Видеата от Петрохан под съмнение: кой и защо е „пипал“ файловете?

Трагедията в хижа „Петрохан“ и до връх Околчица, при която загинаха няколко души и която разтърси цялото общество, вече не е само тежка криминална история. Около разпространените записи от камери се оформи отделна – и изцяло техническа – линия на съмнения, която поставя сериозни въпроси за начина, по който са били обработвани цифровите файлове.

Според коментари на IT специалисти, излъчени в ефира на bTV, при един от видеоклиповете метаданните на файла са нулирани – липсват стандартни полета като дата и час на създаване, както и информация за обработката на видеото. Именно тези данни по принцип са първото, което се анализира при дигитална експертиза, когато трябва да се установи дали даден файл е оригинален, кога е създаден и дали е преминавал през редакция.

Техническият детайл, който прави случая по-сложен, е, че по думите на експертите няколко от показаните видеа изглеждат заснети от една и съща камера – съдейки по ъгъла и разположението ѝ. В същото време само при един от файловете липсват каквито и да било данни за дата и час, докато при останалите подобна информация присъства. Именно тази неравномерност поражда съмнения дали конкретният файл не е бил обработван по различен начин от останалите.

От Министерство на вътрешните работи обясниха, че при втория клип е бил добавен текст под формата на субтитри, за да бъде по-ясен записаният звук. По тази причина видеото е било презаписано, което според институцията е довело до промяна в метаданните.

Тук обаче се появява ключовият технически въпрос, върху който акцентират специалистите. При стандартна видеообработка – включително добавяне на субтитри – обикновено се създава нов файл с нова дата на създаване, но това не води до „нулиране“ на всички основни полета в метаданните. С други думи, може да се промени времевият печат, но липсата на каквато и да е стойност за дата и час е нетипична и изисква допълнителна експертиза на оригиналните файлове и носители.

За IT и киберсигурност общността случаят е показателен с още нещо важно – публичното показване на видеа, които вече са минали през редакция, силно затруднява независимия цифров анализ. В практиката на дигиталната криминалистика най-надеждният подход е работа директно с първичните файлове от самата система за видеонаблюдение и с пълния лог на устройството – включително информация за експорт, копиране и последващи модификации.

На този фон разминаванията в публичната информация за броя на автомобилите, засечени от камерите, остават вторичен, макар и важен детайл. В технологичен план обаче фокусът вече е друг – дали видеоматериалите, които обществото вижда, могат да бъдат използвани като надежден цифров източник и в каква степен върху тях е прилагана последваща обработка.

Ужасният случай край Петрохан остава преди всичко човешка трагедия. Но паралелно с разследването за случилото се, този казус показва и колко критична е ролята на правилното боравене с дигитални доказателства – особено когато няколко секунди видео и техните метаданни могат да променят изцяло посоката на обществените интерпретации.