Американски учени представиха нова теория за произхода на живота, която може да промени подхода към търсенето на извънземни

Екип от учени от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) и Института SETI предложиха нова физическа теория за живота, която те наричат ​​„материя със смисъл“. Изследователите, водени от Стюарт Бартлет, обясняват, че живите системи трябва да се разглеждат не просто като биологични организми, а като физически процеси, които използват енергия и информация, за да поддържат собствената си жизнеспособност. Този подход би могъл да се превърне в основа за търсенето на извънземен живот, дори и той да е напълно различен от земните форми.

В статия, публикувана в списание PRX Life, авторите описват четири основни принципа, които формират така наречената Lyfe Framework: разсейване на енергия, автокатализа (самовъпроизвеждане), хомеостаза (стабилност на вътрешното състояние) и учене (способността за обработка на информацията). Те казват, че ключовата особеност на живота не е химичният състав, а използването на семантична информация — т.е. информация, която има практическо значение за оцеляването на системата.

Учените въвеждат концепцията „информационен преход“ – моментът, в който материята за първи път започва да реагира на околната среда, използвайки данни, за да увеличи стабилността си. Това измества фокуса на изследването на произхода на живота от въпроса „кога се е появила ДНК?“ към въпроса „кога материята се е научила да оцелява с информация“. Като пример за евентуален експеримент те предлагат да се провери дали минералните структури, известни като „химически градини“, са способни да се адаптират към сложните информационни сигнали.

Авторите също така определиха физическата граница за минималния размер на жива клетка — около 0,4 микрометра. По-малките обекти осцилират твърде много поради Брауновото движение, за да измерят точно средата си. Това означава, че дори на други планети, като Титан, най-малките възможни клетки биха имали подобни размери.

В рамките на астробиологията, новата теория предлага информационен критерий за търсене на живот: вместо пасивно да приемат сигнали, учените могат активно да изпращат структурирани импулси и да анализират дали в отговор информационната сложност на средата се променя. Този подход би могъл да помогне за разграничаване на живите системи от сложните физически процеси и да намери приложения не само в космоса, но и в медицината, изкуствения интелект и синтетичната биология.