Връщане от отвъдното: Учени съживиха мозъка на прасе почти цял час след неговата смърт

Учени съживиха активността в мозъка на прасета след близо час след спиране на кръвообращението. В някои случаи функционалността се е запазила с часове благодарение на изненадващото откритие на изследователи от Китай.

Това постижение представлява огромна крачка напред в търсенето на начини за възстановяване на мозъчните функции след внезапно спиране на сърдечната дейност на пациентите. То предполага, че лекарите може да успеят да разширят краткия период за успешна реанимация на пациенти след например инфаркт.

Трикът? Включването на неповредения черен дроб на пациента – органът, който тялото използва за пречистване на кръвта – в животоподдържащата система, използвана за съживяване на мозъка след изтичане на времето.

Внезапното спиране на сърдечната дейност предизвиква много проблеми в организма поради бързото спиране на притока на кръв. Последващото намаляване на кръвообращението в различните части на тялото се нарича исхемия, а когато тя настъпи в мозъка, може да причини сериозни и непоправими увреждания в рамките на само няколко минути. Ето защо времето за реанимация при спиране на сърдечната дейност е толкова кратко.

Известно е, че исхемията на няколко органа играе роля в способността на мозъка да се възстанови след сърдечен удар, но отделните органи не са напълно изследвани.

През изминалите няколко години учените използваха прасета, за да тестват различни методи за ограничаване на мозъчните увреждания. Под ръководството на лекаря Сяошун Хе от университета „Сун Ят-Сен“ в Китай екип от учени се насочва към това животно, за да се опита да разбере ролята на черния дроб за възстановяването на мозъка след исхемия, причинена от сърдечен удар.

С помощта на 17 тибетски минипрасета, отгледани в лаборатория, екипът сравнява включването на черния дроб при загуба на кръвообращение. При едната серия от експерименти две групи прасета са подложени на мозъчна исхемия за 30 минути; едната от групите е подложена и на чернодробна исхемия, а другата – не. В същото време контролната група не е била подложена на исхемия.

Когато прасетата били евтаназирани и мозъците им изследвани, контролната група очевидно имала най-малко мозъчни увреждания; но групата, която не била подложена на чернодробна исхемия, показала значително по-малко мозъчни увреждания от групата, която била подложена на исхемия.

Следващият етап от изследването обхваща опит за включване на неповредения черен дроб в животоподдържащата система, която да съживи мозъка, изцяло отстранен от евтаназирано прасе. Малко вероятно е този сценарий да се използва за лечение на хора, но той помага на учените да разберат времевите прозорци, в които реанимацията може да бъде приложима.

Основната животоподдържаща система включва изкуствено сърце и бели дробове, които помагат за изпомпването на флуидите през мозъка. При една от групите в системата е включен черният дроб на прасето, което е известно като чернодробна нормалнотермична перфузия на мозъка с помощта на апаратура.

В началото мозъците са били свързани към животоподдържащите системи 10 минути след започване на животоподдържащата процедура. При системата без черен дроб електрическата активност в мозъка се е появила в рамките на половин час, след което е намаляла с течение на времето.

Екипът експериментира и с различни закъснения, като свързва мозъка към системата за подпомагане на черния дроб на интервали от 30, 50, 60 и 240 минути. Най-дългият интервал, който се оказал най-обещаващ, бил 50 минути след лишаването от кръв: мозъкът възобновил електрическата си активност и се поддържал в това състояние в продължение на шест часа, докато експериментът не бил спрян.

Поразително е, че в мозъците, които са били лишени от кислород в продължение на 60 минути, активността се е възстановила само за три часа, преди да затихне, което предполага, че има критичен интервал, в който реанимацията може да бъде успешна с добавянето на функциониращ черен дроб.

Според изследователите тези резултати показват, че черният дроб играе важна роля в развитието на мозъчните увреждания след сърдечен удар. Откритията предполагат нови пътища за изследване на мозъчните увреждания и, надяваме се, могат да подобрят процента на оцеляване и възстановяване на пациентите хора в близкото бъдеще.