Астрономи наблюдават за първи път струя от черна дупка с дължина 3000 светлинни години

С помощта на телескопа Event Horizon (EHT) астрономите са проследили космическа „горелка“ (jet) с дължина 3000 светлинни години обратно до нейния източник – свръхмасивната черна дупка M87*. Наблюдението може да помогне на изследователите да разберат по-добре причината за тези мощни струи от заредени частици, които се движат със скорости, близки до скоростта на светлината.

M87* се намира в сърцето на галактиката Месие 87 (M87), разположена на около 55 милиона светлинни години от Слънчевата система. Историческото изображение на тази свръхмасивна черна дупка, която има маса, еквивалентна на тази на 6,5 милиарда слънца, е заснето от EHT през 2017 г. и е публикувано през април 2019 г.

4 милиона слънчеви маси

Тази свръхмасивна черна дупка не само е по-масивна от тази в сърцето на Млечния път (Sgr A*, която има маса около 4 милиона слънчеви маси), но M87 е и активна черна дупка. Това означава, че тя поглъща заобикалящия я газ и прах, както и изстрелва мощни струи от полюсите си. Точният източник на тези струи и механизъмът, който ги захранва, обаче все още са загадка.

За да разберат по-добре струята на тази свръхмасивна черна дупка, астрономите се обърнаха към наблюденията на EHT на галактиката M87. Те са направени през 2021 г. с помощта на техника, наречена Very Long Baseline Interferometry (VLBI). Тази техника може да разкрие структури около свръхмасивни черни дупки в малки мащаби. Пример за такава структура е светещият златен пръстен от свръхгорещо вещество, който преобладава в изображението на M87 от 2019 г. С помощта на тези нови наблюдения екипът най-накрая успя да свърже светещия пръстен от вещество около M87* с основата на струята, изригваща от тази свръхмасивна черна дупка.

Свързване на теоретичните идеи с директни наблюдения

„Това проучване представлява ранна стъпка към свързването на теоретичните идеи за изстрелването на струи с директните наблюдения“, каза в изявление ръководителят на екипа Саураб от Института за радиоастрономия „Макс Планк“. „Идентифицирането на източника на струята и това как тя се свързва със сянката на черната дупка добавя ключово парче към пъзела.“

Чрез моделиране на свръхмасивната черна дупка, Саураб откри, че радиоизлъчванията, които липсваха в наблюденията от EHT на M87, проведени между 2017 и 2019 г., но присъстваха в наблюденията от 2021 г., вероятно произхождат от компактен регион, разположен на по-малко от една десета от светлинна година от черната дупка. Този регион е свързан с основата на струята M87 и съответства на южния ръкав на друга струя, наблюдавана в радиовълновия спектър.

Екипът се стреми да направи още наблюдения на M87*, за да разбере по-добре структурата на нейната струя и да изобрази фините ѝ детайли. Това би могло да доведе до по-добро разбиране на това как свръхмасивните черни дупки въздействат върху средата около тях.

Резултатите от изследването бяха публикувани на 28 януари 2026 г. в списанието Astronomy & Astrophysics.