Как можем да запомним бруталността и жертвите, с които COVID-19 покоси всички ни? Това е въпрос, който набра популярност през последната седмица. САЩ отбелязва Деня на паметта на 31 май, почитайки хората, загинали на военна служба. Художници, политици и активисти сега започват да мислят как да отбележат паметта на над 3,7 милиона души по света, които са починали от COVID-19.
През последните 18 месеца вече се появиха временни паметници с флагове, изрисувани сърца и картини в памет на починалите. Но плановете за нови, по-постоянни паметници тепърва започват да се заформят. Някои предложения са за масивни конструкции, други са за по-скромни паметници в тихи градини, а трети ще бъдат включени в пространства, вече посветени в паметта на хора, които са починали. Във Великобритания се обсъждат планове за мемориал в Лондон в катедралата „Сейнт Пол“. Миналият август екип от Уругвай обяви плановете за изграждане на мащабен паметник на пандемията в Монтевидео.
Каквато и форма да имат тези паметници, те ще заемат уникално място в мемориалния пейзаж. В сравнение с други монументи, паметниците в чест на загиналите от определени заболявания, са доста редки. Почти няма паметници в чест на милионите, загинали по време на пандемията от грип през 1918 г., а малкото съществуващи са инсталирани едва наскоро.
За разлика от местните болести, войните, нападенията и бедствията обикновено са крайни, обвързани с определено място или определено време. На определени места могат да бъдат поставени паметници на тези видове събития. От друга страна, болестите могат да бъдат по-широко разпространени, като се разпространяват в цели региони или популации. Няма еквивалент на Ground Zero за COVID-19, точно както не е имало за грипа, опустошил света през 1918 г.
Много болести също са заклеймени, което затруднява хората да говорят за тях. През последните няколко десетилетия публичните паметници помогнаха да се пробие тази стигма. Преди четиридесет години CDC публикува първите съобщения за различна епидемия – ХИВ / СПИН. Болестта се разпространяваше много интензивно сред гей общността, а хомофобията и страхът накараха пациентите и техните близки да спрат да говорят за жертвите и опасностите публично. Монументът в чест на загиналите от СПИН, показан за първи път през 1987 г., показа на света разрухата на епидемията и помогна на активистите да направят нещо по отношение на болестта, вместо да игнорират нарастващите жертви.
Други смъртоносни огнища показват, че установяването на паметници може да бъде част от помагането на обществата да се излекуват след опустошителни и разрушителни загуби. Като част от усилията за борба с Ебола, експертите препоръчаха да бъдат установени паметници в засегнатите региони, за да се даде на общностите безопасно пространство за траур за своите мъртви. В Либерия и други страни са създадени гробища и мемориали за хора, починали от Ебола. Подобни планове биха могли да помогнат на хората, скърбящи за близки, загубени от COVID-19, на които може да се е наложило да се откажат от погребалните ритуали по време на пандемията.
Някои паметници на COVID-19 вече се оформят, от градини и паркове до стоманени статуи. Другите може да отнемат повече време, за да бъдат изградени. Създават се консултативни комитети за планиране на паметници в САЩ, от Калифорния до Ню Йорк. Идеите за мемориал на COVID-19 в Ню Йорк в публичните гробища на града все още са в начален стадий (Санитарният отдел на града – тежко засегнат от пандемията – наскоро разкри свой собствен мемориал).
Всички тези паметници, изработени от стомана и камък, и живо дърво ще бъдат проектирани да почитат хората, които ги няма или които са допринесли за усилията за спиране на пандемията. Броят на мъртвите, които трябва да бъдат помнени, продължава да расте и може никога да не бъде напълно известен. Всичко, което измислим, ще бъде само ехо на огромната загуба.
„Дори да успеем да изготвим пълно преброяване на жертвите на COVID“, пише авторът и журналист Джъстин Дейвидсън в Curbed по-рано тази година, „за вписването на всичките им имена ще е необходима стена с размерите на язовир Хувър“