„Междузвездни войни“, „Дюн“, „Фондацията“ – научната фантастика е пълна с примери за цивилизации от галактически мащаб, устроени по много различен начин, но задължително много обширни. Дали подобно предположение е правдоподобно от гледна точка на законите на физиката и динамиката на социалните връзки, дори нечовешките? Според американския астрофизик Адам Франк по-скоро не. Първо, заради огромните разстояния, които разделят тези общности. Второ, заради продължителността на живота.
Проблемът за галактическите цивилизации се основава на два параметъра. Първият е времето, което е необходимо за пътуване от звезда до звезда. Този параметър ни принуждава да вземем предвид друго число – скоростта на светлината, фундаменталната природна константа. Още от времето на Айнщайн е известно, че нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината. Въпреки че 300 000 километра в секунда е доста голяма скорост, разстоянията между звездите са толкова големи, че дори при тази скорост ще са необходими стотици или хиляди години, за да се прелети от един район на галактиката до друг.
Вторият параметър, който трябва да се вземе предвид, е продължителността на живота на жителите на такава цивилизация. Това е времевият мащаб, в който се развиват политиката и културата. Цивилизациите могат да имат по-дълги процеси, но основните двигатели на обществото са индивидите.
Така законите на физиката ограничават времето на полета, а законите на биологията – продължителността на живота. На Земята няма гръбначни животни, които да живеят по-дълго от няколко столетия (най-дълго живее гренландската полярна акула – до 500 години). Това означава, че дори за технологично напредналите полярни акули междузвездното пътуване би било твърде дълго. Което означава, че търговските и културните връзки биха били невъзможни.
Да предположим, че сте галактически търговец и искате да продадете стоките си в система, отдалечена на 500 светлинни години. Изпращате търговско предложение и чакате около 1000 години за отговор. Повтаряте това още няколко пъти, за да обсъдите всички подробности, и едва тогава тръгвате. Целият процес ще отнеме няколко хиляди години, което означава, че ще се окаже невъзможен. Същото важи и за обмена на всякаква друга информация.
Всичко това прави безсмислен контакта между отдалечените региони на една галактическа цивилизация, освен ако, разбира се, нейните жители не живеят безкрайно дълго. Функционални общности могат да възникнат само в клъстери от близки звезди. А дори и те ще трябва да се справят с проблема на забавянето на времето.
Франк не твърди, че цивилизации от галактически мащаб са напълно изключени. Те биха могли да намерят начин да преодолеят Какво ще се случи, ако се движим със скоростта на светлината? Или пък интелигентният живот ще се окаже небиологичен и безкрайно дълъг. Възможностите са налице, но не бива да забравяме за фактическите биологични и физически ограничения.
„И така, съществуват ли галактически цивилизации? – обобщава астрофизикът в публикацията Big Think. – Точно сега бих отговорил, че не съществуват, макар че все още се надявам да ги има.“
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
