Всички гръбначни животни, мекотели и дори насекоми имат съзнание – сега е официално доказано

Съзнанието, казано на прост език, е способността да мислим, да разсъждаваме, да помним и да определяме отношението си към действителността. Нашите образи, впечатления и очаквания са проявления на съзнанието. Учените отдавна спорят дали животните имат съзнание като хората. Този въпрос някога е бил зададен дори от Чарлз Дарвин, но и до днес няма еднозначен отговор на него. Напоследък обаче все повече учени клонят към факта, че животните наистина имат съзнание.

Сега група от 39 биолози и философи от различни страни подписаха Нюйоркската декларация, според която всички гръбначни животни, включително птиците, влечугите и рибите, както и главоногите мекотели и дори някои видове насекоми притежават съзнание.

Рибите разпознават себе си в огледалото и на снимките

В основата на Нюйоркската декларация са откритията на учените от последните години, които показват наличието на разум сред различните същества. Оказа се. че рибите се оказаха много по-умни, отколкото се смяташе досега. Губаните например се разпознават в огледалото. Ако видят петно в отражението си, те се опитват да се отърват от него по тялото си, точно както правят хората, когато видят в отражението, че дрехите им са изцапани.

Едно проучване дори показва, че губаните могат да се разпознават на снимка. Това предполага, че рибите могат да мислят за себе си и да се разпознават, което означава, че те имат съзнание. Някои тестове показват, че и други риби проявяват любопитство, което също е признак на интелигентност.

Шимпанзетата и делфините също преминават успешно този „огледален“ тест. Както е известно, и маймуните, и делфините са интелигентни и умни животни. Наличието на съзнание при тях предизвиква много по-малко съмнения сред учените. Но най-новите изследвания сочат наличието на съзнание дори при онези същества, за чието съзнание хората досега дори не са се замисляли.

Насекомите също имат съзнание

Напоследък учените са все по-изненадани от поведението на пчелите и търтеите. Тези насекоми отдавна са обучавани да извършват определени действия срещу възнаграждение. Така например учените са обучавали насекомите да играят футбол. В хода на работата с пчелите обаче беше установено, че тези насекоми извършват някои действия без възнаграждение, т.е. просто за забавление.

Интересно е, че пчелите обичат да се возят на балони. От тези действия няма практическа полза. Насекомите просто се забавляват по този начин. Друго неотдавнашно проучване изненада учените още повече – щурците са способни да използват така наречената „колективна интелигентност“. Това означава, че те са в състояние да предават личния си опит на своите събратя щурци. В това изследване пчели, които се научили да решават пъзел срещу награда, предали опита си на други пчели, в резултат на което те също се научили да решават сложни проблеми и да получават лакомства.

Много е трудно да оценим подобно поведение на насекомите, ако изключим наличието на съзнание у тях. Затова учените са склонни да мислят, че те също имат съзнание.

Главоногите също имат съзнание

Друго същество, което напоследък често изненадва учените със своята интелигентност, е октоподът. Той може бързо да намери изхода от сложни лабиринти, да се досети как да отвори буркан, за да получи лакомство, и дори да си сътрудничи с другите хищници, за да получи плячка. Учените дори са открили гени в мозъка им, също като тези при хората, които може би са отговорни за изключителната им интелигентност. Някои учени смятат, че октоподите са изобщо най-умните животни.

Но изглежда, че октоподите не са единствените, които имат интелект. По-рано учените установиха, че сепиите са способни да запомнят това, което виждат и миришат. Раците реагират на лекарствата против тревожност. Калмарите изпитват любопитство и скука. Такива примери могат да се изброяват още много дълго. Например враните като цяло имат рекурсивно мислене, което се смяташе, че е присъщо само на хората.

Ето защо в приетата от учените декларация се казва, че е безотговорно да се пренебрегва наличието на съзнание у животните, когато се вземат решения, които ги засягат. „Трябва да вземем предвид рисковете за хуманното отношение към животните и да използваме фактите, за да обосновем нашите реакции спрямо тези рискове“, казват изследователите. Така на практика учените призовават колегите си да престанат да третират животните като несъзнателни същества, особено в своите експерименти и изследвания. Очевидно във всичко това има някакъв смисъл.

Разбира се това изследване моментално повдигна въпроса дали изкуственият интелект има съзнание. И ако още няма, дали ще го придобие? А и как ще разберем, че ИИ е станал съзнателен?

Трябва да се отбележи, че до 20-те години на миналия век темата за съзнанието в машините се възприема като прерогатив на научната фантастика. Но ако изкуственият интелект се научи да имитира наличието на съзнание, това ще се превърне във важна тема за обсъждане сред философите (и дори невробиолозите). Освен това проблемът за разумността на изкуствения интелект има морално измерение. В крайна сметка как трябва да се отнасяме към изкуствения интелект въз основа на вероятността той да има съзнание?