Възможно ли е към днешен ден да се създаде жив човек от отделни части, подобно на Франкенщайн

Когато през 1818 г. Мери Шели пише романа „Франкенщайн или Съвременният Прометей“, тя може би не е осъзнавала до каква степен нейната история ще се превърне в метафора на научните експерименти и на човешкото търсене на същността на живота. Днес, два века по-късно, въпросът звучи с нова сила – може ли наистина да се върне животът на човек, като се сглоби човешко тяло от отделни части, както е направил д-р Виктор Франкенщайн? Самият път към този отговор хвърля светлина върху границите между живота и смъртта, между медицината и научната фантастика.

Как се появява идеята за съживяване на мъртъв човек

По времето на Мери Шели науката за човешкото тяло тъкмо излиза от сенките. Анатомичните театри и музеите на моргата привличат тълпи от зрители. „Ловците на трупове“ снабдяват медицината с пресни трупове за изследване. Тогава се появяват и първите експерименти с електричество – то е смятано за „искрата на живота“. Италианските учени Луиджи Галвани и Джовани Алдини наблюдавали как мускулите на мъртви жаби се свиват под въздействието на електрическия ток и дори лицата на екзекутирани престъпници потрепвали. Тези експерименти вдъхновяват Мери Шели, тъй като ѝ се струва, че животът може да бъде „включен“ като електрическа крушка.

В действителност обаче електричеството не създава живот, а само временно активира нервните клетки. Когато тъканите са мъртви, електрическият импулс не е в състояние да възстанови разрушените клетъчни структури. Съвременната медицина отдавна е доказала, че е невъзможно да се съживи тяло, в което кръвообращението е спряло и клетъчните мембрани са разрушени, дори с помощта на мощна електрическа инсталация.

Възможно ли е да се сглоби отново тялото

От анатомична гледна точка идеята на Франкенщайн е обречена от самото начало. След смъртта органите бързо се разрушават – мускулите губят тонус, кръвоносните съдове се разрушават, а клетките започват да умират след няколко минути без кислород. Дори съвременните технологии за замразяване и консервиране не са в състояние да запазят живите тъкани по-дълго от няколко часа в състояние, подходящо за трансплантация. Не всичко обаче е толкова еднозначно.

Най-новите изследвания показват, че клетките могат да се съживяват и след смъртта. Нещо повече, при един от експериментите дори се е стигнало до съживяване на мозъка един час след смъртта. Тази работа обаче е в начален етап и постигнатите успехи не са достатъчни, за да се сглоби човек отново парче по парче и да се съживи.

Освен това, за да свържат органите и крайниците, лекарите ще трябва да зашият стотици микросъдове и нерви с помощта на нишки, по-тънки от човешки косъм. В действителност подобен тип операции се ограничават до трансплантацията на отделни органи – сърце, бъбреци, черен дроб. И дори те изискват внимателен подбор на тъканите, стерилност и постоянно кръвоснабдяване.

Трябва да се каже, че учените отдавна работят върху разработването на технологии, които биха позволили по-сложни операции, чак до трансплантация на глава. Все още обаче не е извършена нито една подобна успешна операция.

Може ли електричеството да съживи тялото

Дори и да е възможно да се свържат всички части на тялото, въпросът за оживяването остава без отговор. Експериментите на Галвани създават илюзията, че електричеството е източник на живот. В действителност то предизвиква само краткотрайни мускулни спазми, като създава впечатление за движение. Ето защо електрическият разряд е в състояние да „стартира“ сърцето, когато то спре, но само ако клетките са все още живи и запазват способността си да провеждат сигнали.

В мъртвото тяло подобни процеси са невъзможни. Унищожените мембрани не реагират на импулсите, а химическият баланс в клетките е нарушен. Дори и да се приложат хиляди волта, тялото няма да се „изправи“. То само ще помръдне за миг, подобно на кукла в ръцете на невидим кукловод. Така наречената „искра на живота“ си остава метафора, а не физическо явление.

Най-сложната част е мозъкът

Дори да приемем, че всички органи могат да бъдат свързани и накарани да работят, остава основният проблем: мисленето. Мозъкът е най-взискателният орган на тялото. Той консумира повече енергия от мускулите и не може да съществува без постоянно снабдяване с кръв, кислород и глюкоза. Веднага щом притокът на кръв спре, мозъчните клетки започват да умират само след 5 минути.

Теоретично мозъкът може да бъде съхранен за кратък период от време чрез охлаждане или поставяне в кислородна течност. Но дори при идеални условия става дума за часове, а не за дни. Опитите за трансплантация на мозък в друго тяло се сблъскват с непреодолимия проблем да се прекъсне гръбначният мозък. Без връзката с него човекът ще остане напълно парализиран и няма да може да диша без машина. Дори ако мозъкът продължи да функционира, това ще бъде съществуване без тяло, без усещания и движения, което не е живот, а мъчително осъзнаване на изолацията.

Между другото, в момента се работи и в тази област. При един експеримент учените успяват да поддържат живота на мозъка извън тялото в продължение на пет часа. Това обаче не е достатъчно, за да се създаде „Франкенщайн“.

Защо медицината не може да „възкресява“

Съвременната медицина наистина може да прави много неща: да замества органи, да пречиства кръвта, да поддържа дишането, да отглежда тъкани от стволови клетки и т.н. Но всички тези технологии не създават нов живот, а само поддържат съществуващия. В интензивното отделение лекарите могат да поддържат сърцето да бие и да диша в продължение на часове с помощта на машина, но ако мозъкът е мъртъв, човекът не може да бъде спасен.

Животът не е просто съвкупност от органи и електрически сигнали. Той е сложна взаимовръзка на милиарди клетки, биохимични реакции и опит, натрупан от мозъка. Ето защо експериментът на Франкенщайн остава литературна метафора – символ на човешкия стремеж да се премине границата между живото и мъртвото.

Ако обобщим казаното по-горе, човешкото тяло може да бъде сглобено от части, макар и засега на теория. Животът обаче не може да бъде „включен“ като механизъм. Науката се доближава до разбирането на основите на биологичното съществуване, но съзнанието, както и преди двеста години, все още остава отвъд границите на формулите.