Астрономите предлагат нов начин за определяне на възрастта на звездите

Отговорът на въпроса за възрастта на една звезда като цяло не е лесен. Знаем възрастта на Слънцето, защото живеем на една от планетите, които обикалят около него, и сме наясно на колко години е нашата планета. Без тази информация нещата стават малко по-неясни. Но благодарение на ново проучване това може да се промени.

Знаем няколко общи правила за определяне на възрастта на една звезда. Така например, като цяло, колкото по-висока е металната плътност на една звезда, толкова по-млада е тя. Звездите от главната последователност като Слънцето стават все по-горещи с възрастта си, така че ако две звезди имат еднаква маса и състав, по-горещата вероятно е по-стара. Но тези общи правила не са достатъчни за точно определяне на тяхната възраст. За тази цел обикновено се обръщаме към звездните купове.

Звездните купове, както отворените, така и кълбовидните, обикновено се образуват в един и същ молекулярен облак и по едно и също време. Когато наблюдаваме звездите в един клъстер, знаем, че всички те са на приблизително еднаква възраст. Астрономите могат да използват този факт, за да определят възрастта на звездните купове. Поотделно те ще се различават помежду си по параметри като металичност и температура, но статистически определянето на средната възраст е добър показател за възрастта на даден куп.

Въпреки това е наблюдавано, че звездите в по-старите звездни купове се въртят по-бавно от тези в по-младите купове. Това предполага, че скоростта на въртене на звездата се забавя с нейната възраст. Това е един чудесен начин за определяне на звездната възраст, тъй като много звезди имат петна, които лесно можем да използваме за измерване на скоростта на въртене. Има само два проблема. Първият е, че в рамките на един клъстер звездите може да са гравитационно свързани и това взаимодействие да е причина за забавеното въртене. Ако случаят е такъв, тогава отделните звезди няма да забавят въртенето по същия начин. Вторият проблем е, че металичността на звездата влияе върху нейната плътност и температура, така че металичността може да има значителен ефект върху промяната в скоростта на въртене.

Въпреки това тази техника се оказа толкова полезна, че научният екип реши да я проучи допълнително. Те са разгледали 300 двойни звезди, такива, че във всяка от тези двойки звездите са на голямо разстояние една от друга. Разстоянията между тях се оказват достатъчно големи, за да може въртенето им да не зависи едно от друго. И тъй като двойните звезди са се образували по едно и също време, екипът може да бъде сигурен, че двойките двойни звезди са на една и съща възраст.

След това екипът е приложил метода на клъстерите, който използва температурата и скоростта на въртене, за да определи възрастта на всяка звезда в двойката. Установено бе, че възрастта на двойките двойни звезди съвпада и при този метод. Екипът също така установи, че този метод работи независимо от металичността на звездите. Така че, въпреки че металичността може да има малък ефект върху звездните възрасти, ротационният подход все още работи.

Въз основа на тази работа астрономите могат уверено да използват ротацията като мярка за възрастта, независимо дали звездата е единична, двойна или част от клъстер.