанието, за да се появи в резултатите от търсенето, но наскоро компанията започна да ги използва и за обучение на своя изкуствен интелект. След оплаквания от страна на компаниите, миналата есен Google пусна инструмент, който позволява на сайтовете да блокират достъпа до системите за обучение на ИИ, но през май стана ясно, че тази забрана не се отнася за всичко. Резюмета от ИИ се появиха в търсенето, спестявайки на хората необходимостта да щракат върху връзки.

Администраторите на сайтовете не могат да откажат техните ресурси да се появяват в резюметата с изкуствен интелект, тъй като според разбирането на Google това е „функция“ на търсенето, а не отделен продукт.

Следователно е възможно да се блокира достъпът до материали само за цялата търсачка. Сега тези резюмета се появяват само за някои заявки – компанията трябваше да ограничи разгръщането на функцията, след като се появиха препоръки хората да ядат камъни или да слагат лепило върху пицата си.