Възможно ли е да си спомним бъдещето? Ето какво казва разсекретен доклад на ЦРУ за физическата природа на предвиждането

Разсекретените архиви на ЦРУ съдържат доклади за НЛО, доклади за разпити и анализи на различни необичайни неща. Като например доклад на физик-теоретик, който предлага научен модел за предвиждането.

Основната му идея е проста: ами ако предвиждането е вид памет, само че за бъдещето?

Тази мисъл противоречи на обичайното ни разбиране за света, според което паметта работи с миналото. Помните какво сте закусвали, но не помните какво ще вечеряте. Това еднопосочно движение на данните ни се струва толкова естествено, колкото и самото време.

Авторът на тази интересна научна работа, физикът Джералд Файнбърг, предлага да погледнем на това по друг начин. Той се опитва да извади предвиждането от категорията на парапсихологията и да го покаже като възможно следствие от законите на физиката.

Защо физиката няма нищо против сигналите от бъдещето?

За да разберем логиката на Файнбърг, трябва да започнем не с мозъка, а с основните уравнения, които описват всичко около нас. Да вземем вълновото уравнение. То показва как се движи светлината, звукът, както и всяка друга вълна.

Когато включите електрическата крушка, светлинната вълна се разпространява от нея навън. Едно събитие в настоящето създава ефект в бъдещето. Физиците наричат това „отложено решение“ на уравнението. Причината идва преди следствието. Всичко съвпада.

Но същото уравнение има и второ, математически правилно решение. То се нарича изпреварващо решение. Според него вълната идва към източника отвън и се слива в момента на събитието. Следствието идва преди причината. Детекторът ще получи светлинния сигнал момент преди светването на електрическата крушка.

Това звучи странно. Ето защо физиците обикновено не вземат под внимание „изпреварващата преценка“. Никога не сме виждали как счупена чаша става цяла, нито пък сме забелязвали двойни планети на небето – от миналото и от бъдещето. В нашата реалност преобладават закъсняващите вълни.

Но Файнбърг зададе важен въпрос: ами ако има изпреварващи вълни, но те са много слаби? Ами ако сигналът им е толкова слаб, че не можем да го видим в обикновения живот, но може да бъде уловен от чувствително устройство като човешкия мозък?

Предвиждането не е визия, а спомен

Тук теорията преминава от общата физика към невробиологията. Файнберг предлага следния модел.

• Настъпва събитие. Виждате светкавица. Този сигнал отива в мозъка и създава там специален невронен модел – определено колебание на невроните.
• Това създава спомен. Този модел, придвижвайки се напред във времето, създава краткосрочна памет. Няколко секунди по-късно си спомняте за светкавицата. Това е ефектът на „забавената вълна“ в мозъка.
• Появява се „предварителен спомен“. А сега да предположим, че същият невронен модел, според законите на физическата симетрия, създава и слаба „изпреварваща вълна“. Тя се движи назад във времето.

Това означава, че миг преди действителното проблясване на светлината мозъкът ви може да улови слаб сигнал. Този сигнал е предвестник на модела, който току-що ще се появи. Вие не „виждате“ бъдещия проблясък. Усещате слаб „спомен“ за бъдещата си реакция към него.

Предвиждането в този модел не е възприемане на нещо външно, а възприемане на бъдещото състояние на собствения ви мозък.

Ако тази теория е вярна, какво следва от това?

Хипотезата на Файнберг дава няколко ясни заключения, които могат да бъдат проверени. Ако предвиждането е памет за бъдещето, то трябва да работи по тези правила.

• Първо правило: можете да предвиждате само това, което разпознавате. Не можете да „помните“ резултата от дадено преживяване, ако резултатите от него не са съобщени на никого. За да възникне вълна на предвиждане, трябва да има първоначален невронен модел в бъдещето. Ако няма възприятие на бъдещето, няма и „спомен“ за него.
• Второ правило: колкото по-близко е събитието, толкова по-ясен е „споменът“. Краткосрочната памет отслабва с течение на времето. По същия начин силата на „предчувстващия“ сигнал трябва да става толкова по-слаба, колкото по-назад във времето е събитието. Предвиждането на нещо пет секунди преди него е много по-вероятно, отколкото предвиждането му пет дни преди това.
• Трето правило: местоположението на събитието няма значение. Няма значение къде ще се случи – в съседната стая или в друга галактика. Единственото, което има значение, е моментът, в който данните за него постъпват в мозъка ви и създават невронен модел. Сигналът не преминава от събитието към вас, а от бъдещия ви мозък към настоящия ви мозък.
• Правило четири: това, което влияе на паметта, влияе и на предвиждането. Умората, лекарствата, възрастта, концентрацията – всичко, което подобрява или влошава паметта, би трябвало да има същия ефект върху способността ви да „помните бъдещето“.
• Правило пет: Човек не може да предвижда събитията след смъртта си. Ако човек умре преди дадено събитие, той няма да може да го възприеме. Мозъкът му няма да създаде първоначалния модел. Така че няма да има нищо, което да „запомни“.

И така, съществува ли предвиждането?

Моделът на Файнберг не доказва, че предвиждането съществува. Той предлага физически правдоподобен механизъм, който може да се крие зад него.

Предложените експерименти са прости и логични. Можете да покажете на хора случайни снимки и да видите дали те ги отгатват по-често, отколкото случайно. И след това да разделите сеансите: на едната група да се показват верните отговори след опита, а на другата – грешните. Според този модел предвиждането би сработило само в първата група.

Идеята за „паметта от бъдещето“ си остава хипотеза. Може би изпреварващите вълни не съществуват или сигналът им се губи в шума на мозъка. Но самият опит да се обясни едно странно явление с помощта на известни закони, без да се измисля нищо ново, е добър научен подход и смел опит да се погледнат причините и следствията по нов начин.