ВМС на САЩ започнаха строителството на новата си модерна, високотехнологична шпионска подводница

Съобщава се, че Военноморските сили на САЩ са поръчали построяването на нова, високотехнологична шпионска подводница, която може да се прикрива и да извършва своите операции безопасно от дълбините на морското дъно. Понастоящем новата подводница няма име, но се твърди, че ще се основава на съществуващия клас атакуващи подводници „Вирджиния“. Макар че задачите ѝ са строго секретни, тя може да се използва за мисии като извличане на части за изпитания на ракети и снаряди, хакване на подводна комуникационна инфраструктура и други подводни секретни мисии.

Naval News съобщава, че новата подводница би могла да се използва и като своеобразен кораб-майка за подводни превозни средства без екипаж, дистанционно управлявани микроподводници, известни като дистанционно управляеми превозни средства (ROV) и хора водолази.

Управлението на шпионски подводници има дълга история във военноморските сили на САЩ. Подводницата USS Halibut, построена за изстрелване на крилати ракети, е модифицирана от службата през 1965 година за пускане и извличане на водолази и ROV. USS Jimmy Carter е единствената подводница със специално предназначение, която в момента се използва от ВМС на САЩ. Тя е последната от атакуващите подводници от клас Seawolf, построена е в началото на 2000 година и е значително по-дълга от другите подводници благодарение на вградената 100-метрова платформа за многоцелеви операции (MMP).

MMP осигурява допълнителни помещения, работно пространство и хангари („аквариуми“) за безпилотни подводни апарати (UUV), дистанционно управляеми апарати (ROV) и евентуално пилотирани подводни апарати“, според подводния авторитет и автор Х.И. Сътън.

Договорът за изграждането на новата подводница е връчен на известната корабостроителница Electric Boat, базирана в Гротон, Кънектикът. Тъй като сегашната гама подводници от клас „Вирджиния“ в момента не разполага с възможности за такива задачи, споменати по-горе се очаква новата подводница да претърпи значителни промени в традиционния дизайн.

Това би могло да включва, наред с други планове, преобразуване на модулите за полезен товар на клас „Вирджиния“, които понастоящем се използват за разполагане на крилати ракети „Томахоук“.

Елемент на подводницата, който би могъл да бъде включен, е така нареченият „падащ кил“. Торпедообразната, цилиндрична конструкция на съвременните щурмови подводници с ядрени двигатели свежда до минимум съпротивлението на водата срещу корпуса, което позволява по-бързото им потапяне. Добавянето на „падащ кил“, или плоска част от корпуса на подводницата, която стърчи от дъното, може да позволи на подводницата да лежи хоризонтално на океанското дъно – полезна модификация предвид предназначението на подводницата.

Новата шпионска подводница вероятно ще претърпи и модификации за преместване на водоприемниците на реактора. Тъй като тинята и други отломки могат да блокират водоприемниците, които вкарват вода за контролиране на температурата на реактора, повечето ядрени подводници не могат да прекарват дълго време на океанското дъно. Следователно смукателите на корпуса на новата подводница ще се нуждаят от някаква модификация, която да ги издигне по-високо, за да се предотврати поглъщането на чужди предмети.