Белите следи в небето не са просто конденз от самолети, а повод за паника, според властите в Луизиана

Миналата седмица в щата Луизиана законодателите гласуваха в подкрепа на законопроект, който официално изисква от щатските власти да реагират на кемтрейлс.

Става дума за белите следи, които се простират зад самолетите в небето, и за които привържениците на конспиративните теории от десетилетия насам вярват, че не са обикновени кондензационни следи, а част от мащабна програма за разпръскване на химикали върху цивилните граждани. Документът разпорежда на Департамента за опазване на околната среда да регистрира оплаквания от „химически следи“ и да предава информацията на Националната въздушна гвардия на щата.

От правна гледна точка наредбата няма почти никакви последствия – тя не предвижда никакви санкции, наказания или конкретни действия. Самият факт на съществуването ѝ обаче говори много.

Законопроектът не е просто отстъпка пред избирателите, които вярват в конспирации. Той символизира колко дълбоко са пуснали корени антинаучните идеи в американската политика – особено в среда, оформена от вълна на недоверие към държавата, на фона на популярността на Доналд Тръмп и свързаните с него движения.

Според отдавна поддържан мит, правителството на САЩ или някаква анонимна сила използва търговски полети, за да разпръсква химикали. Целта е по избор на теоретиците: някои говорят за стерилизация на населението, други – за контрол над съзнанието, трети обвиняват фармацевтичните гиганти за масовото отравяне, а четвърти смятат, че става дума за манипулиране на времето с тайни икономически цели.

Въпреки пълната липса на научни доказателства, идеята остава упорита. Проучване от 2016 година установява, че около 10% от американците са напълно убедени в съществуването на кемтрейлс, а други 20-30% смятат, че „може би има нещо съмнително в това“. През последните години процентът само нараства, ако се съди по политическите дебати.

Новият закон в Луизиана не е първият по рода си. Подобни инициативи вече са въведени в осем други щата, включително Флорида и Тенеси. Там, под прикритието на борбата с „геоинженерството“ или „модифицирането на времето“ също се правят опити за законодателно въвеждане на правила, основани на научна недостоверност.

Противниците на тези законопроекти се опасяват, че ако практиката се разпространи, тя може да бъде използвана за оказване на натиск върху авиокомпаниите, промяна на маршрутите на полетите, оспорване на разположението на летищата и завеждане на съдебни дела срещу превозвачите – всичко това на фона на неоснователни тревоги.

В същото време официалните американски агенции отдавна са дали ясни обяснения. Агенцията за опазване на околната среда (АООС) твърди, че белите следи зад самолетите са кондензация на водни пари от изгорелите газове в горните слоеве на атмосферата и не влияят на климата. Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) многократно е подчертавала, че не провежда и не планира никакви експерименти за управление на времето.

Конспиративните теории обаче се хранят не с факти, а с емоции и спомени. Така привържениците на теориите посочват минали действия на властите, които наистина са оставили следа в историята.

В рамките на програмата Stormfury от 1962 до 1983 година учените се опитват да отслабят ураганите, като разпръскват сребърен йодид в така наречения „пояс на максималните ветрове“. В западните щати на САЩ пък все още се използва технология за засяване на облаци, която може да предизвика валежи в сухи райони.

Освен това споменът за агресивната химическа политика на САЩ по време на Виетнамската война все още е жив. Армията на САЩ разпръсква 19 милиона литра хербициди, включително злополучния „агент Ориндж“, който по-късно е признат за причина за рак и вродени дефекти при децата на ветераните. Този исторически епизод се превърна в своеобразна „отправна точка“ за цялата съвременна реторика относно химическата намеса от въздуха.

Днес тези тревоги се поддържат не само от маргинализирани хора в интернет, но и от влиятелни политици. Например, американският министър на здравеопазването Робърт Кенеди-младши написа в социалната мрежа X през август: „Ние ще сложим край на това престъпление“. Дори и Доналд Тръмп не остана настрана, разпространявайки митове за уж починалия Джо Байдън и неговия „робоклонинг“.

Интересно е, че някои от корените на съвременните теории на конспирациите датират от средата на 20-ти век. Книгата „Призраците от Желязната планина“ на журналиста Фил Тинлайн проследява как сатиричният памфлет „Доклад от Желязната планина“ от 1967 година, първоначално замислен като антивоенна пародия е взет на сериозно от десните радикали и се превръща в ядро на разказа за „дълбоката държава“, вечната война и елитите, които манипулират обществото. Тази иронична игра с възприятията с времето мутира в цяла система от вярвания – от QAnon до милитаризирани групи.

Хората не са забравили, че някога самолетите наистина са разпръсквали опасни вещества, и сега, десетилетия по-късно, в обществото остава трайно недоверие – особено към всичко, свързано с въздуха, небето и правителството.

В контекста на цифровата среда и алгоритмите на социалните медии теорията за кемтрейлс се е превърнала в част от така наречената „стена на лудостта“ – екосистема, в която взаимно се подхранват идеите за вредата от ваксинациите, дълбоката държава, контрола на времето и световните конспирации. Кондензът на водни пари изведнъж се превръща в повод да се говори за вируси, контрол над съзнанието и биологични оръжия. И колкото по-абсурдна е идеята, толкова по-лесно е тя да намери отзвук в система, в която невинаги може да се различи измислицата от истината.