Българските деца – на трето място по зависимост към социалните мрежи в Европа

Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. Това показват данните на регионалния офис на Световната здравна организация (СЗО) за Европа.

България се нарежда на тревожното трето място по пристрастяване в Европа.

Ако през 2018 година 7% от българските деца са показвали пристрастяване към социалните мрежи, то през 2022 година делът им се увеличава на 11%. През тази година процентът на пристрастени деца към социалните мрежи е 17 на 100, с което се нареждаме на трето място след Румъния (22%) и Малта (17%). Най-ниско е нивото в Нидерландия – 5%.

Освен това 12% от младите хора са били изложени на риск от „проблемен гейминг“, което СЗО определя като наличие на 5 или повече симптома на пристрастяване към игрите.

Според доклада на СЗО, децата, които са пристрастени към употребата на социални мрежи имат проблеми с контролирането на импулсите си в тези платформи и се чувстват зле, когато не могат да бъдат онлайн. Изследователите твърдят, че резултатите предизвикват безпокойство относно начина, по който технологиите оформят живота на младите хора.

„Ясно е, че социалните мрежи могат да имат както положителни, така и отрицателни последици за здравето и благосъстоянието на подрастващите.“

заяви в изявление д-р Ханс Клуге, директор на СЗО за Европа

Той призова действия, които да помогнат на подрастващите да се откажат от потенциално вредното използване на социалните мрежи, което доказано води до депресия, тормоз, тревожност и лоши резултати в училище.

Момчетата са изложени на по-висок риск заради гейминга

Геймингът е друг основен проблем на младите хора. В проучването 68% от младите хора са класифицирани като непроблемни геймъри, но други 12% се считат за изложени на риск.

В Малта, Англия, Кипър, Естония и Сърбия процентът на младите хора, изложени на риск от проблемен гейминг е най-висок, като момчетата като цяло са изложени на по-висок риск от момичетата.

„Разликите между половете в моделите на игра са поразителни.“

казва в изявление д-р Клаудия Марино, изследовател от Университета в Падова, Италия, и един от авторите на проучването

Проблемите тук не са свързани само с количеството време, прекарано на конзолата. Симптомите на пристрастяването към игрите включват усещане за липса на контрол върху нивото на използване на видеоигри и когато игрите започнат да пречат на взаимоотношенията или училището.

От Националния център за безопасен интернет смятат, че саморегулацията от страна на децата е бавен и дълъг процес.

„Това е бавен процес, не става с един, два разговора. Понякога всеки ден е битка, но тази битка си струва, защото по този начин, когато ние, като възрастни родители балансираме времето на детето пред устройствата, те изграждат една саморегулация и когато са на 13-14 години, няма нужда толкова да следим – те сами се контролират.“

посочи Антоанета Василева, координатор на Националния център за безопасен интернет

„Страничните ефекти при прекомерна употреба на социалните мрежи при подрастващите, често са свързани с възможност за развиване на депресивни и тревожни състояния. Обикновено има и доста големи проблеми със съня, което води до превъзбуда, но и до по-малко часове сън и това се отразява на тревожността.“

обясни в ефира на Nova Дея Шопова, клиничен психолог