Ватиканът настоява за въвеждането на глобални закони за изкуствения интелект

Папата изисква технологиите да бъдат подчинени на хората, а не обратното.

Във Ватикана се проведе рядък по мащаб и символика семинар, съчетаващ религия, наука и технологии. Събитието, озаглавено „Digital Rerum Novarum: Artificial Intelligence for Peace, Social Justice, and Integral Human Development“ , бе организирано от Папската академия за социални науки в сътрудничество с университета „Нотр Дам“ и бе посветено на моралните и социалните последици от развитието на изкуствения интелект.

В обръщението си към участниците новият папа Лъв XIV подчерта, че изкуственият интелект има огромен потенциал, но също така повдига дълбоки въпроси пред човечеството за бъдещето на едно справедливо и истински човешко общество. Той припомни думите на своя предшественик, че изкуственият интелект е „преди всичко инструмент“, колкото и впечатляващ да е продуктът на човешкия гений.

Срещата се проведе на 16-17 октомври в резиденцията Casina Pio IV и събра 50 експерти от цял свят – от икономисти и философи до инженери и социолози. Основната цел на форума беше да се разработят общи принципи за отговорни и ориентирани към човека приложения на изкуствения интелект, способни да служат на мира, екологията и социалното равенство.

Участниците подчертаха необходимостта от спиране на технологичната надпревара във въоръжаването в областта на изкуствения интелект, като припомниха призива на папа Лъв XIV за „смелостта на разоръжаването“. Те призоваха за единно международно регулаторно поле, което да свързва разнородни регулаторни инициативи, да включва механизми за контрол и да разчита на институции, подходящи за ерата на цифровизацията.

По време на конференцията беше представена Латиноамериканската мрежа за изкуствен интелект за устойчиво развитие. Тази структура ще насърчава проекти, насочени към борба с бедността, защита на уязвимите общности и разработване на устойчиви производствени модели. Приоритет ще бъде прилагането на технологиите на изкуствения интелект в полза на хората и околната среда, а не в полза на корпоративни интереси.

Участниците обърнаха специално внимание на намаляването на консумацията на енергия в центровете за данни и разработването на AI инфраструктура в съответствие с новите индустриални стандарти. Предложенията включваха създаването на регионални сътрудничества, особено в развиващите се страни, за да се осигури равен достъп до изчислителни ресурси, електричество и комуникационни мрежи.

Бъдещето на труда беше разгледано през призмата на социалната справедливост. Изследователи и представители на бизнеса предложиха концепциите за всеобщ базов доход (явно нещо по-различно от безусловния базов доход), универсален капитал и нови механизми за разпределение на печалбата, за да се гарантира, че ползите от технологичния напредък няма да се концентрират в ръцете на няколко играчи. Беше подчертано, че технологичното развитие трябва да се разглежда като глобално обществено благо, а не като източник на неравенство.

Сред ключовите теми, които бяха обсъдени, бяха защитата на личните данни, зачитането на културното многообразие, развитието на компетентности за пазара на труда на бъдещето, както и киберсигурността и управлението на технологичния риск. Участниците се обявиха против монополизацията в областта на изкуствения интелект, като настояха за прозрачност и институционални иновации за създаване на стимули за справедливо и ефективно внедряване на технологиите.

Голяма част от дискусиите бяха посветени на защитата на правата на човека в цифровата ера. Обмисляше се въвеждането на „невроправа“ – правни гаранции, защитаващи индивида от възможните заплахи, свързани с прякото въздействие на технологиите върху съзнанието. В тази връзка участниците подчертаха, че индивидът трябва да запази крайното си право да взема решения относно използването и управлението на системите с изкуствен интелект.

Важен резултат от форума беше създаването на Латиноамериканската мрежа на знанието за изкуствения интелект за устойчиво развитие. Тя включва университети и изследователски центрове от САЩ, Европа и Южна Америка. Новата мрежа ще работи под егидата на Папската академия за социални науки, като ще провежда редовни срещи, ще обменя опит и ще оценява резултатите от изпълнението на проектите. Нейните членове вярват, че „най-модерните машини трябва да служат на хората, а не обратното“.