Безсънието може да е ранен признак на болестта на Алцхаймер: нови открития на учените

Нарушенията на съня често се появяват много преди очевидните симптоми на болестта на Алцхаймер, а ново проучване хвърля светлина върху възможната причина за това. Учени от Университета на Кентъки в САЩ са установили, че токсичните струпвания на протеина тау в мозъка могат да „крадат“ енергийни ресурси от невроните, принуждавайки ги да бъдат постоянно активни и затруднявайки заспиването.

Известно е, че тау протеина уврежда мозъчните клетки и нарушава комуникацията между тях, което води до проблеми с паметта и когнитивните функции. Ново проучване показва, че когато тау протеинът се натрупва необичайно, мозъкът променя начина, по който използва захарта за енергия: вместо да произвежда енергия нормално, той произвежда излишък от глутамат — невротрансмитер, който стимулира невроните и подпомага ученето и паметта.

„Това е като капризно дете, което не иска да се успокои и да заспи“ —- обяснява ръководителят на изследването Шанън Маколи. „Мозъкът „краде“ всички глюкозни ресурси, като непрекъснато произвежда глутамат, поддържайки системата в състояние на постоянна активност и предотвратявайки дълбоките, възстановителни фази на съня, необходими за възстановяване и формиране на паметта.“

Изследователите наблюдавали този ефект в началото на натрупването на тау, преди да се образуват големи сплетения, което може да обясни защо проблемите със съня с години често предшестват диагнозата Алцхаймер. Откритието също така подкрепя идеята, че нарушенията в енергийните пътища на мозъка и неправилните реакции към нивата на кръвната захар могат да ускорят прогресията на заболяването.

Цикличният процес, при който нарушаването на съня влошава протичането на заболяването, а самото заболяване допълнително нарушава съня, може да бъде прекъснат. Учените предполагат, че съществуващите лекарства, които променят мозъчния метаболизъм – като тези, използвани за лечение на епилепсия или диабет тип 2 – биха могли да намалят прекомерната невронна активност и да подобрят съня на пациентите, което от своя страна би забавило прогресията на заболяването.

„Най-вълнуващото е, че някои от ефектите могат да бъдат обратими“ —- добавя Маколи. „Това означава, че не е нужно да регенерирате неврони или напълно да премахвате плаки и сплетения в мозъка, за да нормализирате съня.“

Проучването също така подчертава сложността на причините и последиците от болестта на Алцхаймер. Вероятно ефективните лечения ще трябва да са насочени към множество процеси в мозъка и евентуално към други органи едновременно, тъй като заболяването вече е свързано с възпаление, например в червата.

Докато не се разработят напълно ефективни лечения, е важно да се съсредоточим върху факторите, които хората могат да контролират, като например съня. Както посочва физиологът Райли Ърман, „свързването на фундаменталните научни открития с реалните последици за общественото здраве е особено важно“.