Астрономи доказаха, че отломки от Луната се превръщат в нови спътници на Земята.

Учените са установили, че някои от малките тела, които временно се превръщат в спътници на Земята, може да не са просто астероиди, а фрагменти от самата Луна. Ново проучване показва, че ударите на астероиди върху повърхността на Луната изхвърлят скални фрагменти в космоса и в крайна сметка могат да влязат в гравитационното поле на Земята, където временно обикалят около нашата планета.

Такива обекти се наричат ​​временни спътници или квазисателити. Първите правят поне една обиколка около Земята, намирайки се в нейната сфера на Гил —- зоната, където гравитационното привличане на планетата преобладава над това на Слънцето. Според изследователите, такива тела включват добре познатите астероиди 2006 RH120, 2020 CD3, 2022 NX1 и 2024 PT5 —- всички от които в даден момент са се превърнали във временни спътници на Земята.

Особен интерес представлява астероидът Камоалев с диаметър около 50 метра, който дълго време остава квазиспътник на Земята и според прогнозите ще остане такъв още милион години. Анализът на спектъра на светлината, отразена от този обект, показва силно сходство с лунните базалти —- което показва вероятен лунен произход.

Моделирането показва, че до 20% от телата, попадащи в сферата на Гил на Земята, може да са фрагменти от Луната. Това поставя под въпрос предишните предположения, че подобни обекти идват предимно от главния астероиден пояс. По този начин, дори сега Луната продължава да „създава“ по-малки копия на себе си, въртейки се за ограничено време около Земята.

Ако хипотезата се потвърди, временните спътници ще се превърнат в нов източник на данни за изучаване на геологията на Луната, позволявайки да се изучават проби от нейната повърхност, без да са необходими мисии за връщане на лунния почвен слой на Земята.