Войната в Близкия изток доведе до срив на биткойн: за по-малко от 15 минути бяха ликвидирани позиции на стойност $100 млн

В събота цената на биткойн се срина след съобщенията за удари на САЩ и Израел срещу Техеран, като лонг позиции на стойност 100 милиона долара бяха ликвидирани за по-малко от 15 минути. Като цяло, BTC падна от близо 69 000 до 63 000 долара. Цената обаче почти веднага се възстанови до 68 000 долара и към момента на писане на статията се търгува на около 65 000 долара.

Новината за атаката се появи сутринта на 28 февруари. Движението беше рязко и съпроводено със скок в обема. В най-ниската си точка цената падна до около $63 030 на различни борси, преди частично да се възстанови. Спадът обхвана целия пазар, като отделните алткойни загубиха повече от 8% за кратък период от време. В рамките на 24 часа общият обем на ликвидациите на крипто пазара на крипто фючърси надхвърли 445 милиона долара. Повече от 135 000 трейдъри бяха принудени да закрият позициите си.

Най-големите загуби бяха регистрирани при двойките Bitcoin и Ethereum, като по-голямата част от ликвидациите са настъпили при дългите позиции. Индексът на страха и алчността падна с два пункта в сравнение с 27 февруари, което показва засилване на настроенията за продажба. След първоначалния срив Bitcoin частично възстанови загубите си и се върна над $66 000, а след това до $68 000, но пазарът остава чувствителен към по-нататъшните новини от Близкия изток.

Реакцията на крипто пазара на военни събития не е нищо ново. На 7 октомври 2023 г., след атаката на Хамас срещу Израел, BTC загуби около 5% за няколко часа, падайки под 27 000 долара, а пазарът беше съпроводен от вълна от затваряне на дълги и къси позиции. На 24 февруари 2022 г., денят, в който Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, Bitcoin падна с повече от 12% за 24 часа —- от около 39 000 до около 34 000 долара — докато ликвидациите надхвърлиха 500 милиона долара за един ден.

Още по-рано, през януари 2020 г., след новината за убийството на иранския генерал Касем Солеймани, цените на акциите се колебаеха рязко на фона на ескалацията между САЩ и Иран, съпроводена от рязко повишаване на волатилността и масови ликвидации на деривативни позиции. Във всички случаи първоначалната реакция на инвеститорите беше да се откажат от рискови активи.