Внезапното изчезване на звезди през 1952 г. и до днес остава необяснимо за астрономите

През 1952 г. се случва неочаквано явление: три звезди внезапно изчезват от зрителното поле на обсерваторията Паломар. Оттогава насам са изказани няколко теории – от гравитационни лещи до замърсяване с радиоактивни частици. Въпреки наличието на съвременни инструменти явлението остава неразгадано и повдига важни въпроси за нашето възприятие на космоса.

На 19-ти юли 1952 г. едно странно събитие шокира астрономическата общност. По време на фотографско изследване на нощното небе в обсерваторията Паломар около 20,52 ч. е получено изображение на три ярки звезди. С 15-та звездна величина, те са били доста ярки на полученото изображение. След по-малко от час, в 21,45 ч., същата област от небето е наблюдавана отново: трите звезди не са открити никъде. Те са били напълно изчезнали.

И до днес това явление остава една от загадките в историята на космическите наблюдения. Неотдавнашно проучване на международен екип от учени, публикувано в arXiv (все още не е рецензирано), обаче предлага нови хипотези за обяснение на тази загадка от 1952 г.

Три звезди или една?

Мистерията на трите изчезнали звезди породи много предположения и хипотези. Една от особено интригуващите хипотези е, че това, което смятаме за три отделни звезди, всъщност може да е една звезда. Тази хипотеза се основава на рядко срещано астрофизично явление: експлозия на магнетарна неутронна звезда. Тези експлозии са изключително енергични и могат да излъчват огромни количества радиация за много кратък период от време.

Ако на пътя на този взривен лъч, насочен към Земята, има черна дупка, гравитационните свойства на черната дупка биха могли да огънат и пречупят тази светлина. Това явление, известно като гравитационно линзиране, може да раздели светлината на няколко лъча. В нашия случай то би могло да доведе до появата на три отделни светлинни точки в небето, създавайки илюзията за три звезди, докато всъщност има само една. Тази хипотеза, макар и привлекателна, все още се нуждае от конкретно потвърждение.

Близки обекти или земни артефакти?

Счита се, че облакът на Оорт, разположен далеч отвъд орбитата на Плутон, е огромна сфера, обхващаща Слънчевата система и населена с милиарди малки ледени обекти, останали от формирането на Слънчевата система. Някои от тези обекти, под въздействието на гравитационни явления или други фактори, могат временно да светят, ставайки видими от Земята. В случая с трите светлинни точки, наблюдавани през 1952 г., това може да е било явлението, което е предизвикало тези обекти в облака на Оорт да станат необичайно ярки за кратко време. Разстоянието между трите светлинни точки е по-малко от 10 дъгови секунди. При продължителност от около 50 минути, като се имат предвид причинно-следствената връзка и скоростта на светлината, звездите би трябвало да са на разстояние не повече от 6 AU една от друга. Това означава, че те не би трябвало да са на повече от две светлинни години една от друга.

Представено е и друго обяснение, по-тясно свързано с нашата земна среда. Обсерваторията Паломар, разположена близо до пустините на Ню Мексико, се намира в район, в който през 50-те години на миналия век са провеждани ядрени опити. При тези тестове в атмосферата са изхвърлени големи количества радиоактивни частици. Поради това е вероятно тези частици да са попаднали върху фотографските плаки, използвани в обсерваторията. Това замърсяване може да е довело до появата на светлинни артефакти в изображенията, наподобяващи звезди или други небесни обекти. Тази хипотеза, макар и по-малко екзотична от хипотезата за облака на Оорт, напомня колко важно е да се вземат предвид факторите на околната среда при интерпретирането на астрономическите данни.

Въпреки технологичния напредък и по-чувствителните телескопи това събитие остава загадка. Тези звезди никога повече не са виждани. Никога повече не са откривани следи от тяхното присъствие. Това трайно отсъствие повдига фундаментални въпроси за природата на тези звезди и механизмите, които могат да обяснят изчезването им. Изследователите се надяват, че с напредъка на науката новите данни ще помогнат за разрешаването на тази загадка, която ни напомня колко ограничено е нашето разбиране за космоса.